По повод објавувањето на книгата „ГНЕВОТ НА ПРАВДАТА“ на Георги Христов

ПОБЕДАТА НА ДАВИД НАД ГОЛИАТ

Проф. Стефан Влахов-Мицов


Сборникът „Гневът на правдата” представлява много важна и съдържателна част не само от съдбата на македонското национално малцинство в България, а и от гражданската биография на публициста и поета Георги Христов (Ян Пирински). В тази книга на 700 страници са поместени повече от 340 статии на главния редактор на вестник „Народна воля”. Ще припомня, че „Народна воля” започна да излиза на 1 октомври 1980 година в Сидни (Австралия) като национален вестник на македонската диаспора, от 1981 година печатането му продължава в Лондон, а от месец април 1992 година до днес седалището на вестника е в Благоевград (България). С други думи, животът на „Народна воля” продължава вече 37 години., от които – 25 години в Пиринска Македония, окупирана от България през 1913 година. И във всичките тези 25 години главен редактор на вестника е Георги Христов (Ян Пирински). Подчертавам този факт, защото едно е да издаваш вестник за македонските малцинства в демократични държави като Австралия (там живеят равноправно повече от 200 етноса) и Великобритания, а съвсем друго в тоталитарна държава както България където националшовинизмът е издигнат в култ. Когато говорим за „Народна воля” и за Георги Христов (Ян Пирински) не трябва да забравяме, че през последния век македонското малцинство в Пиринска Македония по пътя на геноцида беше трансформирано в няколко хилядно, при това непризнато, малцинство.
Ето защо, появата и функционирането на медия за македонците в България означава да работиш в търбуха на акула, която те е погълнала, но ти продължаваш да се бориш под непрестанните заплахи даже за физическо ликвидиране. Отговорността и значението на „Народна воля” е още по-голяма, защото в продължение на много години той беше единствения македонски вестник, които покриваше македонската територия и в Гърция, и в Албания. В този смисъл, вестникът и неговия редакционен състав бяха духовен център, който спояваше македонците от окупираните територии със свободната татковина (Република Македония).
Всичко това е необходимо да се каже, за да се разбере характера на борбата, целите и задачите пред „Народна воля” и неговия главен редактор. Тези цели и задачи бяха многобройни:
1. Вестникът трябваше да се превърне в стожер на македонския дух и македонското национално самосъзнание, да охрабри македонците да пазят своите традиции, обичаи, морални ценности и своя език от асимилация. По тази причина шест от страниците на „Народна воля” са на македонски език.
2. „Народна воля” протегна приятелска ръка към нормалните български граждани, които не са заслепени от уродливия национализъм и искат да мислят със собствените си глави. Затова и останалите страници на вестника са на български език.
3. Екипът на вестника и Георги Христов (Ян Пирински) добре знаеха, че пропагандата и невежеството успяват там където липсва обективна информация, затова и усилията им се съсредоточиха в две посоки: за разясняване на македонската история, македонските постижения в световната цивилизация, македонското националноосвободително движение пред българската общественост, а от друга страна – точна информация за живота, проблемите и успехите на Република Македония, предназначена и за българите, и за македонците в България.
4. Беше даван решителен отпор против целенасочените и масови атаки от страна на българските печатни и електронни медии, на политици и псевдоинтелектуалци, на измислени историци и писатели, чиито капацитет не надхвърля днешните български граници. Атаки, инсинуации и лъжи и към македонците в България, и против Република Македония и против самия вестник „Народна воля”. Давид против Голиат!
В изминалите години гласът на Давид се чуваше все повече и ечеше все по-силно, защото похватите и самото мислене на многобройните Голиатовци ставаха все по-мизерни и оскъдни, защото липсата на аргументи се заменяше с Уводните статии на главния редактор пък с македонски думи правеха на пух и прах и онова, което в очите на българите все още се възприема като „аргумент”. Тук е мястото да се каже нещо и за публицистичното майсторство на Георги Христов (Ян Пирински). Целта на всяка уводна статия е да даде концепт, да определи посока, да постави акцент върху конкретен, но същевременно и важен проблем, да прогнозира ситуация, да направи съдържателен анализ. На пръсти се броят главни редактори даже в сериозни европейски медии, които да могат всичко това. Текстовете на Христов (Ян Пирински) са едновременно кратки, ясни, полемични и категорични, но заедно с това имат информационен и образователен характер. Последното се забелязва в юбилейните есета за Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров, Кочо Рацин, авторите на старомакедонската (старословенска) писменост Кирил и