Факти и документи от миналото

ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Ив. Велков


В това отношение Филип много научил от Епаминонд, с когото се добре запознал в пребиваването си в Тива. Тази войска, която се състояла предимно от македонци, обучени и изпитани във войните, била привикнала на дисциплина и изпълнена с непреклонна вярност към своя царски пълководец. Така Филип създал едно оръжие, което в ръцете на един опитен военачалник трябвало да бъде непобедимо.
Непосредствено след завземането на Метоне (354 г.) Филип намира случай да разшири влиянието си към Тесалия. През 353 г. Филип наново се явява в Тесалия и поема главното командване на македонската войска. Тази област остава и бъдеще вярна на македонците, а на Филип се увеличава военната сила с превъзходната тесалийска конница.
Между това войната с Атина продължавала, тъй като тя не искала да се откаже от Амфиполис, а освен това към нея се присъединява и тракиецът Кресоблепт. Други обаче вождове, като Амадок и Кетрипорис, се присъединяват към Филип. По същото време Филип е зает във война с илирите западно от Охрид. След като ги подчинил, той се обърнал към Епир. Тук тогава имал властта в ръцете си Ариба, който дава за жена на Филип Олимпия, една дъщеря на неговия брат, с надежда да намери в македонския цар една подкрепа.
През 351 г. Филип навлиза в Тракия и достига до Пропонтида. Керсоблепт не е бил в състояние да се противопостави срещу него. С Перинт и Византион Филип влиза в приятелски отношения. Така държавата на Филип се разширила от Адриатическо море до Хелеспонта и от северните планини на полуострова до вратите на Гърция.
Олинт сега се намирал в съюз с Македония. Главната грижа на Филип била да отстрани стария си враг Атина от тракийските брегове. Това почти било постигнато, но по средата на неговите владения все още се простирала като чужд клин Халкидика. Докато тук се намирала една независима държавица, съществувала винаги една опасност за македонската държава. Рано или късно трябвало да се дойде до война с Македония на живот и смърт, и то именно за Олинт. В Олинт съществувала партия, която била за едно присъединяване към македонците, защото само по такъв начин могло да се избегне катастрофата.
Едва през 349 г. Филип се обърнал срещу Олинт. Още при първия напор в македонски ръце паднали почти всички градове по Халкидика. Между Атина и Олинт веднага се образувал съюз и една атинска флота с 200 души наемници заминала за Олинт. Но всяка помощ била напразна. Олинт бил обсаден, превзет и направен равен с земята. Жителите били отведени, земята поделена.
Въпреки всички неприятелски действия скоро след тези събития се постигнало едно споразумение между Филип и Атина. И двете страни виждали ясно, че от войната няма да излезе нищо. Атина си оставала значителна морска сила, а Филип не искал да бъде в постоянна война с тази сила. Предложението на царя за едно помирение намерило добър отзвук в Атина и скоро за Пела заминали специални пратеници, между които бил също и Демостен, Еехин и Филократ. За сключване на мир Филип изпратил за Атина пратеници начело с Ларменион и Антипатър.
Докато се сключвал мир, Филип използвал времето и нападнал Керсоблепт, който бил принуден да се предаде. В Пела между това се събрали пратеници от цяла Гърция. Не могло вече да се отрече, че македонският цар станал най-великата гръцка сила.
С този мир Атина, както и Тива, били принудени да признаят господстващото положение на Филип, а владението на Термопилите му давало възможност по всяко време да изпрати войска в Елада. Вече имало доста хора в Гърция, които виждали у Филип свой обединител и спасител. Между тях бил преди всичко Изократ, който прозирал голямата задача на един македонски водач в борбите с Персия. Макар и Филип да стоял далеч от мисълта за създаване на една световна империя, на нему било ясно, че една гръцко-македонска държава без Мала Азия не била жизнеспособна.
Положението на Филип в Европа още не било достатъчно заздравено. На първо време той предприема поход срещу дарданите и илирите северно от Охрид. Скоро обаче отношението между Филип и Атина наново се помрачават. Атина сега таи далечни надежди на въздигането на персийската мощ при Артаксеркс III. По същото време Демостен е изпратен в Пелопонез, за да работи срещу Филип, но пратениците не намират добър прием в Спарта. Демостен сега се нахвърля срещу привържениците на Филип и Филократ бива осъден заради държавна измяна. Това принуждава Филип да нахлуе отначало в Евбея, а после и в Епир.
