ЩЕ УСПEЯТ ЛИ УЧЕНИТЕ ДА УВАЖАВАТ РАЗЛИЧИЯТА СИ В ИМЕТО НА ПРИЯТЕЛСТВОТО МЕЖДУ ДВАТА НАРОДА?

АКАДЕМИЦИТЕ НА БАН И МАНУ ЩЕ МОГАТ ЛИ ДА ПОМОГНАТ ЗА ДОБРОСЪСЕДСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ?

ЯН ПИРИНСКИ


Знае се националната доктрина на необузданите български шовинисти, които непрекъснато внушават и заблуждават българския народ със своите илюзии за велика Санстефанска България. Безумието на тези душевноболни великобългарски индивиди всъщност е и единствената причина за влошените добросъседски отношения между Република Македония и Република България.

В тази ненормална политическа ситуация, в която са поставени днес българският и македонският народ, неминуемо гражданите на двете съседни страни си задават със загриженост въпроса: Аджеба, кой създава враждата и омразата между двата народа? Кой брутално реве с претенциите си да обсебва и отрича съседа си, заявявайки му, че той не съществува. Или, ако го има, може да го има, но… непременно не като македонец, а като изконен чист българин! Кой провежда тази гнусна и фашистка пропаганда и политика? Кой? Македония ли, или България?
Отговорът на въпроса е пределно ясен: Това е България! Тогава какво остава? Налага се спешно българските политици и държавници да се откажат от нацистката си абсурдна политика и да приложат европейския принцип на съжителство и добросъседство, зачитайки идеята на реципрочност между двете страни. Представителите на Българската академия на науките начело с академик Стефан Воденичаров ще успеят ли да осъществят този европейски принцип и в България, която е членка на Европейския съюз и която е задължена да го спазва стриктно?
Важното е, че двете академии са се договорили за сътрудничество с единствената благородната цел – да се помогне за добросъседските отношения между България и Македония. Тази инициатива е положителна и ние я приветстваме, защото тя отговаря на стремежите на народите на двете съседни страни, които винаги са желали да живеят задружно в приятелство и мир.
На 30 юни т.г. агенция „Фокус” оповести, че „Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) са се договорили за сътрудничество в шест научни направления.” Това казал в интервю пред „Фокус” председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров. Той посочил, че до месец септември ще бъдат определени българските учени, които ще се включат в бъдещите съвместни проекти, а в края на септември Българската академия на науките ще бъде домакин на обща среща на ръководителите по всички тези проекти. По думите му, председателите на двете академии ще поемат конкретни ангажименти и план-програми с очакваните резултати от съвместната научна работа.”
И още, че на срещите с председателя на Македонската академия на науките и изкуствата Владо Камбовски е договорено архивите и на двете академии да бъдат отворени за българските и македонските изследователи. При това положение българските учени ще могат да отворят архивите на македонските си колеги, и обратно.
По-нататък Воденичаров обяснява, че в разговорите си с неговия македонски колега била включена и темата за толерантността, но не само между хората, а и между институциите. Председателят на Македонската академия на науките и изкуствата бил също запознат и с приетата в БАН Декларация за толерантността. Накрая Воденичаров уверява, че и двете академии са били убедени, че сътрудничеството между тях чувствително ще подпомогне развитието на добросъседските отношения между нашите страни.
И така на 5 и 6 октомври т.г. в гр. Сандански бе проведена среща между българската и македонската академия, в която взеха участие около 60 учени от двете страни. Председателите на БАН и МАНУ – акад. Стефан Воденичаров и акад. Владо Камбовски, подписаха документ за сътрудничество между двете академии и договориха над 40 съвместни проекта в различни области: от историята и изкуствата, през инфраструктурните анализи, до превода на книги от български на македонски, и обратно. Академиците са констатирали, че сътрудничеството трябва да започне и имало много перспективи в интерес на двете държави. А там, където има възможност за общо становище, ще бъде постигнато, а там, където това не може, ще се уважават различията, бе договорено на срещата. Владо Камбовски, председател на МАНУ, заяви, че е необходимо, ако и първите договорености за сътрудничество да са подписани преди 14 години, до днес МАНУ и БАН нямат конкретни и съществени съвместни проекти.
Македонските и българските академии в следващите три години ще реализират посочените вече по-горе около 40 проекта от различни области, включително и сътрудничество в обществените и природните науки.
Решено е следващия месец да започнат разработките на темите и да се формират тимове, за да може през декември за част от тях да се кандидатства пред европейските изследователски фондове, но и да се потърси поддръжка и от правителствата на двете държави. Програмата ще се реализира в следващите три години, е посочил акад. Владо Камбовски.
Иначе за срещата в гр. Сандански е било предварително уточнено, че става дума за самостоятелно, чисто академично сътрудничество. А това е изключително важно за междудържавното сътрудничество. То обхваща един много важен сегмент в сътрудничеството в областта на науката и културата, два обхвата, които са изключително важни, за да отворят пътищата за сътрудничество между народите.
Между другото, както обяснява Камбовски, сътрудничеството предвижда повече съвместна дейност през 2014 година, като формирането на обща редакция за преводи на най-добри дела, поне по три-четири, колкото може академията да обяви – както от едната страна, така и от другата страна, след това са предвидени дни на българската академия в Македония, и обратно – дни на македонската и на българската поезия, изложби от двете страни…
Във връзка с темите, които ще бъдат обработвани, щяло да има и теми от историята, която е чувствителен терен с оглед на различните интерпретации, които съществуват за повече исторически събития и личности.
Ще бъдат третирани повече теми, които се отнасят от античния период, Средновековието и най-новия 19 век, националноосвободително движение на балканските народи, положението на балканските народи по време на Отоманската империя… Значи всички тези изследвания ще ги има, но без някои по-големи проблеми и без да се поставят фамозни въпроси около идентичността и т.н., посочва Камбовски.
Особено е важен договореният принцип, че „там, където има възможност за общо становище, ще бъде постигнато, а там, където това не може, ще се уважават различията”. Специално посочвам този аргумент в договореността между двете академии, защото това значи, че в бъдещото сътрудничество, ако има различия, то те ще се зачитат взаимно. Всъщност ще може и с тях да се продължи работата помежду двете научни институции. Да, така трябва! Та нали на този основен принцип именно съществува Европейският съюз? Заедно с различията си да изградим свободна и обединена Европа.
Ние, македонците, живеещи в Пиринския дял на Македония, и тези по села и градове по цялата страна, горещо подкрепяме всякакви инициативи, които са в интерес на народите на двете страни и които ще послужат за хармонизирането на добросъседските отношения между Република Македония и Република България.

Но дълбоко сме убедени, че ако има присъстващи български представители от рода на заклетите македономразци като проф. Божидар Димитров и акад. Георги Марков, то гафът е гарантиран стопроцентово, а академичните инициативи и на двете академии ще бъдат вече абсурдни. Всъщност бъдещето ще отговори на нашите очаквания! Ще се радваме, ако те бъдат положителни!