По повод обявяването на книгата „ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТА“ на Георги Христов

У В О Д

АВТОРЪТ


Книгата „ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТА”, която предлагам на читателите, съдържа статии, писани по време, когато в България македонското малцинство грубо и тотално се отрича, когато репресивните атаки против македонците явно и открито се демонстрират и прилагат със сила. Особено фрапантни са случаите за всяване на страх и насилие по случай годишнината от убийството на Яне Сандански, когато години наред (1991-1996) целият район около Роженския манастир и по-нашироко бе окупиран от българската армия и полиция. Когато пак по повод годишнината от подлото убийство на Яне червените барети се нахвърлиха върху македонците близо до Мелник и с палки и приклади нанасяха побой над македонците (1992, 1993, 1994 г.). Когато македонците бяха викани в полицията, посещавани по домовете им и заплашвани, че няма да получават пенсии или ще бъдат освободени от работа, ако продължават да членуват в македонски организации, когато при преброяванията на населението самоопределението македонец се подменяше, за да се докаже, че македонци няма. Когато великобългарската пропаганда се водеше, започвайки от президента, от премиера, от някои държавници и политици в страната, от изявени шовинисти, в това число и някои български „историци”, опиянени от фикс идеята – България на три морета.
За верността на всички тези факти свидетелстват многото томове, написани по този въпрос в българските медии.
Както е известно, вестник „Народна воля” започна да излиза в Благоевград от април 1992 година. От този момент нататък длъжността главен и отговорен редактор на вестника по настояване на основателите му поех аз, с псевдоним Ян Пирински. Но появата на „Народна воля” стана трън в очите на българските националшовинисти. Те не очакваха появата на такъв вестник. Побесняха от омраза. Те, горките, не бяха свикнали някой да им посочва подлите и нечисти постъпки и веднага се нахвърлиха като подивели върху него, лепейки му мръсни и лъжливи етикети, като „антибългарски”, „антинароден”, „антидържавен” и прочие. Те дори не посочиха нито едно изречение от вестника за доказателство на измислените си пасквили. В атака се надигнаха българските вестници, радио и телевизия, които яростно и открито заявяваха своята омраза към в. „Народна воля”. Специалните български служби и прокуратурата активираха дейността си, като достигнаха дотам, че вестникът няколко пъти бе конфискуван. Не закъсняха и предупрежденията към мене, че ако не се откажа от издаването на вестника, трябва да знам, че ме очаква атентат. А след това и закани по телефона за ликвидация.
Ето при тази именно провокативна ситуация аз трябваше да отговарям на абсурдите на българските медии и най-вече на българската пропаганда за отричане на македонската нация, език, култура и минало. На предизвикателства за отговор на тази политика в страната през целия този период, обхващащ около двадесет и пет години.
Сега ситуацията е малко по-друга. Жалкото е, че гръцките и българските мегаломани все още не могат да разберат, че членството в Европейския съюз на Република Македония ще бъде в полза и интерес на всички в общността, включително и за тях.
Предложените статии в книгата са поставени в хронологичен ред, т.е. по месеци и години. Смятам, че тази последователност дава най-добра възможност всеки от читателите да разбере истинските поводи на моите отговори, предизвикани от реалните политическите процеси на времето.
Някои от статиите имат сходни, адекватни идейни нюанси, но те са писани в различно време, обуславящи повода и актуалността им.
Освен истинското си име в статиите използвам още два псевдонима – Георги Роянов и Ян Пирински.
В предложените статии читателят ще усети и някои остри квалификации, но те са изблик на гнева на истината и правдата. Винаги съм акцентирал на конкретни витални теми, които не търпят отлагане за тяхното решение, за доброто на всички съседи. Винаги съм заявявал, че българският народ не е виновен за състоянието в отношенията между двете страни, а българските държавници и политици. Много пъти съм поставял въпроса за реципрочността и взаимното признаване на националната идентичност на всяка една от страните. Нещо, което е в основата на осъществяване на истинско приятелство и добросъседство.
Впрочем оставям читателите сами да преценят всичко, което им предлагам в книгата „Гневът на правдата”.