Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Разбира се, че и останалите елински държави побързали да сключат мир с победителя. Евбейският съюз бил разтурен и в градовете управлението минало в ръцете на македонските партизани: в гр. Халкида бил поставен македонски гарнизон. Щом Филип се приближил до Коринтския провлак, Мегара и Коринт му се подчинили и в коринтската твърдина (Акрокоринт) бил поставен македонски гарнизон. И другите държави, които били в съюз с Атина, поискали мир: ахейците, Трезен, Епидавър; при всичко че сключил с тях отделни договори, Филип си запазил правото да установи условията на общия мир в конгреса, който възнамерявал да свика в Коринт. Там трябвало да се явят и по-раншните негови съюзници. След като посетил Аргос, дето първенците се надпреварвали да спечелят благоволението му, Филип отишъл в Аркадия; както аркадците, тъй и месенците, и елидците се присъединили към него, за да вземат участие в похода му против Спарта. Трябва да забележим, че само спартанците отказали да му се покорят и да влязат в елинския съюз. Филип нахълтал в Лакония и опустошил цялата страна чак до Гитейон (нос Маратониси). Спарта нямала сила да се противи на Филип, но пак не искала да се съгласи с неговите условия за мир. Пък и Филип не желаел да докара спартанците до отчаяние; за него е било по-добре да съществува Спарта, за да имат пелопонесците и за в бъдеще нужда от македонска защита. И действително за неговите по-нататъшните планове Спарта не е представлявала никаква опасност. Тя продължавала да живее само със славното си минало, но вътрешните й сокове били вече изсъхнали; нямала вече сила да се наложи като фактор при предстоящата преуредба на Елада. Филип обаче се погрижил да се отслаби Спарта още повече. Той назначил третейски съд, в който участвали членове от цяла Гърция, за да реши въпроса за областите, които били спорни между Спарта и нейните съседи. Тоя съд решил да се ограничи Спарта в собствената си област Лакония между планините Тайгет и Парион; всички области, които тя заграбила от съседите си с дълги борби, били й отнети: Аргос получил Тиреатис и цяла Кинирия; месенците – областта Денталиатис по западните склонове на Тайгет, Мегалопол (в Аркадия) – покрайнината по изворите на Еврота, а Тегея – част от Скиритис. Спарта наистина не признала това решение, но засега трябва да се примири със своята съдба. Нейните съседи били твърде доволни, че с помощта на Филип повалили опасния си враг, и затова на Филип били оказани големи почести. В Мегалопол бил съграден покрит пазар с колонада, който бил наречен на негово име. В Олимпия му посветили „Филипейон”, кръгло здание, обиколено с 18 йонийски колони, а вътре украсено с коринтски полуколони; в него били поставени изработени от злато и слонова кост статуи на Филип, на неговите родители, на Олимпиада и на Александра, творения на художника Леохар.
И акарнанците се покорили на Филип; в Амбракия също бил поставен македонски гарнизон. И византийците поискали мир и станали съюзници на Филип; ние имаме сведение за едно негово писмо, отправено до тях, което съдържало думите: „Ако бях дал на Леон толкова пари, колкото искаше от мене, щях да превзема Византия още при първото нападение”. Тълпата във Византия се разгневила на своя пълководец, който тъй умело защищавал града във време на обсадата, и се затекла към къщата му; Леон, който се уплашил да не бъде убит с камъни от тълпата, се самообесил.

(Продължава в следващия брой)