Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


.Почти половин година след това вестникът не публикува други писма от македонци, до 3 юли, когато са публикувани две.
На 3 юли 1935 г. е публикувано писмо от Ениджевардарско, подписано от Ал. Немас, а от името на „групите на ВМРО“. В него четем:
„Преди няколко дни тук дойде „депутатът“ А. Пейос, уж за да разделят нивите от езерото на онези, които са без земя, и на сиромасите.
Покрай другото каза, че не трябва да се дават ниви на местните хора, защото са „българи“ и издържат комитите, а гръцката войска срещна трудности да освободи Енидже Вардар. Ние отговорихме на този господин: Не те признаваме за наш представител. Назначен си от правителството! Що се отнася до името българин, дето ни го даваш, ти заявяваме, че не сме гърци, нито българи, нито сърби. Македонци сме със свой език, със своя култура, свои обичаи, своя история.
Ние, младите, сме горди, слушайки бащите си как разказват за Илинденското въстание и за подвизите на Златев, Петков, Груев, Тошев, на Делчев. Те българи ли бяха, господин Пейо? Не, те бяха македонци и се бореха за единна Македония. Всички македонци от Източна, Централна и Западна Македония се обединяват, господин Пейо, за да ти теглят шута на теб и на всички експлоататори гърци, сърби, българи“. (Документи 2, 251)
Особено интересно писмо е публикувано в същия брой от групата на ВМРО (об) във Воден, а подписано от Г. Славос. Интересно е, защото съобщава как и онази част от македонците, която някога е подкрепяла българската политика, сега вече е променила своята позиция и подкрепя македонската национална кауза. Ето и писмото:
„Драги „Ризоспастис”, ти, който се намираш на страната на угнетените, напиши нещо и за нас, македонците.
По-старите македонци, които се бяха увлекли по българските пари и шовинизъм и се биеха с пушка в ръка за присъединяването на Македония към България, сега разбраха, че не са направили нищо друго, освен че са бранили интересите на чифликсайбиите и банкерите, които поделиха и присъединиха Македония към България, Сърбия, Гърция. Сега те споменават убитите македонци водачи, Груев, Делчев, Тошев, които проповядваха самоопределение на Македония.
Ние, тукашните македонци, проведохме събрание, на което един другар ни говореше за програмата на ВМРО (об) и за това как живеят малцинствата в Съветския съюз. Каза ни, че македонците в Сърбия и България се борят под ръководството на комунистическите партии за една единна и независима Македония.
Ние заявяваме, че ще се борим за нашата свобода под ръководството на комунистическата партия на Гърция, и искаме да имаме наши училища, в които ще се учи на македонски език, още искаме да не ни викат българи, защото не сме българи, нито сърби, нито гърци, а сме само македонци! Искаме да се позволи публикуването и разпространението на наш вестник.
Каним всички македонци да влязат във ВМРО (об) и всички заедно да се борим за свободна Македония!“. (Документи, 2, 252).

