Свидетелства за един достоен македонец

НЕСЛОМИМ БОРЕЦ И ПЛАМЕНЕН ПРОПАГАНДАТОР НА МАКЕДОНСКАТА КАУЗА – Георги Дукимов

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Георги Дукимов е роден на 7.12.1926 год. в с. Горно Броди, околия Сярска, Егейска Македония. Семейството му се заселва в гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев), където завършва средно образование. През 1947 г. е осъден на 8 години и 6 месеца затвор заради членуването си в македонска група, противопоставяща се на комунистическото решение на македонския въпрос.

Поместват карта на Македония, обградена цялата в черно, което означава, че цяла Македония е в робство. Искали са да се срещнат с гръцката комисия, за да й дадат някои материали, но поради друг маршрут на комисията не са направили това.
Но вестникът бива спрян и тогава те се заемат с втората задача, а именно да организират една въоръжена група, която да излезе в балкана и да ходи по селата да агитира за „Независима Македония“ и да провежда нападения над македонски села с цел набавяне на оръжие и храна. За да организират нелегална терористическа и агитационна група, те се допитват до Атанас Лясков, когото намират в село Мусомища. Той се съгласява да се направи едно събрание, на което той да изясни в един доклад задачите на тая нелегална група. На 6 април това събрание се свиква в лозята край село Мусомища. На него са присъствали: Атанас Лясков, Георги Дукимов, Асен Левков, Лазар Тотин, Спас Писов, Илия Григоров и други. На това събрание Лясков говорил пламенно за „освобождението“ на Македония и дал конкретни препоръки за това как да се организира групата и как да се намери оръжие. В същото време той казал, че това е тежка и отговорна работа и трябва всеки сериозно да се заеме с нея. На събранието се взема единодушно решение да се състави групата, като всеки дава съгласие да участва в нея. Натоварили се хора, които да се погрижат за набавяне на оръжие. Между всички Георги Дукимов се …. най-енергично да набави оръжие и успява да набави такова. В тази му дейност проличава неговата организационна ръководна работа. На събранието се определя за дата излизането в балкана: 15-20 април. След като са набавили оръжие, от което една част занасят в местността Керацата, Неврокопско землище, се събират още веднъж на 20 април и същия ден едни от тях излизат, а други биват заловени от народната милиция в града. Сборният им пункт е бил в същата местност – Керацата.
В съдебно заседание подсъдимите направиха самопризнания. Те признаха, че са редактирали три броя от стенвестника „Свободна Македония“, в който е имало поместени лозунги и статии с михайловистко съдържание, както и карта в черно на Македония, признаха, че са правили три събрания, както и … решения, които са взети на тези събрания, признаха как са набавили оръжие, признаха също така, че са виновни, че са били служители на реакционните ….ки , на международните империалисти, че са наливали вода във воденицата на балканската реакция и на българската опозиция. Те отчетоха своята престъпна дейност като пакостна спрямо македонския народ, както и спрямо българския и югославските народи, че са вървели по погрешен път, като заявиха, че Иван Михайлов и неговата организация са наистина противонародни, антиславянски и вражески настроени към народните маси и техните демократични народни правителства. В същото време те обаче мъчно се съгласяваха да признаят, че тяхната организация е била михайловистка, и не искаха да кажат кои са били ръководители между тях. Опитваха се да се извинят, че ОФ общественост не им е помогнала да се ориентират правилно по македонския въпрос и че са били заблудени, плащайки данък на своя висок патриотизъм.
Преценявайки самопризнанията на подсъдимите, съдът намира, че те са до голяма степен искрени, но че те все още не са напълно скъсали с михайловистката идоелогия, че у тях има още много да се изживява, да се оправя. В същото време съдът намира, че правят сериозни опити да се отърсят от старото михайловистко влияние и според своите индивидуални особености проявиха това свое усилие по различен начин. Всички заявиха, че са виновни пред македонския народ и пред българския народ, че са служили със своята дейност на империалистите и че очакват справедливо наказание от народния съд. Накрая на своите обяснения те заявиха, че се разкайват за своите деяния и че ще направят всичко възможно да се поправят и да тръгнат по отчественофронтовски народен път…
Повечето от свидетелите говореха в хармония с признанията на подсъдимите. Свидетелите Георги Мадолев и Георги Данелов дадоха обширни обяснения за миналата противонародна дейност на Иван Михайлов и неговата организация, за големите грабежи, за терора, убийствата, побоищата над мирното население и над прогресивните македонски борци. Те двамата дадоха показания и за вестника „Свободна Македония“, който са виждали и прочели, и го охарактеризираха като михайловистки стенвестник. Те обясниха също така днешната позиция и дела на Иван Михайлов, неговата лакейска роля на международните и балкански империалисти, противонародната му терористическа дейност и пропагандата му против демокрациите на Балканите. Свидетелят Константин Кехайов даде изчерпателни показания за разпита на подсъдимите от народната милиция. Той потвърди обясненията на подсъдимите, че милицията се е държала много добре с тях, че не е упражнила каквото и да е насилие към тях, както обясниха пред съда и самите подсъдими. Той даде една верна характеристика на подсъдимите и обясни как се е развила тяхната дейност. Свидетелите Иван Парасков, Илия Щерев, Димитър Кадев, Методи Терзиев, Тома Лазаров, Любен Тигалонов и други, които са били близки другари на подсъдимите, се опитаха да прикрият някои от деянията на подсъдимите…
От данните, събрани на съдебното дирене, и особено от обясненията на подсъдимите се вижда ясно, че организацията, която те са създали, е имала за цел събарянето и отслабването на установената държавна власт в Народната република България. На въпроса като излязат в балкана, с кого ще се борят, подсъдимите отговориха, че те имали за цел да агитират за „Независима Македония“ и че „щели „да се отбраняват“ срещу ОФ власт, която щяла да ги преследва. От картата, поместена в стенвестника „Свободна Македония“, която е била обградена с дебела черна черта, става ясно, че те са считали цяла Македония за поробена, а това значи, че те, борейки се да освободят Македония, ще се борят както срещу ОФ власт (Пиринска Македония), така и срещу НР Македония и Титова Югославия (Вардарска Македония), изобщо борбата им е била против „поробителите“ на Македония, а за тях това са ОФ България и Титова Югославия.
Макар че подсъдимите избягваха да говорят за организация и не искаха да признаят кои са били ръководителите в нея, водими от съображения да намалят своята вина, но от направените няколко събрания, от издаването на вестника, от опита им да организират една общопиринска конференция на хижа „Велибит”, от твърдото им решение да излязат въоръжени в балкана, от трескавата подготовка и намиране на оръжие, от укриването предварително на оръжието в местността Керацата, където е бил изходният им пункт, от факта, че във всички тези деяния са все едни и същи хора, и все възпитаници на михайловистките ученически кръжоци, става ясно, че те са създали една михайловистка организация, която подпада под ударите на чл. 1 от НЗЗНВл. Това е безспорно организация михайловистка, тъй като тя издига същия лозунг „Независима Македония“ и има същите методи на работа (терористически акции, агитация и пропаганда против сегашното решение на македонския въпрос). Михайловистките организации са точно такива, които се визират в закона: те целят събарянето и отслабването на народната власт в България и Югославия. Тяхната организация е била сигурно едно от поделенията на ВМРО (михайловистка)…
Председател: Мих. Сматракалев.

(Продължава в следващия брой)