За кратко време Филип изоставя да се занимае с гръцките вътрешни работи и се обръща към Тракия.
При наличността на една силна персийска държава, владението на Тракия било особено важно. Изглежда, че с един договор персийският цар признавал на македонците правото на влияние в Тракия. Керсоблепт си позволил да нападне няколко крайбрежни гръцки градове и Филип не се спрял, докато не подчинил цялата област (312-1 г.) При тези походи Филип основал цял ред значителни градове, преди всичко Philippopolis, днешния Пловдив.
В приятелски отношения с Филип стъпил и царят на гетите, а гръцките градове влезли в съюз с него. Съюз сключва Филип и с Византион, като влиза във връзка и с персийския цар.
Атина между това не преставала да търси нови съюзници и да се бори срещу Филип. Филип остава още известно време в Тракия, бори се напразно с добре защитения Перинт, прониква после през 339 г. чак до Дунава, побеждава скитите, на връщане побеждава трибалите и по такъв начин си осигурява тракийските владения.
И Демостен не почива и прави всички приготовления за война. Той се стреми да спечели Тива, докато пък Филип гледа да развали отношенията между Тива и Атина. Филип се връща бързо от север, изненадва противниците си и с победата при Херонея (338) г. се постига обединението на Гърция под негово владичество. И сега Филип предлага ръка на Атина за помирение, защото тя е все още най-силната морска държавица. Така през 338 г. се основава всеелинският съюз в Коринт под ръководството на македонския цар.
Филип си постигнал целта. Той сега е решен да обърне Егеа в едно гръцко море. В присъствието на царя в военния съвет е решено да се обяви война на персите. На основание на тези решения през пролетта 336 г. вече се изпраща една войска като авангард под водителството на Парменион и Атал.
Преди това обаче избухва открит конфликт в царския двор. Когато Филип избира за съпруга Клеопатра, Олимпия и неговият син Александър напуснали двора и Македония. Филип после отстъпил и между него и престолонаследника се достигнало до помирение. Също братът на Олимпия, Александър от Епир, трябвало да бъде спечелен посредством женитбата на дъщерята на Филип – Клеопатра. На тази сватба в Воден царят паднал, убит от злодейска ръка.
МАКЕДОНИЯ ПРИ АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ. Александър III Велики съумял бързо да се справи със създаденото положение и да запази непокътната образуваната от баща му държава. Той подчинил различните племена от Дунав до Охрид и си извоювал в Гърция правото да бъде водач (…) на планирания поход към Персия. Подробности за походите на Александър Велики в Азия не могат да се излагат тук. Те са известни на всички. Със завладяването на Азия Македония се обръща в една провинция на световната държава, макар че тя си остава все още ядрото на тази държава.
В Македония Александър оставил своя най-добър помощник Антипатър като управител на страната с право и на военачалник. Нему били подчинени 12 хиляди пехота и 1500 конници. Това е било половината от редовната войска на Македония. От гражданското управление на Антипатър не ни е останало нищо, но знаем, че Александър и в далечните си походи не забравил родината си. Той изпратил в Македония пленници, които да работят в мините, също добитък от Индия за подобрение скотовъдството в страната.
МАКЕДОНИЯ ПРИ ДИАДОХИТЕ. Със смъртта на Великия цар Македония наново изпъква начело на историческите събития. Новоиздигнатите маршали се чувствали на първо място като македонци. За тях все още родината била най-важната част от световната държава и макар че образували нова държава на изток, те вземали от Македония своите чиновници, офицери и войници, на които възлагали цялата си власт и господство.
Номинално наследник на Александър Велики става неговият полубрат Филип III Аридей (323-317 г.) При разпределяне на сатрапиите Антипатър си запазва Македония със задача да тури ред и осигури спокойствието на Гърция. Важно за политическото положение на Македония е, че Атина била принудена да приеме в стените на крепостта един гарнизон и да въведе едно умерено демократично управление.
През 322 г. Антипатър се връща в Македония, скоро след това, през 319 г., той умира.