В Страсбург: представяне на положението на македонското малцинство в България

ОМО „ИЛИНДЕН“ – ПИРИН И ЕФА В ЗАЩИТА НА МАКЕДОНЦИТЕ

Любомир Марков


На 16 февруари европейската парламентарна Интергрупа за традиционни малцинства, национални общности и езици плануваше да проведе традиционната си ежемесечна среща, която този път бе посветена на малцинствата в България и Южен Тирол. Тази група е създадена през декември 2009 г. към Европейския парламент и представлява междупартийно парламентарно тяло. На това заседание обаче бе планувано да се говори само за положението на турското, помашкото и ромското малцинство в България, сякаш други няма. Говорителите: Тимур Халилов (за турското малцинство), Хасан Мехмедалиев (за помашкото) и Асен Асенов (за ромското). Отсъствието на македонското малцинство бе забелязано от „Виножито“ и веднага бяха информирани председателството на ОМО „Илинден“-ПИРИН и ЕФА. В резултат ЕФА реагира и македонското малцинство бе включено в дискусията. Председателството на ПИРИН подготви кратък текст за настоящото положение за правата на македонското малцинство в България. Поради краткото време и невъзможността да бъде представен от някого от съпредседателите на партията същият бе представен на споменатото заседание на Интергрупата от делегат на ЕФА. Тук поместваме кратката (регламентът не позволяваше повече от пет минути на човек) реч на делегата на ЕФА:
„Македонското малцинство в България бе признато след Втората световна война и до 1963 г. притежаваше отделни права, като изучаване на македонски език и история, радиопрограма по националното радио, дружества и фолклорни групи. След 1963 г. българската държава поема нов курс спрямо това малцинство, обобщен в сентенцията на диктатора Тодор Живков: „Македонско малцинство в България няма и не може да има“. В резултат всички права били суспендирани, а много македонци се озовали в затвора заради изразяването на своето национално самосъзнание. За съжаление това е националната доктрина на България спрямо македонците до днес.
В какво се изразява тази доктрина в действителност:
- Нито едно от основните права, които малцинството трябва да ползва, не се прилага. Обратно, съществува официална политика на отричане на македонската национална идентичност на всички нива и власти (законодателна, изпълнителна и съдебна).
- Слово на омраза. Всяка демонстрация на македонско съзнание и дори самият факт на деклариране на македонска идентичност са смятани за национално предателство и македонците са етикетирани като шпиони, предатели, изпрани мозъци, платени агенти, деца на Коминтерна и подобно. България официално подкрепя тези стереотипи и третира македонците като заплаха за единството и националната сигурност на страната, докато публичното деклариране на македонска идентичност се приема като действие срещу българската Конституция.
- Въпреки факта, че България е осъдена най-малко осем пъти от ЕСПЧ за различни форми на дискриминация срещу македонците, българската държава отказва да ги изпълни и продължава да отказва да даде на македонците каквато и да било форма на защита срещу дискриминация.
- Македонците са систематически изключени от политическото и общественото развитие. Българските власти досега отказват всеки опит за регистрация на организация или политическа партия на македонците, твърдейки, че подобни организации биха работили срещу националните интереси на България, нейната териториална цялост и Конституцията. България дори промени няколко пъти Закона за регистрация на политически партии, увеличавайки необходимия брой на членове за формиране на политическа партия и заплашвайки чрез полицейски разпити, за да се подсигури, че македонците няма да имат своя политическа платформа. Не е необходимо да се казва, че никоя друга българска политическа партия не обръща ни най-малко внимание на законните искания на македонците.
- Липса на диалог. Въпреки множеството опити на македонското малцинство и препоръките на международните организации (ЕКРИ, Съветодавният комитет за Рамковата конвенция за Защита на националните малцинства и др.) България отказва всяка форма на диалог.
Единствената положителна промяна през последните 20 години, и то главно поради българското еврочленство, е, че българските власти не забраняват и не пречат на публичните събирания на македонците, нещо наистина твърде малко, за да бъде прието като значителен прогрес.

ИЗ ДЕЙНОСТТА НА ЕФА

През февруари месец 2017 г. Европейският свободен алианс, в който членуват ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Виножито“, водеше борба в Европейския парламент да се предотврати българското искане в доклада за напредъка на Албания да се внесе искане за признаване на несъществуващо българско малцинство в Албания. В това тя бе подкрепена от македонските организации в Албания. За съжаление положението на член на ЕС позволи на българските депутати да прокарат това непочтено искане. Тук публикуваме позицията на ЕФА по време на дебатите по този въпрос в Европарламента.
ЕФА желае да обърне внимание на съмнителната, да не кажем нечестна тактика на България и нейните евродепутати по отношение на този доклад. Член 24 препоръчва на албанските власти „правата на хората с българска народност в Преспа, Голо Бърдо и региона Гора да бъдат поставени в закон и осигурени на практика“.
Единственото малцинство, което понастоящем се намира в тези области, е македонското малцинство, официално признато в Преспа, но не и в Голо Бърдо, докато Гора е дом на мюсюлманската общност на Гораните. Във всеки случай никога и никой (международни организации, наблюдатели на правата на малцинствата или местни организации) не е повдигал въпрос за „българско“ малцинство просто защото такова малцинство съществува само в умовете на българските власти в София и, както изглежда, също в Европейския парламент. Това, което със сигурност съществува, е нов опит на България да прокара своята идея за „несъществуване“ на македонската нация и да ги „кръсти“ македонците и други славянски общности, живеещи в Албания, като „българи“. Ние всички сме наясно колко зле се справя България на полето на защита на малцинствата, особено когато е въпрос за нейните собствени македонско, ромско и турско малцинство, и е крайно лицемерно да дава уроци на други държави по този въпрос.