Свидетелства за един достоен македонец – Илия Воденов

НИЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Илия Атанасов Воденов е роден в село Калиманци, Санданска околия, на 27.07.1949 г. Още през 1964 г., като ученик в родното си село, в седми клас се включва в младежка македонска група. През 1965 г. на два пъти отказват да му издадат паспорт, защото се е писал в молбата македонец. На 1 май 1968 г. той, Димитър Ляпчев, Никола Лиманов, Георги Апостолов (Бишаров) и Любен Пиринков създават македонска група в село Калиманци. Благодарение на провокатора И.К. на 27 септември 1968 г. е арестуван, разпитван в ДС и осъден на две години затвор.

Имахме знаме, нарисува го Пиринков – червено, от една страна звезда (слънце с лъчите) и от другата страна надпис „Свобода или смърт”. Той бе художник, тогава бе младежкият фестивал и той правеше плакатите, та от там боята, но тя не стигна, за да се напише „Пиринска Македония”. Запазена е снимка от знамето в досието ми, има снимка и на шифъра.
На 27 септември 1968 г. тръгнах на работа (събираха ни с коли по селата) и на местото на събиране ме причека Спасов, тогава оперативен работник (после шеф на полицията – може би тая афера го издигна, защото – нема два-три месеца – след това и го повишиха в шеф, а и друг един – Рошков (от Пиперица), също бе повишен, като от Катунци бе преместен в Сандански), с джип, милиционерски, един милиционер и шофьорът. Идва при мене и ми казва: „Требва да дойдеш в милицията за справка”. И като отидехме долу, изважда един списък с имена и ме пита дали ги познавам – познавам ги. Имате група – нема такова нещо. Почна да чете показания на двама от тех – на Никола Лиманов и Илия Куричков – тогава бригадир на селото, а след това полицай. И на кмета мненията също. Започна разпит – какви са целите и задачите, откога. Задържаха ме и ме разпитваха и сутрин, и вечер – една седмица, и след това дойде от Благоевград майор Димитър Киров, който пое случая. Насилие и заплахи немаше. Наскоро прочетох показанията на всички в досието си и на агентите „Вихър”, „Русия” и на всички от групата. Почти всичките прехвърляха топката върху мен, за да оневинят себе си, съжаляват, че са допуснали грешка, били заблудени – за да се отърват, страшно време беше. Та целия товар поех аз. И при мен беха и книгите, и вестниците, и взривовете, и знамето – конфискуваха ги при обиск от Рошков.
Принудих се да призная, тъй като имаха всички сведения и доказателства.
Спомням си един въпрос от Кинев: „Влизаш в казармата и ако стане война с Югославия, срещу кой ке стреляш?” „Срещу българите, аз съм македонец”. „Ке стана да те бия, как смееш!” Казвах – защо да не се учи македонски, като през 1947 г. при Георги Димитров, той не беше ли комунист, защо тогава да е можело и език, и присъединяване, а сега – не. Отговаряше ми, че такова е времето и политиката, и подобни. И с него прекарах две седмици на разпити. Дигнаха ме в Благоевград, седех там близо 20 дена до процеса. Делото се гледа в Благоевград и ме осъдиха на 2 години затвор по чл. 108, ал. 1 и 339, ал. 1. 6 месеца ми дадоха и за взривните материали, но те се припокриват и останаха 2 години. „Създател и ръководител на организация, целяща свалянето на правителството на България”.