Методий, Илинденското въстание и т. н. Многобройна поредица текстове са посветени на проблема за необходимостта от добросъседството между балканските народи. Но добросъседството, което е основано върху принципите на взаимно уважение към индивидуалната история, идентичност, език и традиции на всеки народ. В жестоките полемики с различни български национал шовинисти и откровени фашисти, Христов (Пирински) непрестанно апелира за осъзнаване и за истинско добросъседство. По този начин наблюдаваме сблъсък между две концепции: едноцентрична и човеконенавистническа и благородна, достойна, олицетворение на македонския космополитен дух. Такъв подход е напълно достатъчен за да направи смешни както българските, така и гръцките претенции към Македония и македонците. Българската и гръцката агресия нямат нищо общо с космополитизма , който априори отхвърля агресията. Затова, дори и когато са качени на кокили, българските и гръцките националисти подобно на техните изкуствено създадени нации, остават далеч в подножието на македонския Олимп.
В своите полемични есета Христов (Пирински) обръща внимание и на македонските отродници, които не могат да издържат на отговорността и духа на МАКЕДОНСТВОТО и се превръщат в платени български агенти. Само че българската пропаганда впоследствие символично, но и буквално ги изхвърля на бунището. Един от тях – Илия Илиевски, отчаян и треперещ от страх, дойде в една есенна вечер на 2005 година при мен в Културно-информационния център на Република Македония в София. Остави ми дебела папка с писма и документи от кореспонденцията му с вишите български държавни институции и политици, от които ставаше ясно колко брутално е бил използван. От негово име били писани жалбите до ООН, Европейския съюз и международните институции за човешки права с фалшификати за погазване на правата на „българите” в Македония. В началото той само ги подписвал, а по-късно когато не искал да прави това (защото отказали да му дадат български орден), официалните български органи продължили да ги пишат и подписват от негово име. Впрочем, това е традиционен похват на българската пропаганда.
Статиите и есетата на Христов (Пирински) представляват жесток, но точен летопис за съдбата на македонците в държавите заобикалящи Република Македония. Разбира се, най-цялостно, най-детайлно е проследена македонската Голгота в Пиринска Македония, ежедневният терор върху тамошните македонци, забраната да се посещава гроба на македонския великан Яне Сандански на Роженския манастир, да се поставят цветя пред откраднатите от българската пропаганда македонски синове като Делчев и Вапцаров. Сборникът е и летопис на борбата на македонците в България за регистрация на своя партия и свои културно-просветни дружества, за многото съдебни одисеи. За това, как въпреки многобройните съдебни присъди върху България в Страсбург, продължава дискриминацията върху македонското малцинство.
Съществен акцент в своите текстове Христов (Пирински) е поставил върху отношенията между България и Република Македония, върху динамичното развитие на тия процеси, върху нелоялността на България към македонската държава. Авторът обръща внимание на опитите за измама в подписаната съвместна Декларация между двете държави през 1999 година, в която се игнорира македонското малцинство в България. Поредица от статии поставя акцент и върху българските аспирации по време на терористичната война против Република Македония през 2001 година.
Сборникът със статии, памфлети, есета „Гневът на правдата” на Георги Христов (Ян Пирински) е ценно и стойностно авторско дело, но в същото време е и панорамен документ на времето, летопис на Голготата на македонците в България в продължение на четвърт век. Време на лъжлива демокрация, на продължаващо насилие върху националните малцинства (България подобно на Гърция не признава националните малцинства), на регресии от всякакъв вид. И в това време на терор и диктат един вестник – „Народна воля”, заедно с неговия главен редактор и малък редакционен екип храбро воюва с пропагандната машина на цяла държава! Воюва интелигентно, воюва с висок македонски дух и с въоръжени журналистически, морални и човешки критерии. Давид побеждава Голиат, защото силата му идва от историческата истина, от духа на стотици генерации македонци, от македонския космополитизъм. Защото македонската мощ идва и от завета на светия апостол Павел (в Новия завет): „Вие, македонците, сте народ за спасение!” За спасение не на самите нас, а за спасение на другите: ограничените и тъпоглавите, етноцентриците и шовинистите, духовно и интелектуално нишите. И още един завет на апостол Павел: „Вие сте светлината!”. Такава широка светлина, която побеждава мрака пръска и книгата на Георги Христов (Ян Пирински) „Гневът на правдата”.

Професор д-р СТЕФАН ВЛАХОВ – Мицов
31 март 2016 година гр. Скопие Република Македония