Исторически истини от български учени

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

ЯН ПИРИНСКИ


Особено гениалният тиран на Сиракуза, Дионисий, положил големи грижи за усъвършенстването на това изкуство; той повикал най-прочутите инженери от цяла Гърция и Италия и ги натоварил да му построят нови артилерийски оръжия за нападение и отбрана. Преди всичко трябва да споменем тъй наречените catapulle, ballistae, които били два вида; с един хвърляли на далечно разстояние стрели, а с други – камъни и оловни топки. В Гърция обсадно изкуство мъчно си пробива път; тепърва Филип, подпомогнат от своя инженер, тесалиеца Полиейд, се възползвал от голям мащаб от дотогавашните открития в тая област. Затова обсадата на Перинт образува епоха в историята на обсадната война. Филип построил кули, които били по-високи от тия на градските стени на Перинт, за да се обстрелват от високо защитниците им. Една част от стените, разклатена от тираните и подкопана с мини, се съборила; ала зад нея перинтийците били изградили друга стена. Македонците работили непрекъснато, но и перинтийците се бранели отчаяно. Някои македонци показали извънредна храброст; така
например при един излаз на перинтийците македонецът Тарий бил ударен в окото със стрела, ала не позволил да му я извадят и не се отдръпнал от боя, докато не бил отблъснат неприятелят. Перинтийците изобщо имали големи загуби, ала византийците им пращали войска, стрели и оръжия, тъй щото силите им се са изравнявали с неприятелските. Същевременно флотата на Филип блокирала града откъм морето и залавяла всички кораби, които отивали към Перинт. Филип набавил още машини и продължавал обсадата с неизчерпаема енергия; той разделил войската си която брояла около 30 000 души, на части, които се сменявали и така продължавали борбата и ден, и нощ; поради големите загуби на хора и липса на припаси градът бил на падане. Но сега му дошла неочаквана помощ. Персийските сатрапи на Мала Азия пратели на перинтийците наемници, пари, припаси, оръжия и пр.; тая помощна войска под началството на атинеца Аполодор, пробила блокадата и се вмъкнала в града. Същевременно и византийците изпратили нова помощ; борбата се продължила с още по-голямо ожесточение. Филиповите машини пробили и новата стена; отчасти през тоя пробив, отчасти със стълби, македонците успели да нахлуят в града. Почнала се страшна борба по улиците, които били задръстени с барикади; македонците се сражавали за славата на македонското оръжие и с надежда за богата плячка и за обещаните от Филип големи награди;
перинтийците се борели храбро за своето спасение. Македонците най-после били изтласкани от града. Понеже византийците пращали постоянно помощ на Перинт, Филип решил да предприеме поход против самата Византия. Той разделил войската си на две части; едната оставил да продължава обсадата, а с другата се обърнал незабелязано против Византия, като се надявал, че ще може да превземе града с изненада. Атинците не пратили помощ на Перинт; навярно те се колебаели да предприемат тая решителна стъпка, която би означавала започване на война с Филип. Те протестирали против него задето нападнал Херсонес и заловил атински търговски кораби, и дори поискали от него да възстанови Терес и Керсоблепт в Тракия. В отговор на това Филип изпратил в Атина писмо, в което обвинявал атинците, че нарушавали мира, и изброявал поименно всички атинци, които подбуждали към война; то завършвало с думите: „Понеже вие сте започнали с неправди и поради моята моята отстъпчивост ме предизвиквате все повече и повече с нападения, и се мъчите колкото може да ми напакостите, то аз с пълно право ще се боря с вас и призовавайки боговете за свидетели, ще взема мерки против вас”. За демократическата партия в Атина сега не оставало нищо друго освен да тегли последиците от досегашната си политика и да поеме хвърлената от Филип ръкавица. По предложение на Демостен било решено да се обяви войната; плочата, върху която бил написан сключеният преди шест години мир с Македония, трябвало да бъде унищожена; било решено също да се приготвят кораби и всичко друго, потребно за войната. В началото на решението си атинците, от своя страна, обвинили Филип в нарушаване на мира. Разбира се, това било само игра на думи, защото ние знаем, че Демостен и неговата партия вече дълго време работели да създадат в широките народни слоеве настроение за война и да ги убедят, че Филип нарушава мира. Фактически, както вече се изтъкна по-горе, Филип нито имал наум да нападне Атина и да се заплете в гръцка война, и затова се придържал строго към договора. Въпреки това войната му е била наложена.