Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


Църквите, предназначени да служат на духа Христов, са длъжни да работят за сближение и помирение на народите, за тяхното побратимяване чрез любовта Христова, особено пък за нравственото единство между православните народи, които съставят паства на православните поместни църкви. Балканският полуостров е много изстрадал от раздухваната вражда между едноверни и дори едноплеменни народи. Тези народи са призвани от Исуса Христа да живеят като братя в името на евангелската правда, в името на идващото царство Божие. Коя майка не жали, когато се карат нейните деца, и не полага всички усилия с готовност за саможертва да ги помири? Църквите днес имат върховен дълг да стопят враждата, напластена в нещастния Балкански полуостров, който има всички природни условия и способно население, за да се радва на вековно благоденствие. Призивът на църквите трябва да бъде: „Стига ежби, стига раздори! Всички балкански народи, малки и големи, напред към общо сътрудничества за общо добро!”
Възстановяването на Охридската архиепископия трябва да извика радост във всички православни църкви, защото с това се възстановява потъпканото право за църковно самоуправление и се съдействува за угасване на разрушителни раздори между балканските едноверни народи.
Затова нека пожелаем, щото Сръбската православна църква, както и нейните близки сестри – Българската и Цариградска църква, да погледнат благосклонно и христолюбиво на новоучредената Македонска православна църква и да я вземат като по-стари сестри под своя закрила, за да се закрепи, благоустрои и служи като верен член на Вселенската църква.
* Из публичната лекция, държана от Ив. Снегаров в Богословския факултет в София на 24.XII.1945 г.
*„Ta eclissiastica iothe symmetavallesthe tis politikis”
*** В това правило со казва: „Епископите на всеки народ (ekastu ethnus) трябва да знаят (idenae hri) първия измежду тях и да го признават като глава (os kefalin)…
Македонска мисъл
кн. 3-4, год. 1, 1945 г.

3. УДАРЪТ ВЪРХУ МАКЕДОНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Христо Калайджиев
Става дума за една от най-драматичните и поучителни страници на македонската история. Става дума за най-решителната стъпка за демократизация на македонската борба, за най-тясната връзка на тая борба с борбата на другите балкански народи, за началната искра, която се разгори в буен огън, който роди днешното положение: демократизация на балканските режими, съюз между южнославянските народи, свобода за национално, културно развитие и благоденствие за всички тях, като се парализират всички тия, които са навикнали малко да работят, а много да печелят, парализация на немските интриги за раздори на Балканите.
Пламъкът на тая искра се поддържаше с живота на нашите най-достойни хора.
Както е известно, юмрукът на разсвирепелия фашизъм през 1923 година се строполи най-напред върху главата на управляващия тогава Земеделски съюз. Загинаха всички земеделски водачи начело със Стамболийски и хиляди селяни. След три месеци той се стовари върху комунистическата партия. След една година – върху македонците.
На 13 септември 1924 г. и няколко дни след него се написаха най-гадните, най-престъпните страници на великобългарските шовинисти, възприели фашизма, във връзка с македонското движение. Ний бяхме свикнали да изтръпваме при честите известия за убийството на този или онзи, но през тия дни се изпречи в най-страхотен вид кървавият фашистки меч, надвиснал над цялата страна.

(Продължава в следващия брой)