Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


За пратеници били избрани Фокион, Есхин и Демад, който отсега нататък станал застъпник на македонските интереси и никак не скривал, че получавал за това добро възнаграждение. Положението на Демостен станало много деликатно; за да не присъства при преговорите за мира, той по поръка на народното събрание се качил на кораб и отпътувал да купува жито за града и да събира пари от съюзниците. Филип, който се намирал на стан при Херонея, приел пратениците с почести и ги поканил на угощение. Той обещал да освободи пленниците без откуп и дори да изпрати останките на падналите атинци, за да бъдат погребани в семейните им гробници. Филип изпратил в Атина сина си Александър, пълководеца си Антипатър и Алкимах, които съобщили на атинците условията за мир. Демад съставил народно решение, което одобрявало тия условия. Атина запазила своята самостоятелност, своята територия и дори и външните си владения, с изключение на тракийския Херсонес; значи Атина задържала Делос, Самос, Скирос, Имброс, Лемнос. Освен това тя получила Ороп, който бил спорен между Атина и Тива. Атинският морски съюз бил разтурен, защото Атина се задължавала да влезе като член в новия съюз, който щял да основе Филип под хегемонията на Македония. Филип обещал да не влиза с войската си в Атина и да не праща македонски военен кораб в Пирея.
Това били условия твърде благоприятни за победената Атина. Сам върлият Филипов неприятел Демостен не можел да не признае неговото човеколюбие спрямо Атина. Най-тежко за нея било загубата на тракийския Херсонес, защото сега атинската търговия с черноморската област изпадала в зависимост от Македония. Това, що Филип не можал да постигне при Византия, спечелил на бойното поле при Херонея. След като бил сключен мирът, Демад предложил големи почести за Филип и неговите пратеници. Филип получил атинско гражданско право, също син му Александър; освен това на Филип като на благодетел атински била издигната статуя на стъгдата. На Антипатър и Алкимах била дадена проксения, т.е. те ставали гостоприемници (почетни консули) на Атина, за да защитават атинските граждани, които отивали в Македония.
Старият вече Исократ като виждал, че Филип сключил мир с Атина на благоприятни за нея условия, най-после повярвал, че наближило времето да се осъществи неговата любима мисъл, и решил да се обърне към Филип с ново писмо (III). В него той пише, че говорил вече с Антипатър върху общите интереси на Филип и Атина, но искал да му съобщи и писмено мнението си. По-рано той настоявал за мирно споразумение, но това вече минало. Чрез поражението си гърците са поумнели и са готови да възприемат мисълта на Филип да се откажат от взаимните си борби и да тръгнат с него против Персия. Често на Исократ задавали въпрос дали тая мисъл е негова или Филипова. Сам той не знае добре това, но е готов да припише тая идея на царя, а за себе си да остави заслугата, че давал съвети в тая посока. Същите запитващи изказвали желание Филип да постоянства в тоя план. Понеже Исократ е слаб поради старостта си и не може устно да представи съвета си, той писмено моли Филип да не спира, докато не осъществи това дело. Ако и прекомерният стремеж да е осъдителен, но на великия човек подхожда да проявява ненаситна жажда за слава. И Филип ще спечели тая слава, стига само да направи варварите роби на елините и да подчини под своята власт оня цар, който се наричал велик (т.е. персийския). След това за него не остава нищо друго освен да стане бог.

(Продължава в следващия брой)