САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРИ ВЗАИМНО ЗАЧИТАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ И РЕШАВАНЕ НА СПОРНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА РЕЦИПРОЧНА ОСНОВА!

ДОГОВОР ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е ВЪЗМОЖЕН, НО…

ЯН ПИРИНСКИ


Както е известно, от много години насам се водят преговори за добросъседство между Република Македония и Република България, но винаги без резултат. Кой настояваше за такъв договор и кой поставяше условия за подписването му? Кой кого отричаше?! Нима е възможно да се подписва договор, когато единият заявява, че другия го няма. А може ли, когато другия го няма, въобще да има договор?! Абсурди!

През целия този период, разбира се, включително и след падането на болшевишката диктатура в страната, всички български държавници и политици, в това число и някои български „историци”, непрекъснато демонстрираха пред българската и световна общественост, че населението в Република Македония е българско, че създаването на македонската държава е творба на Коминтерна. Гореказаното от мен е богато отразено, написано и аргументирано през всичките тези години в български вестници и списания. Всъщност това е архивът, запазен в българските библиотеки, където всеки може да прочете и види злостната антимакедонска пропаганда в България, която се води против Република Македония досега. Начело в тази пропаганда против Република Македония активно участваха и българските президенти.
Какво може да се каже за „романтичния” български президент Петър Стоянов, който заяви, че Македония е най-романтичната част от историята на България? А така също и за Георги Първанов, който заедно с Божидар Димитров създадоха комитет за общо честване на Илинденското въстание в Република Македония. Или пък за Росен Плевнелиев, който дори от омраза към македонците не пожела да посети Република Македония. Единствено президентът Желю Желев остана истински демократ и на дело доказа своята толерантност и европейско поведение към Република Македония.
Контактите с Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата бяха добра позиция за решаването на проблемите, които българската страна натрапи на Република Македония. Но така и не довършиха докрай своите добри намерения за хармонизиране на отношенията между двете страни.
Настъпилата политическа криза в Македония, после провеждането на избори, а и след този процес, особено с появата на Тиранската платформа, разтревожи населението в страната.
След получаването на мандата на Зоран Заев да състави новото правителство и бързите му действия за контакти с Гърция и България за решаването на добросъседските отношения, а и особено готовността му да се чества заедно с България Илинденското въстание и други важни отстъпки, като непризнаване на македонско малцинство в България, зачеркване на члена в конституцията на Македония, който задължава страната да се грижи за македонците в България, но това да не се отнася за България, за българите, които живеят в Македония. И още, и още много неща, които обезличават националната идентичност на македонския народ, допълнително създадоха напрежение на хората в страната. Доброто е това, че този договор, който Заев заедно с Борисов са съгласували да се подпише, бе поставен за разискване в комисията за външна политика на Събранието на Македония.
Присъствието на премиера Зоран Заев пред паметника в София на цар Самуил – цар на България, така окуражи българските шовинисти, халюциниращи за Велика България – България на три морета, че те бяха необуздано, безумно опиянени от илюзията, вярвайки, че присъединяването на Македония към България вече става исторически факт.
По същото това време на 13 юли в Солун се осъществява тристранна среща между лидерите на Гърция, България и Сърбия, в която непременно в разговорите им ще присъства и въпросът за Република Македония. А защо Република Македония не бе поканена на тази среща? Гърция,България и Сърбия са субекти, но в този исторически момент сега и Македония е субект, т.е. исторически факт, а не както в миналото, през 1913 година в Букурещ, където от Македония нямаше представител и тя бе разделена на три части – Егейска, Вардарска и Пиринска Македония.
Според медийните информации сръбският президент Александър Вучич в свое изявление е почертал, че Сърбия признава конституционното име на Република Македония. А министър-председателят на България Бойко Борисов подчертал, че европейският и евроатлантическият курс, който Скопие поема, трябва да премине през намирането на взаимно приемливо решение на т.нар. спор за името. А според „Пулс Инфо” „в хода на срещата им в Солун Ципрас, Вучич и Борисов почертали, че стабилизирането на Македония и същественият диалог за намиране на взаимно приемливо решение на спора за името са предпоставка за пълната подкрепа на Гърция, Сърбия и България за евроатлантическата перспектива на страната”.
Спирам се специално на тази тристранна среща между Ципрас, Вучич и Борисов, за да видят читателите на вестника каква е нагласата и позицията на тези наши съседни страни и днес към Република Македония, и специално общото им становище, че решаването на спора за името с Гърция е предпоставка за пълна подкрепа и на трите страни за евроатлантическата перспектива на страната.
Но имайки предвид срещата на македонския министър на външните работи с гръцкия му колега и гръцкото категорично становище по този въпрос, можем със сигурност да кажем, че този витален за Република Македония въпрос е много трудно да се реши.
Ето защо, ако Гърция и България като членки на Европейския съюз наистина са с европейски манталитет, защитници на принципите и идеите на съюза, ще трябва да бъдат честни и поемат отговорността, че и Република Македония има както всички страни на света своето изконно право на свободно съществуване.

А ние, македонците, оставаме и за в бъдеще зад обявената си декларация по въпроса за подписване на договор със съседите за добросъседство и приятелство с пълното съзнание и вяра, че само чрез тези европейски принципи и идеи ще може да се изгради истинско съжителство между народите на Балканите.