Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


”Дотук, макар и накратко, разгледахме въпросите за пораждането на нацията и базирайки се на Сталин, помъчихме се да дадем отговор на въпроса що е нация. Остава ни един трети въпрос. По силата на какво тоя обществен фактор – буржоазията, който породи нацията, който тържествено провъзгласи декларацията за правата на нациите, който държеше разпалени патриотични речи някога на парижките улици и с туй тласкаше напред националното развитие, се обърна в главна спънка на това развитие, се обърна от прогресивен фактор в реакционен такъв. По силата на какво потомците на горещите защитници на нацията днес са предатели по отношение на нацията и националните интереси, а тия, които нападаха като безотечественици, като интернационалисти, днес са най-добрите патриоти и защитници на нацията.

Последната война най-блестящо потвърди тая констатация. Цели народи бяха подложени на физическо изтребление, а тия, които искаха да минат за представители на нацията, се съюзиха с врага против собствения си народ. Тая черна картина изпъкна в историята на всеки европейски народ, като се почне от Дража Михайлович в Югославия и се свърши с Петен и Лавал във Франция.

Основната причина е, че буржоазията тясно свърза националната политика със завоевателната политика навън и с безогледната експлоатация на своя народ вътре в страната. И не можеше другояче.
Националното развитие на запад под ръководството на буржоазията бе свързано с няколко крупни факти. Те са естествено последствие на самото капиталистическо развитие. Последното неминуемо водеше към овладяване на колонии, към разрастването, оформяването и борбите на работническата класа, към все по-голямо капиталистическо развитие на назадничавите страни в Източна Европа и колониите. Резултатът е: стремеж на напредналите западни страни да възпрат капиталистическото и националното развитие на изостаналите страни и все по-голямо изостряне на борбите между двете категории – напреднали и изостанали, и между капиталистите като ръководеща класа и работниците като възходяща класа.

Картината, която ни дава тоя процес по отношение на националния въпрос, е: към 90-та година според Ленин всяко кътче от земното кълбо е овладяно като колонии, а малките народи в Европа обърнати в полунезависими страни. Във всички тия страни систематически се поддържаше курс да останат като феодални и земеделски страни и да се пречи на тяхното индустриално развитие и национално обособяване в своя национална държава. Затуй именно Ленин каза: „Национално потиснатите народи в своята борба за освобождение се явяват естествени съюзници на работническата класа в нейната борба за освобождение”. А работническата класа в своите борби все повече растеше, осъзнаваше своята сила и все по-сериозно се домогваше до властта.

Върховната точка в сблъсъка на тия противоречия бе Първата световна война.

(Продължава в следващия брой)