Исторически истини от български учени

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)


Филип щял да нападне и Херсонеса, ако не му попречила болест. Атинците се готвели да пратят Харидема с флота, за да пази Херсонеса, но като се научили, че Филип бил болен и дори умрял, те спрели похода. Както изглежда, в Атина тогава още не схващали какъв опасен противник имали в лицето на Филипа. Византийците, опирайки се на Филиповата помощ, дори завзели градовете Халкедон и Селимврия; от друга страна, някои от византийските съюзници (напр. Родос, Хиос) вероятно влезли в сношение с Филипа, от което можем да заключим, че Филиповото влияние в Егейско море се засилвало. Както виждаме, Филип успешно изтиквал Атина от нейните позиции в Тракия и се приближавал до Галиполския полуостров, който бил от жизнено значение за атинската житна търговия с южноруските области. Византийците вече почнали да правят пакости на атинските търговци.
Дейността на Филипа за закрепване и осигуряване на македонската мощ е била неуморна. След тракийския поход той водил война в Илирия и Пеония (350/349 г.). Може да се предполага, че докато Филип воювал в Тракия, илирите и пеонците се раздвижили отново и се готвели да помогнат на по-раншните си съюзници траките, болестта на Филипа ги окуражила още повече. Затова последният се принудил да предприеме нов поход против Илирия и Пеония. От Илирия Филип тръгнал за Епир против Ариба; за тоя поход ние не знаем никакви подробности. Може да се предполага, че Ариба влязъл в сношение със северните си съседи, неприятелите на Македония, та станало нужда Филип да закрепи отново господството си в Епир.
Вероятно в това време Демостен излязъл на политическата сцена в Атина като явен противник на Филипа. По повод на каперството, което Филип упражнявал върху атински търговски кораби, Демостен държал първата си реч, че е вече време да се отърват от своето нехайство и да почнат да водят войната по-енергично. Той изтъква ясно най-големия недостатък в начина, по който досега се водила войната; това било липса на всякаква инициатива: атинците винаги се нагаждали според действията на Филипа, без да предвидят нещо сами. Демостен предлага атинците да не пращат войски, които съществували само на книга, ами да приготвят една, макар неголяма сила, която да воюва непрекъснато с Филипа в Тракия. Той указва и начина, по който да се набавят необходимите средства за поддържане на тая военна сила.

IV

Съюз между Олинт и Атина в Халкидика. – Нова намеса на Филипа в Тесалия. – Намеса на Атина в Евбея. – Втори поход на Филипа против Олинт и превземане на града. – Положението на Атина.
Успехите, които Филип постигнал досега в малко години, били блестящи; той проснал своята хегемония от Охридското езеро до Дарданелите, от Шар до Термопилите. По пространство, население и стопанска мощ никоя гръцка държава не могла да се мери с Македония. Не ще съмнение, че човекът, който издигнал отечеството си на тая висота, привличал вниманието на всички; ала изникването на тая нова велика сила почнало да възбужда страх в Елада, преди всичко у халкидските градове, начело на които стоял Олинт. Те били вече изолирани; Филип заел тракийския бряг на изток, а на запад се установил в Тесалия. Само Халкидика прекъсвала връзката между македонските крайбрежни владения и Филип без съмнение не е могъл да остави дълго чужденците да владеят една от важните части на македонския бряг; той чакал сгоден случай, за да достигне естествената граница на Македония.
Ние споменахме по-рано, че Олинт се възползвал доста много от съюза си с Филипа; Атина била изтикана от Халкидика, областта на Олинтийския съюз се увеличила, градът забогатял и придобил значителна мощ: той могъл да извади хиляда конници и около 10 000 хоплити. Ала ако Халкидика при сключване на съюза с Филипа могла да се мери с Македония, след грамадните успехи на Филипа в последните години тя не могла вече да има голямо значение и, естествено, почнала да се плаши за своята самостойност. При тия обстоятелства обяснимо е, че олинтийците решили да се сближат отново с Атина (в 352 г., още преди последните успехи на Филипа в Тракия). Наскоро Олинт от името на Халкидския съюз сключил мир с Атина с условие тя да се откаже от Потидея, а Олинт да признае атинските права върху Амфипол. С това Олинт нарушил своя съюзен договор с Филипа, в който двете страни се обвръзвали да не сключват поотделно мир с Атина; Филип вече добил формално право да нападне Халкидика. На връщане от Тракия (351 г.) той проникнал в Олинтската област, обаче, както изглежда, Филип смятал, че не е дошло още време да нападне решително града. Между това в Олинт привържениците на Филипа добили преднина и прокарали изгонването на Аполоида, водителя на антимакедонската партия. Филип, който се надявал, че сега ще може да вземе града без борба, настъпил към Олинт и поискал от олинтийците да му предадат доведения му брат Аридей, претендент за македонския престол, който бил избягал в Олинт. Олинтийците обаче, които вече разбирали намеренията на Филипа, отказали да предадат Арисея и решили да воюват. Те веднага пратили пратеници в Атина, които да сключат формален съюз с атинците; последните приели с радост, защото им се представил случай да добият силен съюзник и военна база на границата на Македония. При дебатите, които станали по повод на Олинтийското предложение, Демостен държал първата си олинтийска реч, като в тая реч, тъй и в другите две, които държал по-късно, Демостен с всички средства на ораторското си изкуство се мъчи да убеди атинците да помогнат най енергично на Олинт, защото в тая борба с Филипа се решавала и съдбата на Атина; нещо повече, от нейния изход щяла да зависи и съдбата на цяла Елада. И тъй, съюзът с Олинт бил сключен и била пратена на олинтийците помощ от 30 триери и 2000 наемници под предводителството на Хареса (349 г.). Сведенията за военните действия на Филипа против Олинт са недостатъчни. Диодор съобщава, че някои от халкидските градове били заплашени от Филипа и му се предали, а пък гр. Стагира бил разрушен.
Докато Филип бил зает с халкидските работи, в Тесалия неговите противници почнали да вдигат глава; завземането на Магнезия и Пагасе от Филип породило недоволство. Според Демостена тесалийците решили да поискат връщането на тия места. От това се възползвали изгонените тирани на Фере и се опитали да се възвърнат и да завземат отново властта. Ала Филип се явил в Тесалия, прогонил пак Пейтолая от Фере и възстановил своя авторитет. Предполага се, че и Керсоблепт сега се опитал да отърси македонското иго, обаче безуспешно.

(Продължава в следващия брой)