Свидетелства за един достоен македонец

СТОЯН НИКОЛОВ ГЕОРГИЕВ (ТОМОВИЧИН)

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


„Не, другарю следовател, аз не съм българин. Аз съм македонец. – А откъде знаеш това? – Откъде? Знам го от моята родна майка.” (Георгиев пред следователя, Благоевград, 1957 г.)
„Ние нямахме нищо против българския народ. Ние го уважавахме, но се уважавахме и себе си като македонци…”
„Такива ни бяха тогава младежкият устрем и дързост. Заклехме се в името на нещо свято, което все още не знаехме какво ще бъде, но което обичахме много силно. Мислехме, че само за няколко нощи ще подготвим хиляди македонци и с един светкавичен удар ще обединим трите дела на Македония – Вардарския, Пиринския, Егейския!”
„Искаме да признаете, че сме македонци!” (Георгиев в отговор на въпрос на следователя какви цели си поставя тяхната организация)

Из „Кратка автобиография” (2008)
Роден съм на 18 март 1938 г. в гр. Петрич, Пиринския дял на Македония. Родителите на татко ми и на майка ми са били революционери – борци за освобождението на Македония от турско иго.
Закърмен в слободарския дух на моите дедовци, още през 1956 г. формирах група борци за обединяването на трите дяла на нашата разкъсана татковина – Македония.
През ноември 1956 г. бях хванат от органите на Държавна сигурност, бях бит в килиите на ДС – Благоевград, но след 18 дни на мъчения бях освободен и завърших средното си образование.
Летото на 1957 г. отново формирах група от около 60 македонци от родния ми град, но на 5 октомври същата година ни хванаха и отново в килиите на ДС – Благоевград. След 114 дни на разпити – съд и присъда от 4 години лишаване от свобода, които ги отлежах в затвора за политически затворници – гр. Стара Загора.
На 31 януари 1961 г. ме пуснаха от затвора без нито един опростен ден.
От 22 февруари 1962 г. до 22 февруари 1964 г. бях в трудови войски, където работих, тъй като нямах право да нося оръжие.
Между 1965 и 1967 г. завърших Строителен техникум в гр. София и след това започнах работа като строителен техник.
През 1973 г. отново бях арестуван от органите на Държавна сигурност и отново 90 дни и нощи бях разпитван в IV районно управление – София – съдебен процес с присъда отново от 4 години затвор.
Тези 4 години отново ги прекарах в затвора на гр. Стара Загора.
Между другото през 1965 г. сключих граждански брак с моята съпруга Марика, от който ни се родиха две керкички. Именно това положение много тежко се отрази на моите затворнически години. Но съдба. Така е било писано.
През 1976 г. бях освободен и отново на родна земя, при моите най-мили.

(Продължава в следващия брой)