Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Не трябва впрочем да се мисли, че била изключена всякаква възможност за промяна на отношения или институти, които не били вече жизнеспособни или представяли опасност за обществения мир; вероятно съюзът е имал право да прокара нужните в случая реформи. Отделните членове на съюза си запазвали вътрешната свобода и независимост, доколкото допущали общите съюзни цели. Война между членове на съюза не била позволена (договор за ненападение), докато едно време тя се допущала в пелопонеския съюз. Съответно на горното постановление, членовете на съюза били освободени от плащане на трибут и от задължение да приемат македонски гарнизони. Наистина, както споменахме, в отделни градове Филип поставил гарнизони, обаче тая мярка не била насочена толкова против тях самите; поставянето на гарнизони тъкмо в тия места, които имали важно политическо или стратегическо значение, се налагало от общите военни цели на съюза. Със съюзно решение било определено колко войска и кораби трябвало да мобилизира всяка община в случай на нужда. Ако някой гражданин отиде да служи на държавата, която е неприятелка на Филип и съюза, или пък влезе в дипломатически сношения с нея, това се смятало за измяна и виновният заедно с целия си род се наказвал с изгнание и конфискация на имота. Това строго наказание, предвидено за предателите, показва, че Филип искал да изкорени тая язва, която се загнездила в тогавашното гръцко общество и която би могла да стане опасна за основания от него съюз. Но постановлението изобщо било същевременно насочено и против Персия, дето по-рано служели много гръцки наемници. Учреден бил и един общ съюзен съвет, в който всички елински членове пращали свои представители. Трябва обаче да забележим, че числото на тия представители не било еднакво за големи и малки държави, ами бил прокаран пропорционален принцип, т.е. отделните държави според значението си имали различен брой депутати. Ад. Вилхем приема, че в коринтския съюз влизали и самите македонци, които също пращали съответно число представители в съюзния съвет. Това мнение не може да се приеме. Съюзният съвет бил властен да взима решения, да издава закони, да присъжда разприте между съюзниците и да се произнася върху нарушенията на договора.

Като председател на съюза функционирал македонският цар. Членовете били обвързани във вечен съюз с него и били задължени да не предприемат нищо против него. Филип бил и постоянен хегемон на съюза, т.е. главнокомандващ на съюзните войски, когато станало нужда да се предприеме поход против външен неприятел или пък да се употреби военна сила против непокорни членове на съюза. Навярно на Филип и неговите органи е било възложено да се грижи за запазване безопасността и общия мир между съюзниците. Значи македонският цар е имал в ръцете си военна и гражданска власт. Той свикал и предводителствал съюзните войски, също и съюзното събрание заседавало под негово председателство. Вероятно времето на редовните годишни събрания на съюза било точно определено; но Филип ще да е имал право освен това да го свика и на извънредни заседания в случай на нужда. За средище на съюза бил избран гр. Коринт, дето ставали и съюзните събрания; той станал столица на обединената от Филип Елада.

(Продължава в следващия брой)