Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


При тия ясни македонски позиции за Йовков не можеше да има никакво колебание по големия въпрос през 1923-1924 г., а именно въпросът: македонците в България да станат ли катраник на реакцията, или да подадат братска ръка на българския народ за борба против реакцията, т.е., с други думи, илинденци да станат ли мост за безогледната експлоатация на трудовите маси в България, на подготвяната отново война за ново преразпределение на Македония, за издълбаването на още по-дълбока пропаст между балканските народи, с една дума, да изменят ли на себе си, или заедно с българския народ да продължат делото на Илинден и българската демокрация. Решителното становище на Йовков за борба против фашизма и неговата великобългарска идея го издигна пред очите на илинденци, пред народните маси, но вбеси фашистите, които го убиха.

Другарите на Яне – Чудомир Катранджиев, Стою Хаджиев, Скрижевски, Паница, Буйнов, Гошо Пенков, с право фашистите смятаха, че не са техни и никога не могат да бъдат техни оръдия. А във фашистката игра имаше един план: от Петричко да направят база за действия, които да не правят отговорно българското фашистко правителство пред външния свят, т.е. да направят нещо като феодален пашалък, неотговорен пред централната власт. Тая игра беше несигурна, докато са живи възпитаниците на Хаджията и Яне, дейците в Петричко от миналото, тъй обичани и тъй авторитетни сред народа. И прибегнаха до обикновеното за тях средство – парабела. Така македонската общественост бе лишена от тия, които със своите дела твориха македонската демокрация и поддържаха пламъка на македонската звезда да пламти ярко над демократическото небе на балканския хоризонт.
Фашистката организация в България за провеждането на македонската си политика вдигна голям шум, за да увери света, че е самостоятелна организация, че е чисто македонска такава. Мнозина честни бойци в миналото, много млади идеалисти не съзряха играта и се отдадоха с вярата, че служат на една македонска кауза. Ангажирането им обаче в една борба против земеделското и работническото движение в България, зад които, както се видя от плебисцита с черните и белите бюлетини, стои грамадното болшинство от българския народ, използването им за джелати над най-добрите членове на българския народ, стресна честната им македонска душа, отвори им очите и почнаха да виждат играта и измамата, и тъкмо затуй чрез една още по-подла измама събраха ги в Горна Джумая, обсадиха града с войска и ги избиха по улиците и къщите.
Повод за това престъпление бе убийството на Тодор Александров. За това убийство хвърлиха вината върху комунистите и главно върху Хаджията. Но тогава, пита се, защо избиха илинденци, серчани, федералистите, които не бяха никакви комунисти? През 1928 г. същите излязоха с позив, в който твърдяха, че убийците били Протогеров и неговите хора. Кое е вярно? Очевидно това е само формален предлог. Истината е другаде.
През това време историческото развитие бе на кръстопът: към фашизъм или към демокрация. Народните маси в България бяха сплотени зад работническото движение и Земеделския съюз, а македонците – зад временното представителство на Хаджията и Гьорче Петров. Те бяха отрекли старите идеали, старите пътища, старите фактори. Но последните, след като бяха се заслонили зад Земеделския съюз, за да минат моста, бяха почнали своето настъпление. Фашистката вълна в света се надигаше, тя даваше своето отражение и тук. Почна жестока борба за овладяване на народните маси. За новото, което родиха страданието през войната, или за старото?
Докато Стамболийски правеше самоуверени декларации за големи успехи в изборите, фашистите организираха въоръжени сили. Опасността бе явна. Фашизмът се надигаше и носеше опасност за народните права и свободи, за мира и демокрацията. Спасението бе само едно: сплотяване на всички демократични сили за осуетяване на фашизма, за осуетяване възхода на старото.
Тази историческа повеля даде своите отражения и на македонска почва. Лозунгът за единство стана всеобщ. Той бе възприет от всички течения. За него настояваше и Александровата организация, която парадираше за самостоятелност по македонския въпрос. И то се създаде, а най-искреният му привърженик беше Хаджията. Но то се оказа механично единство, без вътрешно сцепление. В дъното на това единство остана борбата: под знака на демокрацията или под знака на фашизма да бъде то?

(Продължава в следващия брой)