Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Откако ВМРО беше врховизирана и претворена во машина на бугарскиот империјализам, ослободителната борба на македонскиот народ не запре туку се подзеде од следбениците централисти-сепаратисти, левицата на ВМРО, на чело со Горче Петров, Петар Арсов, Сандански, Димо X. Димов и Чернопеев. Денес во новите услови борбата на македонскиот народ против новите поробувачи – српскиот, бугарскиот и грчкиот империјализам за национално, политичко и економско ослободување се води со уште поголема упорност и доследност под раководството на ВМРО (Обединета).
Целата таа македонска историја не е само пројава на македонската нација, не е само нејзин стремеж кон своја национална држава, туку таа, македонската историја, во исто време е елемент што го дооформува и доопределува самостојниот карактер на македонската нација.
Се разбира, освен македонската нација, во Македонија имаме и други инородни националности: Власи, Евреи, Турци, Грци, Албанци, Срби, Роми. Иако се наоѓаат на една територија со македонската нација, иако нивниот економски живот непосредно е поврзан со последната, тие националности не влегуваат во македонската нација бидејќи секоја од нив си има специфичен карактер.
Инородните националности во Македонија активно учествуваат во македонското ослободително движење бидејќи и тие се заинтересирани за создавањето на независна македонска република на трудбениците, за да добијат национална рамноправност и економско ослободување, за да живеат во мир и заедно со македонската нација да го подигнат својот и општиот културен и економски живот на македонскиот работен народ.“
Както показват множество документи на чужденци, посетили различни части на Македония по време на Първата световна война и след това (много от тях вече бяха цитирани), македонското национално самосъзнание вече се е избистрило сред голям брой македонци, но и най-важното – сред най-обикновени хора от низините. Т.е. степента на развитие на националното съзнание по това време вече далече е надминала традиционната първа фаза, когато националната идея и самосъзнание са дело на ограничени интелигентски кръгове и вече се се превърнали в масово народно явление. Тази фаза, както вече стана дума, и съдейки според документацията на македонските емигранти в САЩ, всъщност е започнала най-късно към 1897 г.
Именно затова опитите да се пробута (не мога да намеря по-мек израз) версията, че едва ли не комунистическите партии след решение на Коминтерна през 1934 г. започват да създават македонска нация и самосъзнание, е нечиста манипулация. Истинската стойност на решението на Коминтерна да подкрепи македонските национални стремежи е в това, че за пръв път се появява велика сила (СССР) и мощно международно движение (комунистическото), които подават ръка на македонците и подкрепят техните национални искания. Именно като възможност, а не като директива трябва да се разбира значението на този факт. За пръв път се появява възможност хората с македонско самосъзнание да изкажат своето мнение, за пръв път се оказва, че има
вестници, които се интересуват и които са готови да им дадат трибуна, организации и партии, които да им подадат ръка, които да дадат възможност да се организират под тяхното крило, които да включат македонските искания в своите програми и да ги изнесат на международно ниво. За пръв път се оказва възможно македонците да заобиколят цензурите на България, Сърбия и Гърция, на българския, сръбския и гръцкия национализъм, но не по-малко важно – на собствената автоцензура, и да се изкажат свободно. Ефектът е незабавен – веднага се появяват множество желаещи да се изкажат македонци. Такива примери бяха дадени вече от България. Ето същите и от Гърция, където комунистическият вестник „Ризоспастис”, който и преди 1934 г. поддържа позиция, че македонците са отделна нация, от тази година започва да публикува на своите страници дописки на македонци. По разбираеми причини авторите се подписват с псевдоними.
Първата такава е публикувана на 8 септември 1934 г. Тя е от членове на ВМРО (об) и е посветена на учредяването на структура на организацията (две десетици) във воденското село Арсен, Въртипоп. В нея четем и следното:
„В селото Арсен, Воденско, живеем 165 македонски семейства и около 80 просфиги (т.е. гръцки колонисти – СС)… Не смеем да се оплачем в окръга, защото ни гонят с ритници и ни наричат български комити, защото сме македонци.
Но ние гласно викаме: „Не сме българи, ни гърци! Македонци сме!
