Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Хр. Калайджиев


В село Горно-Врановци, Велешка околия, където е главния щаб на Македония и главното ръководство на всички агитки, се създава театър за градовете. Сформирането на тоя театър още през нелегалния период става от вече изтъкнати артисти из средата на агитките, като в него влизат и старите артисти Димитър Кьостаров, Илия Милчин, Тодор Николовски, Петър Пърличков и др. които са и днешните стълбове на театъра.
Първото представление тоя театър дава в Битоля, веднага след освобождението на града от окупатора. Представлението изнася програма: едноактна пиеса, рецитации на борчески стихове, хорови песни (съветски, македонски, югославски), всичко с борческо съдържание. Театърът е подвижен. Той обикаля и други градове и села. Дава представления и в казарми и училища.
След освобождението на цялата страна започва търсене на талантлива кадри отвсякъде. Устройва се конкурс от изпратените младежи, проявени като даровити артисти в агиткате и най-добрите, одобрените, влизат вече като артисти в театъра.
Така започва – при крайно тежки условия, без отопление, без средства, при обстановка на продължаващата война с немските изверги, при ограбената и разорена земя, работата си театърът в Скопие. Въпреки голямите трудности ентусиазираните артисти, повечето активни участници в освободителната борба, със своята упорита дейност, с упорития труд и младежка всеотдайност подготвя първата цялостна пиеса. Това е „Платон Кречет” от Корнейчук. Драмата поставя Димитър Кьостаров и се изнася с голям успех. Театърът вече прескача рамките на любителството. Общите неимоверни усилия създават ново качество – любителите стават вече професионалисти.
В началото никой не получава заплата. Всички носят още партизанските си или войнишки дрехи, хранят се на общ казан. Така протича зимата 1944-1945 година. Но никой не се плаши от лошите условия. Съзнанието за високата и важна мисия на театъра в изграждането на националната култура разбива всички несгоди и препятствия.
През 1945 година, пролетта, народното правителство взема решение и Македонският народен театър става държавен театър. Артисти и технически персонал стават държавни чиновници. Заплатите са много добри. Мерят се с най-високите чиновнически заплати. Сега заплатите в театъра са от 2400 динара (за начинающи) до 4900 динара. Директор на театъра е Димитър Кьостаров, драматург – Илия Милич, режисьори директора, Тодор Николовски и Петър Пърличков. Художественият съвет се състои, освен от изброените лица, още и от артистите Крум Стоянов и Илия Джувалековски. Народното правителство гледа с голяма любов своя театър и го подпомага и насърдчава по всички възможни начини. Бюджетът на театъра е 4,700,000 динара.
Публиката посещава масово театъра, салонът винаги е пълен. До сега са изнесени следните пиеси: „Платон Кречет” от Корнейчук, „Народен представител” от Бранислав Нушич, „Бащин дом” от Валентин Катаев, „Чорбаджи Теодос” от македонския писател Васил Ильоски, „Съмнително лице” от Вранислав Нушич, „Тартюф” от Молиер, „Кралят на Батайнова” от словенския писател Цанкар и „Приказка за правдата”
448
от Маргарита Алигер. Всички пиеси са имали голям успех, а най-много – „Чорбаджи Теодос”.
Предвидени са за изнасяне в бъдеще: „На прагот”, драма в стихове от македонския поет Венко Марковски, със сюжет от народоосвободителната борба пиеси от Гогол, Островски. Шекспир, Молиер, от югославски и български автори.
За два сезона театърът е изправил три обиколки из Македония, като е играл във всички градове на страната, гостувал е в Белград и в Пиринска Македония, където е пожънал голями успехи. Белградската критика дава отлични отзиви за постиженията на македонското театрално дело. В Пиринска Македония театърът е бил предмет на живи, братски, непрекъснати овации. Последното гостуване е това в София.
По гостуването на Македонския народен театър в София говорихме с директора и мнозина от артистите. Най-вече с Тодор Николовски и Петър Пърличков. Те ни казаха много неща за условията на работа, за пречките и за успехите.
Работата на театъра е сложена на нови начала. Старите отношения и приьоми не съществуват. Моралът е висок, отношенията между всички артисти са братски, другарски. Укрепналите помагат с радост на помладите. Стремежът е да се гони колективния успех, а не изпъкването на отделни артисти.
„Спойката е прекрасна между нас. Та ние сме нови хора (говори Николовски), всички работят с голяма пожертвувателност, с редка упоритост и любов към професията и изкуството. Понякога работим по 12 до 16 часа. Ние не признаваме работно време. Ние сме от ново тесто замесени. Театралната работа, както всичко у нас в Македония и цяла Югославия, е поставена на най-демократични начала. Между артистите и техническите рзботници няма старото подчинение и разделеност, отчужденост и дори омраза.

(Продължава в следващия брой)