Авторът Ристо Никовски е македонски дипломат, работил като посланик в Китай, Куба, Великобритания, Ирландия, Албания и Русия

НЕ СТАВАЙТЕ СМЕШНИ БЕ, БЪЛГАРИ

Ристо Никовски


Каква е целта на българската политика към Македония? Какво ще получат българите, ако се съгласим, че имаме български корени? Ще станат ли постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН?
Според достъпните информации, за разлика от 2012 г., на Съвета на ЕС през 2013 г. България гласувала „въздържал се” и не била против определянето на дата за започване на преговори за членство на Македония с ЕС.
Крачка, която все пак не сигнализира промяна на тяхната позиция. В Брюксел беше ясно, че Македония няма да мине, и нямаше необходимост от тяхно излагане.
България продължава да бъде пречка за нашата евроинтеграция, а въпросът е само каква техника ще ползват при различните ситуации.
Ако към това се добави и фактът, че договорът за приятелство, който искат да ни го наложат насила, няма да се подпише още дълго време, а това е тяхното условие, за да дадат зелена светлина, всичко става кристално ясно.
Повече от един век София отрича съществуването на македонците като народ със собствен македонски език.
Това е известен техен исторически синдром, който им струваше скъпо.
В двете световни и Втората балканска война бяха на грешната страна точно заради апетитите към Македония. Три пъти загубиха и пак не им дойде акълът.
За съжаление тази политика се повтаря.
Затова е важно да се утвърдят съвременните причини и цели, които ще детерминират тази българска политика.
Или по-точно – какво иска България от Македония? И да успеят да докажат, че нашите корени са български, и ние да приемем, че някога сме били българи, какво ще се промени?
Каква полза ще имат: политическа, стратегическа, финансова или от гледна точка на сигурността? Какво краткосрочно или дългосрочно ще кяри България?
Причините могат да бъдат две: едната е свързана с миналото на македонците, а другата с бъдещето на Македония.
Ако затворим очи и приемем, че сме били „българи”, София с право ще може да присвоява цялостната наша история.
Всички събития през вековете, свързани с някогашните „българи”, сега мутирали в македонци, ще бъдат част от българската история. И тук няма място за никаква дискусия.
Втората причина за това поведение на България може да бъде очакването Македония да се разпадне и те да получат нови територии.
С присвояване на народа, езика София държи отворени своите аспирации към страната, съзнателно подкопава нейната стабилност и сигурност и сериозно допринася за нейното разпадане.
Ако наистина им са такива намеренията, а очевидно е, че са, възможно ли е да не им е ясно, че подобен изход не може да има без тежка, кървава и нова балканска война?
По-страшна от тези в Хърватия и Босна и Херцеговина. Вярват ли те, че (част от) Македония ще им попадне в ръцете като дар Божи? Или са подготвени да воюват, защото без война трудно ще спечелят? Забравиха ли какво им се случи в двете световни и във Втората балканска война?
Не е за вярване как и защо стратезите в България не могат да видят, че с политиката, която водят към Македония, крайно ненужно си създават само врагове.
Как може някой да те уважава и да ти бъде приятел, ако го игнорираш? Когато твърдиш, че не е онова, което се чувства? А съвсем не е за вярване, че ще успеят някого в страната да „осъзнаят”, че някога не е бил македонец, а „българин”.
Днес дори и 75% от македонците да вземат български паспорти, София отлично знае, че 99% от тях са и остават македонци, а не са „българи”.
Те са заинтересовани само да заминат на Запад и нищо повече.
А с продажбата на собствените си паспорти България нарушава основните принципи на ЕС и въпрос на време е кога ще бъде наказана за това. Правдата винаги побеждава.
Факт е, че по език, традиции, култура македонският и българският са най-близките сред славянските народи.
И вместо всичко това да бъде генератор на най-широкото разбирателство и близко сътрудничество – София се опитва да ни осинови, а не сме сираци. Опитва се да докаже недоказуемото.
С изнудвания се опитва да наложи договор, с който трябва да се откажем от собствения език, от македонците в България.
Кой нормален политик би приел подобно нещо? Това, че по-рано е имало такива, с които те са успели да направят подобно нещо (Декларацията от 1999 г. да речем), нека не се лъжат, че постоянно ще бъде така. Минаха тези дни.
Линкълн е казал, че нищо не е цялостно приключено, ако не е решено първоначално.
Минаха цели седем десетилетия от създаването на съвременната македонска държава, която получи името си от народа.
От 2 август 1944 всички поколения са възпитавани в македонски дух, на македонски език, което по-рано беше невъзможно.
Първите поколения от новата държава сега са в осмото десетилетие от живота. И тези, които са родени десетина години преди 1944 г., освен няколко класа в училищата на фашистка България, са се обучавали на майчин език. Живите от тях са на по 70-80 години.
И каква връзка имат те с България?
Няма нито един факт, че бивша Югославия е водила политика на геноцид към „българите” за тяхно помакедончване.
Всъщност след падането на фашизма колко години в Пиринската част на Македония, в България, македонците са били това, което наистина са и учели на македонски език? Какво са били те?
В България не е можел да ги „измисли” Тито. Или те може би са били измишльотина на Георги Димитров. Не бъдете смешни бе, българи.
Дядо ми, Ицо Попе, много пъти пъти ни повтаряше, че и той, и баща му, и майка му, и дядо му, който помнел – всички са били македонци. Това е около два века назад.
И да била нашата фамилия единствената такава, значи все пак е имало македонци. И как тези 70-80-годишни ще ги убедиш, че имат български корени?
Да не говорим за по-младите.
А че България няма никакво намерение да променя вековната политика към Македония и македонците, има достатъчно силни индикатори.
Историческите синдроми продължават да доминират у тях, при това не само в съзнанието на Каракачанов и Димитров.
Съществено послание ни изпраща например държавната телевизия Планета фолк (Планета е частна телевизия – бел. ГЛАСОВЕ). В програмата на тази телевизия за народна музика, ако не всяка втора, тогава сигурно всяка трета песен е на чист македонски език. Повечето от тях са композирани там. В една от тях се пее – „песно българска”. Други се анонсират, че са от българските краища, без да се споменава от кои.
Но се разбира. От нашите.
Става дума за ясна държавна политика на създаване на „доказателства”, че няма македонски език, нито народ, а става дума за диалект на българския.
Как иначе би било възможно при тях да се пее на македонски език? При това песни, които ги няма при нас?
Ако утре се свика някаква „Карнегиева комисия” да разчисти недоразуменията, ето им материал за анализ. Ще им пуснат програми от 2010 г., 2011… Така най-лесно ще ги уверят, че си ползват собствения диалект.
В нормални условия би трябвало да бъдем щастливи и горди, че се пеят и композират песни на македонски език.
Да, но става дума за чиста кражба. Класически фалшификат, с лоши намерения. Целта е подла, ниска и недостойна за която и да е страна в 21 век. Най-малко за членка на ЕС.
Европо, Европо…
Въпрост е – дали в нашето посолство в София са забелязали това? А ако са забелязали, защо не са реагирали? Защо нашето общество няма никаква информация за тази примитивна манипулация и злоупотреба?
Наш голям недъг е това, че нямаме кореспонденти в София. Ако имаме, това би компенсирало слабата работа на дипломатическата мисия с анализи на журналистите.
Така не знаем нищо за събитията в съседната страна, а и за тези, които са от наш интерес и които могат да имат големи последствия.

*Авторът Ристо Никовски е македонски дипломат, работил като посланик в Китай, Куба, Великобритания, Ирландия, Албания и Русия.

(Статията е публикувана на 16.01.2014 год.)