На 3 юли 1935 г. от село Кронцелево, Воденско, е изпратена дописка, подписана с кодовото име „Кореспондент 948“.
„Кронцелево (Воденско) – сто и двадесет македонски фамилии живеят в селото. Македонци са, не знаят друг език освен македонския, но тежко на когото, ако властите чуят, че го говори. Заканата за прогонване в България виси над неговата глава.
Всички жители имат роднини в България, които им пишат, че там същото им го правят българските власти. Но македонците в България имат своята организация и се борят за своята свобода.
Сега, последно, сигурността разбра, че тук идва нашият вестник „Македонско дело“ и е побесняла, но ние не се плашим. Ще умножим неговото разпространение и ще създадем националнореволюционни групи във всички градове и села на наша Македония, ще издадем вестници на нашия македонски език, ще докажем на всички македонци, че само Македонската революционна организация (обединена) води борба за освобождението на угнетените македонци“. (Документи 2, 252, 253)
На 3 септември 1935 г. е публикувано писмо от „Стария Петко“ от Воден, който се разкайва за някогашното си участие в пробългарската дейност.
„Македонецът, старият Петко от Воден, ни шише:
Един ден в ръцете ми падна вестник „Македонско дело“, орган на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Прочетох го жадно и размислих за миналите събития, за моето злосторническо становище спрямо македонците през 1893-1896 година. В Македония се създадоха въоръжени групи, чиято цел беше освобождението и самоопределението на Македония. В този период България изпрати в Македония комити…
Воювахме с турците, но воювахме и с членовете на ВМРО. С терор, с убийства и подкупи постигнахме да бъдат унищожени македонските групи. Ние тогава декларирахме, че Македония е българска и се борим за нейното присъединение към България. Това е голяма грешка! Сега разбирам какво направих. Сега, когато Македония я поделиха България, Сърбия и Гърция, а македонците, намирайки се под трите държави, еднакво страдат навсякъде. Сега разбрах грешката си и се поставям с цялата си старост под славното име на ВМРО (обединена), която се бори за интересите на всички македонци“. (Документи, 2, 253)
На 10 март 1936 г. в „Ризоспастис” е публикувано писмо от организацията на ВМРО (обединена) в Енидже Вардар. То е подписано от Стоян Турикис, Чипкас, Левас. Публикувано е под заглавие: „Мъките на македонците. Използват войската да измъчват македонците. Изявление на вътрешната македонска организация”.
„Ние не сме българи, както ни наричат, пък нито гърци. Ние сме македонци. Гръцките капиталисти обработиха гръцките маси против нас до такава степен, че нас ни наричаха българи и комитаджии.
…Фанатизират войската и й нареждат да ни бие до кръв, щом ни чуе да говорим на своя език…
Апелираме до всички групи на ВМРО (обединена) и до парламентарната група на Народния фронт, която се бори за равноправност на малцинствата, да вдигне глас за протест против забраната на нашия език и на нашите обичаи, против нечувания терор, който се върши над нас“. (Документи, 2, с. 255).
Забелязваме, че в повечето дописки идеята за обединяване на Македония я няма. Защо е интересно това? Защото същото е девиз на Гръцката комунистическа партия дълго време и бихме очаквали, ако дописките са изкуствени, ако са изпращани от гръцки комунисти (колкото и странна да е такава идея), те биха я съдържали. Това говори и за оригиналността на дописките, но допира и до един особено интересен проблем, свързан с признаването от Коминтерна на македонската нация и начина, по който това е прието в балканските комунистически партии, начина, по който те реагират и променят стратегиите си не за да подкрепят исканията на македонците, а да ги избегнат, притъпят или злоупотребят в своя полза. Балканските комунисти, като изключим онези от македонски произход, не са нито вдъхновени, нито ентусиазирани, а реално и не предприемат нищо особено да подкрепят македонската нация. Нещата остават повече на декларативно ниво. Да хвърлим поглед на този въпрос.
Още след Първата световна война Гръцката комунистическа партия в съгласие с позициите на комунистическия интернационал подкрепя тезата за „единна и независима Македония и Тракия“ като единствен начин за правилно решаване на македонския въпрос. Идеята зад това е била спорните балкански територии да се оформят като отделни области, в които населението да бъде равноправно, без разлика на неговата национална принадлежност. Една такава Македония от гръцка гледна точка би била някакъв вид Швейцария, в която гръцкото население би имало голяма степен на автономия, каквато биха имали и всички останали националности. Само че в техните сметки не е влизало съществуването на македонците като отделна националност, която като такава да разглежда Македония като своя държава. Те по-скоро са гледали на Македония като на компромис, в който привържениците на една или друга съседна пропаганда, оформени като народности на гърци, българи, сърби, албанци, да живеят в мир и разбирателство. Една такава Македония би била национално ничия и същевременно всечия. Тя не е била на някоя националност конкретно. Затова гърци, българи, сърби и албанци биха могли да я смятат в еднаква степен за своя. Когато обаче като последица от развитието на македонското национално самосъзнание Коминтернът приема реалността, че съществува отделна македонска нация в етническия смисъл на думата – със свой език, култура и самосъзнание, работите драстично се променят за гръцките комунисти. Наистина, както видяхме, те дават страниците на своя вестник за публикуване на кореспонденции на македонци и в известен смисъл подкрепят или поне не пречат на организирането на македонците. Но вече цялата картина се е променила.

(Продължава в следващия брой)