След като ме осъдиха, ме преместиха в Централния затвор, седмо отделение – политически. На 14 януари (обжалвах пред Върховния съд и той потвърди) ме преместиха в Старозагорския затвор. Там се засекохме с бай Вангел Тиков – изкарахме с него в една килия и с още двама осъдени по други основания – помак и един николапетковист-земеделец. Остана ми в спомен, че са тръгнали да бегат Вангел и некой негов колега през граница и са ги хванали, и той бе по македонския въпрос, но отбегваше да говори по тая тема. Вангел беше почнал да пише там история с химикал и ми даваше да чета. Викам му – как ке ги извадиш, а той вика – ке намериме начин, но какво е направил, не знам – той имаше по-дълга присъда и остана и след мен. През 1975-1976 г., след като го освободиха, се засекохме на автогарата, тръгнах към него и ми вика: „Бегай, следат ме, и тебе ке те подгонат”. Мене ме пуснаха на 5 май 1970 г., като изкарах без свобода общо 19 месеца и 19 дена, тъй като работех, изпълнявах нормата и се брояха два дни за три, затова по-рано излезнах.
След излизането почна тормоз. Немаше празник – 2 август, 9 септември – да не ме викат в милицията в Катунци, за да ме предупреждават да не сформирам групи, да не продължаваме по тоя път или да правя некакви провокация, че дори и друг да направи, ке викат мене.
Ожених се 1974 г. През 1975/6 отимах деца. През 1977 г. се преселих в Сандански и тук на два пъти ме викаха и се скарахаме. Викам: „Вие искате да ми развалите семейството – притеснявате ги, като ме шетат по милиции”. Заплашваха, че децата ми нема да могат да учат заради мен.
В казармата бех трудовак в Кремиковци, като наказание, но така стана по-хубаво.
Хубаво, е че поне оставихме некаква следа. След мене се бе сформирала друга група в Калиманци, но не съм в течение за тех, защото се бех преместил. В тая група беха: Стоян Шунев, Георги Митрев, Емо Томалянов – не ги помна всичките. Сега повечето са към Костадинов. От хората в нашата група само аз съм в македонското движение днес, останалите се изплашиха и не участват. След падането на комунизма се включих, но и аз късно, когато се успокоиха нещата – трудно е, като изгори веднъж, човек да се реши отново.
Илия Воденов (отляво) с Любен Иванов Пиринков (в дясно), с който заедно са правили знамето на организацията
ИЗ ДОСИЕТО НА ИЛИЯ ВОДЕНОВ
Строго секретно!
Екз. единствен
УТВЪРЖДАВАМ: НАЧАЛНИК ОКРЪЖНО У-НИЕ КДС ПОЛКОВНИК: подпис (не се чете) 2. IX 1968 година, БЛАГОЕВГРАД
Печат: Отдел III ДС / Регистрирано под № 4761 / 5 IX 1968 г. Регистрирал: подпис (не се чете)
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
ОТНОСНО: откриване дело за оперативна проверка на лицето ИЛИЯ АТАНАСОВ ВОДЕНОВ от с. Калиманци, Благоевградско
На 19.VIII.1968 година младежът *** *** *** от с. Старчево направи сведение пред службата, с което уличава младежа ИЛИЯ АТАНАСОВ ВОДЕНОВ в националистическа дейност.
На 15.VIII. т.г. посредством друг младеж *** бива извикан от ВОДЕНОВ, който го разпитал дали му е известно, че в тяхното село има създадена група, която да работи по акедонския въпрос, тъй като такива били създавани на много места и вече провеждали конкретна дейност. По-нататък ВОДЕНОВ му доверил, че в тяхното село Калиманци имало изградена група от 18 младежи, която работела по македонския въпрос. Показал му проектоустав на тази група, членски карти, шифър и доклад по македонския въпрос, с който го запознал, и подчертал нуждата да се работи по македонския въпрос.
Проектоуставът е бил написан на ръка на кариран лист и в него са били фиксирани правата, задълженията и наказанията на членовете на групата. Показал му две членски карти от картон, обвити в червен плат, със залепени снимки на тях, които били на членове от групата. Шифърът е бил написан на лист от заявление с цифри, като под всяка цифра бива поставена буква в последователност на азбучния ред. Докладът е написан на ръка с мастило на карирани листа, 16 страници. В него са дадени предимно автобиографични бележки с изказвания на ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ЯНЕ САНДАНСКИ, ПЕРЕ ТОШЕВ и други македонски революционери, а така също изказвания на наши партийни и държавни ръководители по акедонския въпрос до 1948 година.

(Продължава в следващия брой)