Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Хр. Калайджиев


. Напротив всички сме едно, всички сме другари Всички сме от театралния колектив. Сред артистите няма млади и стари. Всички са равни. Всички имат право да критикуват другите. След като художествения съвет избере пиесата, която ще се играе, върху нея се изнася реферат, разглежда се по съдържание и форма, разисква се, изяснява се най-детайлно. Тогава става разпределянето на ролите. Обективността е основно начало при раздаването на ролите. Важно е да се даде на всеки подходяща роля. Искренността е неизменен закон между нас. Няма и не може да има субективно отношение. След всека репетиция и дори след всеко представление, се провежда една другарска критика и самокритика, като се посочват слабостите и добрите страни. Така ние вървим напред, така преодоляваме трудностите, така растем като артисти, като хора на изкуството, като граждани на Народна Република Македония, натоварени с много отговорна задача.”
За професионалното издигане на артистите и артистките има специални часове за опознаване с драматическата литература. Четат се и се разучават книги по театрално дело от видни творци в тая област. Школата на Станиславски се изучава най-старателно. Но освен от Съветския Съюз, от където се учи цял свят. там се четат и български автори и такива от другите славянски народи. Артистите ходят групово на кино, където гледат художествени филми и след това правят разисквания и по тоя начин се учат от голямите майстори.
Разбира се главният учител на Македонските артисти е живота. Затова те са здраво свързани със своя народ, който гради своето стопанско и културно благополучие, който изгражда своята нация, своята нова държава. В театъра има следните организации, които са живата

449

връзка на театралците с живота, с текущата работа на правителството, държавния апарат, масовите организации, с трудовия ентусиазъм и дисциплина, с голямото народно творчество, което кипи навред из нашата родина: организация на народния фронт, в която са записани всички членове на колектива, синдикална организация една от най-добрите в Скопие, младежка организация и женска организация. Освен хора на изкуството артистите са и граждани на държавата, синове на своя народ и чрез тия свои организации те дават своите сили в строителството.
След изложеното можем вече да отговорим на зададените въпроси. Македонският народен театър е наистина един нов театър. Той отговаря на новото устройство на живота в Титова Югославия. Той е внесъл духът на това устройство, на това братство между народите, на тая истинска демокрация. В федеративна народна република Югославия се създава нов бит, нов живот, нови хора, свободни човеци, без шовинизъм, без омраза към другите народи, с широк поглед към света и с омраза към старото време на вражди и потисничество. Ето затова македонските артисти дават такова блестящо разбиране на съветския бит, затова те изпълняват така естествено и непринудено ролите в съветските пиеси. Та македонците и всички югославяни в последните борби бяха толкова близко по дух и мироглед до съветските народи. Те дадоха толкова много жертви в борбата, издигнаха толкова герои от своята среда. Те се учеха и вървеха по стъпките на голямите си братя от Съветския Съюз.
Ето от къде идва тоя ентусиазъм, това другарство, тая обилна светлина, тая голяма широта в младия Македонския народен театър. Разбита е на парчета старата школа на индивидуализъм, на изкуство за изкуството, на откъснатост от парола, на изкуство за шепа избраници. Македонският театър е народен театър в най-точния, в най-пълния смисъл на тая дума. Той е театър за народа, за широките народни слоеве. Той твори народната култура, народния език, стреми се да издигне културното ниво на публиката. Той е свързан с народа в неразривни връзки. Живее с болките и стремежите на народа. Служи на народа — това е най-върховната му задача.
Това се отразява естествено на неговата работа. Той не може да дава неразбрани и чужди на народа пиеси. Не може да задържа неговото демократично развитие. Напротив с подбора на пиесите той се стреми да засили това развитие, да влее ентузиазъм в творческата работа на народа, да му даде пример за успехите на по-напредналите народи, да политне самочувството на народните маси, да ги сближи с другите народи.

(Продължава в следващия брой)