Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


По тоя въпрос Керст е на мнение, че Филип действително гонел целта да обедини трайно гърците под македонска хегемония и да предприеме след това общоелински поход против Персия. Трябва да се забележи, че отдавна вече отношенията на Елада към Персия са били важен фактор в елинската политика изобщо, пък и поради разпокъсаността на Елада работата дошла дотам, че в 386 г. персийският цар можел да диктува на гръцките държави условията за мир (Анталкидов мир) и да си присвои ролята на негов пазител. Той станал един вид хегемон на Елада, защото неговата дума решавала разприте между гръцките държави. И действително политическото развитие на Гърция от 386 г. до македонското владичество почива върху създадените от тоя мир основи. Персийският цар не само се намесвал постоянно в гръцките работи, но дори викал гърци на помощ, когато имал да потушава въстания в своята империя. Характерно е, че дори в 335 г. във време на войната си против Александър Велики тиванците поискали подкрепа от всички, които желаели да освободят елините с помощта на тиванците и на персийския цар. При такива обстоятелства Македония не би могла да уреди по траен начин държавните отношения в Елада, ако не се разправеше с Персия. Филип разбрал, че трябва да докаже превъзходството си над Персия, за да може да затвърди господството си в Елада и Бяло море. С една сполучлива война против Персия той не само закрепвал престижа на своята хегемония, но спомагал да се сближат помежду си македонци и гърци, създавал морално оправдание за хегемонията си и най-после лишавал отцепническите стремежи в Елада от всякаква опора, която биха могли да намерят в Персия.
Но има и друг мотив, поради който тая война се налагала на Филип. Ние казахме вече, че Филип се облягал на имотните слоеве в гръцките градове, а с установяването на неговата хегемония отнемала се вече на пролетариата всякаква възможност да предприема ограбвания на богатите и социални революции, които не само не подобрявали положението му, но напротив, още повече го влошавали. Сега се създавали за него условия за мирен, производителен труд. Със завоюването на Мала Азия би се открил и за Елада по-широк простор за търговска и промишлена дейност и би се спечелила нова област за настаняване на свръхнаселението.
Щом допускаме, че Филип кроил поход против Персия, трябва да си поставим и въпрос дали имал предвид едно частично, ограничено действие, или пък пълно унищожаване на персийската монархия. Последната идея, както изтъква Керст, не била нова; тя била разглеждана и от оратори, и от философи, и то с оглед на създадената от Филип македонска мощ. Така Исократ в своя „Филип” съветва царя, ако е възможно, да унищожи напълно персийската империя и да подчини Азия на елините. Ала Филип едва ли се е влияел от съветите на гръцките ретори и философи. Във всеки случай, като имаме предвид цялата политическа дейност на Филип, ние не можем да приемем, че той е мислил да завоюва Персия.

(Продължава в следващия брой)