Исторически щрихи

МАКЕДОНИЯ В КЪСНАТА АНТИЧНОСТ И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ


Римска провинция Македония

Македонското кралство пада под римска власт след битката при Пидна през 168 г. пр. Хр., като е разделена на 4 самоуправляващи се области (мериди). Двадесет години по-късно, след неуспешното въстание на Андриск, който се опитва да въстанови независимостта на кралството, Македония е превърната в римска провинция и римска база за подчиняване на Балканите. Обратно на разпространеното в българските атласи и книги твърдение, че територията на днешна Пиринска Македония се намира в Тракия (едно политически и националистически мотивирано твърдение), по-голямата й част още от самото начало е в провинция Македония, както лесно се доказва от намерените там надписи. На територията на тази провинция през 42 г. пр. Хр. край Филипи се провежда прочутата битка между Август и Антоний, от една страна, и убийците на Цезар – Брут и Касий. По-късно, вече като император, Август ще раздели провинциите на императорски и сенатски, като Македония ведно с Мизия и Ахая ще бъдат сенатска провинция. Сенатски са провинциите, които се явяват вътрешни за империята, не са застрашени от вражески нападения и в тях няма войска. През 45 г. сл. Хр., когато и Тракия става римска територия, император Клавдий ще отдели Македония в отделна сенатска провинция.
През 49 или 50 г. в днешна Кавала (тогава Неаполис) на пристанището стъпва апостол Павел и основава първите известни християнски общини в Европа – тези във Филипи, Солун и Бер. Запазени са негови послания до филипяните и солуняните в Библията.
Галерий, по времето когато е цезар (т.е. помощник и наследник на един от двамата императори – августи, такъв е бил от 293 до 305 г., когато става император до 311 г.), превръща Солун в своя столица. Известен като един от най-големите мъчители на християните, именно по негово време в 305 г. в Солун е убит Свети Димитър (Солунски).
Когато по времето на Константин Велики (306-337 г.) христянството първо получава равноправие, а след това и става основна религия, то в Македония вече има вековна традиция. Този владетел създава нова столица – Константинопол (Цариград), и така Македония се озовава на пътя между двете столици на империята (Рим и Константинопол). По това време тя е един от диоцезите на префектурата Илирик, която се простирала от Крит до днешна Унгария и от Адриатика до Тракия. Столица на тази префектура е Солун. Константин Велики през 323 г. ще изгради изкуствено пристанище в Солун, което ще играе голяма роля за бъдещото икономическо и стратегическо значение на града. През 379-380 г. Теодосий превръща Солун в база на своята война срещу опустошаващите Балканите готи. Кръстен от Солунския митрополит, той тук издава едикт, който обявява Никейската доктрина на вярата за единствено меродавна. През 390 г. същият заповядва да бъдат изклани 6000 солунчани на хиподрума. За това престъпление миланският епископ Амброзий му забранява достъп в църквата и го принуждава да иска публично прошка.
Македония е обхваната от строежа на църкви и доизграждане на епископската мрежа, случващ се в цялата империя през IV-V в. Епископи от Македония участват във вселенските събори на християнската църква. Пети век заварва една в голяма степен християнизирана римска Македония. Все пак езичеството няма да бъде напълно изкоренено. Остатъци от него имаме в днешните русалии (наследник на розалиите), Коледа (римските календи), карнавалите и зарязването на лозята (наследник на Дионисиите).
Подялбата на империята през 395 г. на Източна и Западна (въпреки някои по-късни обединения) на практика определя съдбата на Македония и по-голямата част от Балканите, поставяйки ги в източната част (известна днес и като Византия). Въпреки това в църковно отношение Македония заедно с цялата провинция Илирик са оставени под върховенството на папата. През 535 г. император Юстиниан ще създаде нова поместна църква с център родния си град (вероятно в областта на днешно Скопие) и ще я нарече Юстиниана Прима (по името на града, прекръстен в чест на императора). Тя все още ще бъде под върховенството на папата, но ненезависима от Солунския архиепископ. В нейните граници влизат провинциите Македония секунда (по-голямата част от днешна Р Македония и Пиринска Македония), Мизия Секунда (крайдунавска Сърбия), Дардания (Скопие и Косово), двете Дакии (областите около днешните София, Ниш, Видинско), Превалитана (днешни Северна Албания и Черна гора). Векове по-късно Охридската архиепископия ще бъде смятана за наследник на Юстиниана прима.
По-голямата част от Македония се намира в елинската културна сфера. Писменият език в провинция Македония, също както този в провинция Тракия, е гръцкият, докато този в провинциите Мизия и Дакия – латински. Така в Скопие и Кюстендил днес се намират надписи на латински, докато на юг – на гръцки. Това, разбира се, няма нищо общо с идентитета и говоримия език на самото население.

