Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Хр. Калайджиев


Тоя исторически момент работническата класа в лицето на руските болшевики го посрещна напълно готова боево и идеологически.
При изграждането на своята национална политика болшевиките са изхождали главно от мисълта на Маркс: „Не е свободен тоя народ, който потиска друг народ”, и мисълта на Маркс, че за победата над врага с неговата експлоататорска и завоевателна политика е нужен съюзът между работническата класа и национално потиснатите, за които са налице всички обективни условия.
Тия постановки получиха своето изражение в практическата политика чрез лозунга, издигнат от Ленин – право за самоопределение на народите до пълно отделяне. Чрез тоя лозунг масите се възпитаваха във взаимно зачитане на свободата, растеше между тях взаимното доверие, гаснеше в душата им шовинизмът, всаждан от националните буржоазии във взаимната им конкуренция.
В резултат на тая постановка и това правилно възпитание се получи една практическа национална политика, лишена изобщо от всякакви завоевателни стремежи, се получи победата чрез Октомврийската революция като плод от усилията на всички социално и национално потиснати, затуй след победата никой не тръгна по пътя на отделянето, за което имаха пълната свобода, а по пътя на федерирането, в резултат на което се получи мощният СССР.
Първите стъпки на съветската власт бяха потвърждаване правата на нациите чрез една декларация; издаване закон за преследване шовинистическите прояви и най-важно: не концентрирането на индустрията в Русия и прибиране суровите материали от областите на другите националности, а издигане на индустрията там, където са суровите материали, и пълно подпомагане от централната власт за издигане на тая индустрия. В резултат се получи културното и икономическо въздигане на всяка националност поотделно и на съюза въобще; затуй през време на войната всички националности се биха с чувство, че защищават собственото си отечество, затуй се кристализира един нов народен патриотизъм за сметка на шовинистичния такъв; затуй бе пълен със съдържание лозунгът: „В името на Ленин и Сталин – за родината”.
За сметка на тая картина в капиталистическите страни след Първата световна война националната криза се изостри и задълбочи. Това коренно различие между две картини доказа нагледно, че ръководството за разрешаването на националната проблема минава в ръцете на работническата класа и че делото на френската революция продължава Октомврийската революция.
В първия период на базата на анархичността на капиталистическото стопанство, на който основният стимул е печалбата, националният въпрос се е развивал под знака на раздорите, враждите, войните и доведе 4/5 от човечеството до национално робство. Във втория период под ръководството на работническата класа и нейното планово стопанство с оглед нуждите на обществото, а не на печалбата, доведе и ще води до самоопределение, равноправие, взаимно доверие, братско съжителство, национална свобода и федеративни отношения.
* * *
Как се очертава националният въпрос при днешното международно положение, след свършването на Втората световна война. Последната война бе за втори път, и то в още по-грандиозен мащаб, сблъсък между три противоречиви сили – напредналите капиталистически сили и останалите назад такива, и между капиталистическата и работническата класа. Изостаналите назад в своето развитие капиталистически страни си поставиха двойна задача, да убият с един куршум два заека: да смажат работническото движение и да си издействат място под слънцето за сметка на тия капиталистически страни, които са овладели света за себе си. За разрешението на тая задача те прибегнаха до фашизма, което значи под ръководството на най-злостните слоеве от капиталистическата класа провеждането на една вътрешна политика на див шовинизъм и на една външна политика на необуздан империализъм. Това доведе до заличаването на елементарните свободи за народните маси, придобити от френската революция насам, и до една безогледна война, която стремежът за овладяване на територии свърза с физическото изтребление на цели народи, както беше случаят от германските фашисти към славянските народи.
Тая двойна задача на фашистите даде основата за споразумението между трите велики сили – СССР, САЩ и Англия. Споразумението бе изградено на базата на принципа за правото на потиснатите народи за самоопределение и за създаване във всяка страна на вътрешно управление, каквото народът сам си избере. За смазването на фашизма народите във всички страни се сплотиха и взеха масово участие. Почти навсякъде начело на тая борба застанаха работническите партии, а в международен мащаб главната тежест на борбата падна върху СССР.
Фашизмът бе сразен от народните маси, въодушевени от идеала за свободата, демокрацията и трайния мир. Оказва се обаче, все по-ясно и по-ясно, че капиталистическите страни, които владеят света, както в миналата война, искат да използват победата за укрепване и задълбочаване на своето господство в света и тия, които дадоха най-голям дял за победата, да си останат с пръст в устата. Те все повече застават с лице към фашистките остатъци за препречване пътя за свободното развитие на народните маси и работническата класа. Това е указанието от събитията в Гърция, Испания, Германия и всички точки по света. А като се вземе предвид, че основният белег на фашизма е животинската омраза и борба против работническата класа, ясно е, че става едно прераждане на фашизма в нова маска.
Къде е гаранцията за свободата на народите, за тяхното демократическо развитие, за жадувания от тях траен мир? За Чърчил гаранцията за мира е в доброволното подчинение на света пред англосаксонското господство. За реакционерите – вътрешни и външни в съгласието на комунистите да играят ролята на пето колело на катраник на тяхната противонародна и реакционна колесница.
В репликата с Чърчил Сталин посочи друг изход и каза: „Народите не се биха да сменят хитлеристкото господство с англосаксонското такова. Дребните хора с малките къщурки си имат своите разбирания и правят своята политика. Те стоят на стража за свободата и мира”. Те са, които в съюз с всички демократични сили ще обърнат и националния въпрос от извор на раздори и робство в извор на равноправие и братство. Те са, които ще надянат ризници на разгорещените глави, които подпалват нови войни за укрепване на робството в света.

(Продължава в следващия брой)