Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


На 13-и на обед, връщайки се от работа вкъщи, бе прострелян водачът на федералистите Славчо Ковачев. Същия ден вечерта като светкавица се разнесе вестта: Хаджията (Хаджидимов), водачът на прогресивната емиграция, на македонските комунисти, убит. Другия ден се пръсна вестта, че извиканите уж на конференция членове на Илинденското ръководство са ги гонили като зайци из горноджумайските баири и там някъде е паднал убит водачът на илинденци Арсени Йовков. Самата Джумая е била блокирана и там извиканите пак на „конференция” левичари са били избивани по улиците и по къщите. В следните няколко дни бяха избивани другарите на Сандански из цяла България, кой където е бил намерен.
Кой беше Хаджията? За личния му живот не може да се говори много, защото той такъв нямаше. Роден бе в Горно Броди, син на борец за черковни свободи, скромен, остроумен, шеговит, приятен компаньон. Той не принадлежеше на себе си, а всецяло на македонското и работническото движение. И двете еднакво обичаше, към двете бе еднакво предан. Той си остана такъв отначало докрай. Това обстоятелство е, което се отразява извънредно благоприятно както за македонското движение, така и за работническото движение. Чрез Хаджията ставаше едно отлично съчетание на социалната правда с националната правда. Чрез Хаджията работническото движение даваше антиимпериалистически характер на македонското движение; даваше му по-дълбоко социално съдържание; отдалечаваше го от реакционните и го приближаваше до демократическите релси; свързваше го по-дълбоко с масите. Чрез Хаджията македонското движение печелеше все повече работническото движение в България като свой приятел, като своя опора.
При всички случаи, когато македонското движение се изпречва на кръстопът между реакцията и демокрацията, се възправя мощно фигурата на Хаджията, сочеща пътя на демокрацията.
Той е почти неразделен другар на Гоце до самата му смърт в Баница, на която е свидетел. През тоя период е най-разгорещената борба за стабилизирането на македонското дело като самостоятелно дело, рязко разграничено от завоевателната политика на българските шовинисти и царедворци. За тоя период тая борба е водоразделът между реакцията и демокрацията: към войните, враждите и робството в името на разните мегали идеи или към мира, братството и свободата на Македония и всички балкански народи. Хаджията не като редник се нарежда на страната на демократическата линия. Той е един от идеологическите стълбове в тая борба. Само по тая линия той намираше пълно удовлетворение като социалист и македонски деец. Само по тая линия той услужи на своя народ да не стане оръдие на чужди интереси; услужи и на работническото движение в България, като попречи на неговия враг – реакцията, да печели почва сред македонския народ.
След смъртта на Гоце тая линия бе още по-ясно определена, още по-твърдо следвана от серчани начело с Яне Сандански. Идеологическият водач на серчани бе Хаджията. Яне бе раснал под ръководството и възпитанието на Хаджията и си остана под негово влияние през всичкото време. Сам бродил из Пирина, той си остана приятел и най-авторитетният човек между серските дейци. Ако серчани са гордостта на македонското движение, то гордостта на серчани е Хаджията. Ако серчани представляват най-демократичната тенденция, то Хаджията е най-радикалният демократ между тях.
Хаджията бе човек на дълбока принципалност. Той не се люшкаше без компас сред текущите събития. Но той не бе и доктринер, не бе отвлечен проповедник, а делови политик, който с дълбок ум анализираше условията и според техните изменения изменяше формите на борбата за постигане на идеала. Той бе принципен и гъвкав, т.е. бе политик, а не проповедник. Ето защо, оставяйки си верен на борбата за свободата на македонския народ в рамките на едно демократическо развитие на Балканите, при очертаване изгледите на едно демократическо развитие на Турция през време на хуриета, не се поколеба да се съобрази с тоя факт и да постави в хармония демократическите сили в Македония с тия на Турция. В резултат на това той разчиташе да се получи разрешението на националния въпрос в последната, чифлигарския въпрос и всички социални въпроси в полза на народните маси, като заедно с туй се тласне напред развитието и на балканската демокрация.
През време на Балканската война, когато „освободителите” заплашват с куршум всеки, който пледира за самостоятелно съществуване на Македония, той има куража да излезе в печата и да се противопостави на плячкаджилъка, да защити Македония.
След световната война, когато патриотарите пращаха махзари за присъединяване на Македония към България, Хаджията излезе с прочутата своя книга „Назад към автономията”, в която е концентрирана цялата прогресивна и демократична македонска и балканска мисъл за през оная епоха. Когато патриотарите смятаха, че е свършено с македонския въпрос и че той е погребан, Хаджията излезе с Гьорче Петров и основаха временното представителство на Вътрешната организация, чрез което защищаваха македонската кауза.
След световната война условията съвършено се промениха. Кое бе основното в новото положение, което Хаджията съзре и го направи изходен пункт в новата ориентация на македонската политика?

(Продължава в следващия брой)