Икономически и социални промени през Късната античност

Императорите Диоклециан (284-305 г.) и Константин провеждат серия важни реформи, които определят развитието на Римската империя. В икономическата сфера най-важни са монетарната и данъчната реформа. Римските пари през III в. силно се обезценяват, което съсипва данъчните приходи. Диоклециан въвежда практиката по-голяма част от данъците да се събира в натура вместо в пари. Същевременно се въвежда практиката заплатите в администрацията и армията да се изплащат в голяма част също в натура. Практика също с голямо бъдеще през Средновековието. Направена е и парична реформа, като новият монетарен стандарт се оказва извънредно стабилен и успешен и доминира на Балканите до XI в. Тези мерки увеличават данъците и тяхната събираемост и стабилизират финансите на империята; подобрява се и наборът на войници. Данъчната реформа, която предвижда, че основният данък анона се плаща само върху земя със собственик и от човек със земя, поражда една силна тенденция държавата да се стреми да привързва обработващите към земята.
От IV до VI век в региона се наблюдава увеличение на броя и размера на големите поземлени имения, които поглъщат много малки имоти, цели села и държавни земи, без това да доведе до изчезване на дребните селски земевладелци. В средата на VI век те все още са много и все още съществуват свободни села, като държавата взема мерки за защита на тяхната независимост срещу големите собственици. Тъй като много от поземлените магнати ползват данъчни облекчения или са достатъчно силни за да избегнат плащането на данъците, държавата е силно заинтересована от запазване на дребното и плащащо данъците си земевладение. От друга страна обаче, много селяни, притиснати от тежестта на данъците, намират за по-изгодно да минат под властта, но и защитата на големите магнати и така да намалят данъчното си бреме, нещо, което също ударя държавната хазна. Империята взима различни мерки да привърже хората към техните занаяти и занимание, като збаранява земеделците да напускат земята си и да си сменят занятието, и задължава децата да наследяват занаятите на бащите си. Тези мерки имат частичен успех и са успешни толкова, доколкото и немалка част от населнието е заинтересована от тях. Гарантирането на собствеността над земята (срещу натиска на едрите собственици) неизбежно е в полза за повечето селяни. Ограничаването броя на занаятчиите от страна на държавата пък гарантира приходите и финасовата стабилност на съществуващите. Войните, варварските нападения, мобилизацията в армията и увеличаването на данъците през VI в. обаче превръща тези предимства в проблем и бреме или ги лишава от стойност. Неможещи да плащат данъците, но и неможещи законно да преминат на имотите на земеделските магнати, много селяни са принудени да бягат в планинските области, където властта е слаба, или да стават разбойници. Запустяващите земи намаляват финансите на империята във време, когато тя води тежки и скъпи войни и е принудена да се защитава едновременно на няколко фронта. Нападенията на все по-многобройните разбойнически банди допълнително увеличават хаоса и запустението, причинявани от нападенията на варварите, като понякога бунтовници-разбойници и варвари действат заедно. Много райони на Балканите започват да запустяват.
Тези и следващите редове обаче не бива да се схващат като всеобхватна апокалиптична картина. Не навсякъде и не постоянно е така. Населението поне до средата на VI век продължава да нараства в империята. Източната част въпреки варварските нашествия успява да запази своята цялост и държавната власт предлага стабилност и условия за просперитет, каквито Западът по това време не познава. Първата половина на VI в. е време на икономически просперитет във Византия.
Балканите ще бъдат сериозно засегнати от социалните и икономически промени през VI в. Археолозите забелязват, че от средата на V до средата на VI в. изчезват средноголемите вилни имения, което свидетелства за изчезване на средната класа. През втората половина на VI век се увеличава бедното население. Като последица от тези процеси старите градски събрания постепенно са заменени от групи местни нотабили, на чието чело е поставен епископът. Постепенно епископите съсредоточават все повече власт в ръцете си, като се грижат и за данъчната система, и за отбраната на градовете, и за строежите. Тяхната власт се простира не само върху градовете, но и над областта около тях. Постепепнно в изворите започва да се говори повече за области около такива градски центрове, отколкото за старата провинциална номенклатура. В градовете все по-често се появяват нови, по-примитивни постройки от камъни и кал, понякога строени върху изоставни богати здания. В античните бани и дори в сградите на църквите през втората половина на VI в. се появяват жилища и работилници. Градовете намаляват своя размер и се концентрират около укрепения акропол, или се разпадат на села. Античните полиси постепенно се трансформират в по-малки укрепени църковно-административни центрове. Градовете показват все повече знаци на заетост със земеделие и упадък на занаятите. Все пак продължава строежът на църкви, а някои бани и акведукти все още се използват и се ремонтират, но рядко се правят нови такива.