Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Това е накъсо уредбата на коринтския съюз. Ако я сравним с политическите искания на Исократ, ще се уверим, че тя осъществявала по-голямата част от тях. Напр. Исократ искал членовете на съюза, който трябвало да обедини нацията, да бъдат автономни; по-нататък той искал да се уреди съюзен съвет под председателството на Филип. Както видяхме, това станало. Според Исократ в обединена Елада трябвало да престанат всякакви социални борби и да се въдвори вътрешен мир, също да изчезнат вече позорните разпри и войни между елинските държави; тогава именно градовете нямало вече да се страхуват от възвръщането на изгнаниците и от ненадейни нападения на наемнически войски, а морското разбойничество щяло да бъде унищожено, та щяла да се възстанови свободата на морските отношения и на търговията. Най-после, след като станало обединението, гърците щели да престанат да ходят при персийския цар, за да му служат като наемници и да се сражават против собствените си съграждани. Всички тия Исократови желания под една или друга форма получили плът в коринтския съюз.

Според сведенията на старите автори още учредителното събрание на съюзниците в Коринт решило да се почне война против Персия, за да й се отмъсти за нападението на Гърция и осквернението на елинските светилища. Кьолер отрича достоверността на това предание, като се опира върху Юстин (IХ 5, 2), който не споменава подобно решение. Според Кьолер Филип предпочел да не следва в това отношение желанието на елинските си приятели и да не се обвързва предварително. Той се задоволил само с това да изпрати през пролетта 336 г. македонска войска под водителството на Парменион и Атал, която да освободи малоазиатските гърци. Против това мнение на Кьолер се изказва решително Керст, който мисли, че Филип действително е кроял да устрои панелински поход против Персия. Но тоя въпрос е свързан с оня за политиката на Филип изобщо, за която известията на старите са тъй недостатъчни, щото един нов историк дори е заявил, че ние не знаем нищо за плановете на Филип. Ала с право възразява Керст, че историкът трябва да се постарае да разбере политиката на основателя на македонската мощ от неговите дела; от това, което той е създал, ще можем да съдим и за неговите политически цели. И Керст е на мнение, че отношението на Филип към елените стои в най-тясна свръзка със стремежа му да създаде от Македония една велика сила. Това е висшата цел, която той преследвал през цялото си царуване, пълно с неуморна, планомерна дейност и богато с големи успехи. Значи Филип е прокарвал македонска, а не елинска политика. Панелинската идея, която проповядвал Исократ, била за македонския цар само средство, което той използвал, за да постигне целите си в Елада. Но пита се по-нататък, дали е могла да се създаде органическа връзка между общоелинските интереси и македонската държава, и дали Филип е целял да създаде подобна връзка, и най-после в какво отношение са се намирали Филиповите планове против Персия спрямо елинската му политика.

(Продължава в следващия брой)