Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


С нарастващата си политическа сила Филип си създава навсякъде неприятели. Изглежда, че той имал намерение да уреди най-напред някои работи на север, също в Тракия, дето след разпадане на келтийското царство със столица Тиле тракийските племена отново се раздвижили. От запазените ни исторически сведения може да се съди, че Филип тогава е проникнал до южните склонове на Балкана.
Едно широко поле за военни действия се открило за Филип след смъртта на Птоломей IV, когато при неговите невръстни наследници избухнали тежки безредици в Египет и се явила възможност да се завземат египетските владения. Египет по това време притежавал по-голямата част от тракийските брегове около Маронеа. През 202 г. Филип потеглил срещу тези владения и с флотата си почнал да безпокои Родос и Цикладските острови. При завръщането си от този поход Филип завзема и Тасос. През 201 г. той отправя към малоазиатските владения, превзема Самос и влиза в конфликт с Родос, Пергамон и техните съюзници.
Срещу това заплашително въздигане на Филип морските градове Родос, Византион и Кизик се съдинили с Атал от Пергамон, който вече се борил на страната на римляните срещу македонците. Всички тези съюзници, както и ограбеният Египет, повикали на помощ победоносния след ханибалските войни Рим. Това са последните часове на гръцката история. Елинистическата държавна система била в положение да изгуби своята автономия. Както в края на V в. пр. Хр. самостоятелната Елада привлича персите, така и сега целият източен гръцки свят вика на помощ в своя кръг една чужда сила, за да възстанови нарушения ред.
Когато царят, разбит по море, се завръща обратно в Македония, узнал, че една римска войска е стоварена в Македония. Римляните нападнали и македонските владения.
Сега вече илирите и дарданите застават открито на страната на римляните. Филип могъл да се осланя само на своите собствени сили. В неговата войска се намирали още илирийски и тракийски наемници. През 199 г. Пелагония е бойното поле, дето Филип могъл да задържи за по-дълго време противниците си, но е принуден да изостави Северна Македония на римляните. Римляните през епирските планини се опитват да нахлуят в Тесалия, но Филип ги изпреварва. По това време пристига новият консул T. Qulnetius Flaminius. И неговите нападения нямат успех. Едва на Titus се удава да заобиколи позициите на Филип, който все пак събира войските си и сполучва да се оттегли в ред към Тесалия. Филип се опитва да сключи един приемлив мир, за какъвто мир бил склонен и Тит, желаещ да се тури край на войната. И този път мирът бил осуетен обаче от римляните.
Последният поход на Филип свършва с битката при Киноскефале, дето македонците след храбра борба паднали победени пред легионите. Филип се завърнал обратно в Македония. Тесалия паднала в ръцете на римляните. Само срещу дарданите Филип останал победител. Той ги разбива решително при Стоби и ги отхвърля обратно в техните земи, така че поне собствената Македония останала свободна от врагове.
Тит продължил приятелски преговорите с Филип и един приемлив мир бил сключен. През 196 г. в Гърция пристигат пратениците на сената. С владичеството на Македония върху Гърция се свършва. Македонският народ бил тежко повален от борби за световно могъщество и в борби с дребните държавици на Гърция. Римляните обявили гърците за свободни, за да си останат малки и лесно после подчинени. В своето късогледство гърците тържествували. Те не чувствали, че часът на робството скоро ще удари. Когато новите римски войски пристигнали в Гърция през 190 г., пътят за Азия бил вече свободен. Филип имал грижата да бъдат в ред пътищата, построил мостове, разпоредил се за храни, приел военачалниците с голяма любезност и ги придружил през Македония и Тракия. При все това римляните гледат на Филип с недоверие и му отнемат даже със сила някои области. Той бил принуден да отстъпи и градовете по тракийското крайбрежие.
Филип чувства как Рим постепенно го изоставя и се заема с всички разполагаеми сили наново да въздигне страната си, за да може при удобен случай с успех да поеме борбата срещу Рим. Филип търси да натрупа запаси от всичко, което ще му бъде необходимо за водене на войната. Мините наново заработват, налагат се мита, увеличават се данъци, търсят се начини да се увеличи числото на населението. Всичко това македонският цар гледал да се извършва тайно, далеч от главните пътища и големите крайбрежни градове. От тези градове той преселва във вътрешността на страната много граждани заедно с жените и децата им, като ги заменял с траки и други варвари.

(Продължава в следващия брой)