Копретседателот на партијата на Македонците во Бугарија, ОМО Илинден - ПИРИН,
СТОЈКО Стојков: Тоталитаризмот на Бугарија, лиЦемерието на ЕУ
СТОЈКО СТОЈКОВ
Дали ќе дозволиме тоталитарното минато да навлезе во нашата заедничка европска иднина? Доктор Стојко Стојков е ко-претседател на Обединетата Македонска Организација „Илинден“-Пирин, политичка партија која го претставува македонското малцинство во Бугарија и е членка на ЕФА.
Европската Унија гордо претендира да изгради општество засновано на инклузивноста, толеранцијата, правдата, солидарноста и недискриминацијата. Промовирањето на слободата, човечкото достоинство, еднаквоста, владеењето на правото и човековите права се дел од таканаречените „Копенхагенски критериуми“ кои сите земји членки мораат во целост да ги исполнат пред да станат дел од ЕУ. Преку овој процес, старите „болести“ на континентот се „лекуваат“ и се оставаат во минатото, што гарантира подобра иднина за сите нас.
Един век не стига
ПРЕДВЗЕТОСТТА КАТО ГАРАНТ ЗА НЕОБЕКТИВНОСТ
ИВО КОСТАДИНОВ
"Миналия месец в българските медии бе цитирано едно изказване на председателя на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Люпчо Коцарев по повод актуалните българо-македонски политически отношения. В него той цитира написаното в началото на 20-и век от французина Едмон Бушие дьо Бел, че македонците имат свой говор, който не е нито сръбски, нито български, както и че на македонците не трябва да се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля. Акад. Коцарев изразява учудване как днес, 100 години след написването на тази книга, Република Македония е позволила чрез договорите с Гърция и България отново на македонците да се гледа като на етническа материя, която може да бъде променяна под външен натиск. Това е едно от многото изказвания в последно време от двете страни на границата. Реално един не много важен случай. Интересно обаче бе да се види как новината е представена и интерпретирана в България, а с това и какви са обичайните практики, които прилагат българските медии при отразяване на исторически теми.
Проверете ги руските државни архиви во Санкт Петербург и во Москва
Историската вистина контра бугарските измислици
Која е историската вистина?
Во оваа пригода ние би ја одвоиле руската дипломатска кореспонденција, која изобилува со информации за Македонците и македонскиот народ, и би им препорачале на сите оние што шират невистини за македонскиот идентитет и историја да ги проверат руските државни архиви во Санкт Петербург и во Москва. Документите потекнуваат од првата деценија на 20 век и се кореспонденција на руските конзули во Македонија со руското министерство за надворешни работи
СВЕТСКИТЕ АРХИВИ ИЗОБИЛУВААТ СО ФАКТИ ЗА МАКЕДОНСКИОТ НАРОД, ИДЕНТИТЕТ, ЈАЗИК И ИСТОРИЈА
Из дейността на ОМО “Илинден”-ПИРИН и ОМО “Илинден”
106 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ЯНЕ САНДАНСКИ
На 22 април делегации на ОМО "Илинден"-ПИРИН и ОМО "Илинден" поднесоха венци и цветя и запалиха свещ на гроба на Яне Сандански край Роженския манастир. Делегациите бяха водени от съпредседателя на партията Стойко Стойков и председателя на организацията Димитър Парасков. Присъстваха 8 души от Сандански и Петрич. Поради проблемите с коронавируса и тази година не можеше да се проведе традиционният всемакедонски събор за Яне Сандански.
СКРЪБНА ВЕСТ
Илия ВЕЛЕВ БАБИН
На 2 април ни напусна Илия Велев-Бабин от с. Кромидово. Роден на 8 юли 1941 г. в село Кромидово, Петричко. През 1958 г., седемнадесетгодишен, заедно с Иван Гогов Хаджииванов (от с. Капатово), Георги Пецев и Андон Велев (от село Кромидово) се включва в младежка македонска организация, която си поставя за цел чрез въоръжена борба да постигне обединение на Македония. Арестуван през същата 1958 г. и измъчван в милицията в Петрич, но е спасен чрез застъпничеството на дядо си, докато водачът на групата е осъден на 10 месеца затвор. Тормозен и по-късно, а след 1990 г. е активен член на ОМО „Илинден“, ОМО „Илинден“-ПИРИН и стълб на македонското движение в село Кромидово и околността.
Председателството на ОМО „Илинден”-ПИРИН и редакцията на вестник „Народна воля” изказват своето съболезнование на близките.
Вечен ти спомен, братко!
НАРОДНА ВОЛЈА
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