Ще се борим за пълна независимост от българската, гръцката и сръбската тояга!“. (Документи 2, 246, 247)
На 26 октомври 1934 г. е публикувана дописка от името на „много македонци, борци“, които съобщават за формиране на две клетки на ВМРО (об) в село Екши Су с общо 15 членове, които си поставят задача „да организират борбата за освобождението на македонския народ“. Те призовават чрез вестника селяните от селата Айтос, Зелениче и Любетино да се организират и заедно „да се издаде македонски вестник на наш майчин език. Трябва да извикаме силно на гръцките господари, че ние не сме нито гърци, нито българи, нито сърби, а чисти македонци. Зад себе си имаме история, минало, богато с борби за освобождение на Македония, и ние ще продължим тази борба, докато се освободим“. (Документи, 2, с. 247).
В същия брой е публикувана дописката на „един македонец“ за основаването в село Пътеле, Леринско, на „организация, която се бори за освобождението на многоизмъчения македонски народ, който стене под режима на гръцкия тероризъм“, за заточаването от властите на ръководителя на ВМРО (об) за Егейска Македония Андрей Чопов и за протестите на селяните във връзка с това. (Документи, 2, с. 247, 248)
На 2 октомври 1934 г. в „Ризоспастис” дори се публикува дописка на македонски диалект. Авторът е „един македонец от Лерин“. Ето извадки от същата:
„Пулете й добро тие шпионите зашчо се тие што саке …. да ве направи со оган и железо да го научите гръчкио язик и да не зборвите македонцки што ви е майкин язик…. Затоа другари, бракя македонци ….посакайте да зборват македонцки и на графията (т.е. държавните канцеларии СС) и на судо и на сфекаде. Посакайте да му даде право да си гредит македонцките деца од чужините…. и викнете сфите заедно: „Македония за македонците! Долу бойо и фашистиката диктатория и айде да я ослободиме Македония и Тракия!“. (Документи 2, 248, 249)
На 13 декември 1934 г. „бедни македонци“ изпращат дописка до „Ризоспасти” за тежкото положение на македонските земеделци в Ениджевардарско:
„Скъпи „Ризоспасти”, ти, който винаги си бил на наша страна и ни помагаш на нас, на македонците, които сме угнетявани и двойно експлоатирани, молим те да публикуваш следното писмо!…
Бащите ни се бореха против турците, а се бореха да се освободят и от гръцките угнетители…
Вече седем години… плащаме данъци, а сега гледаме, че на нас, македонците, земята ни се отнема“. (Документи 2, с. 249)
Публикациите продължават и през следващата година. През януари 1935 г. е публикувано писмо, подписано от „много македонци“:
„Драги „Ризоспа сти”, до теб, който си единственият защитник на угнетените национални малцинства, ти пишем тези няколко думи…
Ние, потиснатото македонско малцинство, с цялата си душа наистина искаме да се осъществят исканията на братята североепироти (става дума за исканията гърците в Албания да имат свои училища – бел. СР), защото и ние, македонците, се намираме в същото положение, под ярема на гръцкото правителство. И ние също така искаме от цялата работническа класа и прогресивния печат и те да дадат гласа си за нашите права. И ние искаме свободно да говорим нашия македонски език и да отворим наши училища, македонски, в които ще учат децата ни.
Искаме от гръцкото правителство да изпълни споразуменията за малцинствата, които угнетява толкова години като нас, македонците. Но гръцкото правителство вместо да ни даде правата, гледа само как насила да ни „погърчи“. От друга страна пък, с помощта на шовинистичните „суперпатриотични“ вестници се стреми да ни представи, сякаш ние, македонците, сме уж „славофони“, значи „чисти гърци“.
Протестираме също така и срещу терора на различни фашистки, националистически организации, които вземат голямо участие в нашето преследване. Те заедно с полицията постоянно арестуват македонците, наричат ги „комитаджии“, бият ги и нечовешки ги измъчват.
Призоваваме нашите братя македонци да се вдигнат срещу това положение. Обединени с гръцките работници и земеделци, ще се борим за техните права и тяхната свобода. Да унищожим завинаги фашисткия терор, за да може свободно да се използва нашият език, за да се отворят македонските училища…“. (Документи 2, с. 249, 250).

(Продължава в следващия брой)