Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


И в тоя случай би могло да се каже: ако един атинянин би могъл да чуе как днешният грък го рисува, той не би могъл да се познае.
За славянството на Балканите би могло да се каже същото. Те са живели затворени в своите племена и вън от тая черупка не са виждали никаква национална общност. И днес още в Македония има архаични остатъци от това състояние. И днес още са запазени там мияците и бърсаците, и днес те не се женят помежду си, и днес учудено се провикват, че в мияшко село дошъл бърсак, или обратното.
Всеки по-възрастен от нас, който е израснал в турско, ще си спомни, че в нашите детски години там все още господстваше религиозният принцип и религиозно деление, и пред очите ни това положение се изменяше в полза на националния принцип.
Обаче и в античните, и в средните векове създавали са се големи държави като тая на цар Крум, на Александър Македонски, Карл Велики и пр., и пр. Във връзка с това явление Сталин казва: „Великите държави на Кир или Александър не можеше да бъдат наречени нации. Това са били не нации, а случайно и малко свързани конгломерати на групи, които се разпадали и обединявали в зависимост от успехите или пораженията на един или друг завоевател”. Във връзка с погрешността на линията да се търси нацията в дълбоките древности мисля за неизлишно да се цитира една мисъл на Сталин, изказана във връзка с тезата, че нацията няма племенен и расов произход. Той казва: „Сегашната италианска нация се е образувала от римляни, германци, етруси, гърци, араби и пр. Френската нация се е създала от гали, римляни, брити, германци и пр. Същото може да се каже за англичани, германци и т.н.”.
Моята задача в случая, разбира се, не е да напиша изчерпателен и основен исторически анализ. Но от тия няколко факти мисля, че изтъкнах ясно сериозността на твърдението на тия, които поддържат, че нацията не е вечна и дадена от боговете, че е продукт на историческото развитие и най-новата форма на човешкото общежитие. Процесът за формирането на нацията безспорно е дълъг процес, особено що се отнася до някои от елементите, които я съставляват, като езика и психическата общност. Но оформяването и раждането на нацията е въпрос на новите времена.
Ленин казва, че люлката на нацията е Западна Европа, където най-рано се оформяват нацията и националните държави, които той счита за неизменно свързани. Най-високият пункт и тласък на това развитие е френската революция, която в своето съдържание е една буржоазна революция против феодализма. Това значи, че развитието и раждането на нацията е тясно свързано с развитието и установяването господството на капитализма.
Откриването на колониите и напредъкът на техниката даде възможност за натрупване на грамадни капитали в Западна Европа, а това даде грамаден тласък за нейното индустриално развитие. Икономическата мощ и развитие все повече минаваше в ръцете на буржоазията. Икономическите интереси на тая възходяща класа бяха в пълно противоречие с феодалния порядък, с неговата разпокъсаност, тесни граници и митнически бариери. За буржоазията бяха нужни централизация, широк пазар, единен език за по-лесно общуване. Ето икономическите предпоставки, които направиха оформянето на нацията като неизбежна необходимост. За тая цел се използваха близостта в говора, в бита и общата теория. Разбира се, тоя процес не е вървял идеално, гладко и в еднакъв тип навсякъде. В много случаи икономически, политически и стратегически съображения са влияели в хода при формирането на нациите. И все пак основното за онова време си остава Хартата за правата на нациите, провъзгласена от френската революция, под знака на която се развиват нещата до настъпването на империалистическата епоха. Под тласъка на капиталистическото развитие и на френската революция феодалната разпокъсаност все повече отстъпва мястото си на националното оформяване. Поради неравномерното развитие тоя процес продължавал дълго, продължава и ще продължава, но не вече под знака на буржоазната френска революция, а под знака на пролетарската, руска революция.
В своя разцвет буржоазията се явява основен прогресивен фактор за пораждането на нацията и за националното оформяване на обществото. В процеса на по-нататъшното развитие обаче тя все повече се обръща в отрицание на нацията и става реакционен фактор по отношение нея. По тоя въпрос ще се върнем след малко. Нека сега се изясним по въпроса какво е нация, кои са нейните отличителни белези.

(Продължава в следващия брой)