|
|
|
|
Комитет, наблюдаващ изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинстваства. |
ДОКЛАД НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА |
33. И накрая, Консултативният комитет счита, че подход, позволяващ множество принадлежности, както се препоръчва и от препоръките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за преброяването през 2020 г., ще даде възможност за самоопределение на лица, свързани както с българския, така и с малцинствения етнос например, защото те могат да бъдат родени от родители от различни етнически групи, за да изразят тази множествена принадлежност и потенциално допълнително да намалят процента на липсващ отговор.
|
|
|
|
|
106 години от подлото убийство на Яне Сандански |
Яне Царот на Пирина, Яне Старика, Яне Сандан пашата, Яне Пиринският орел |
ДИМИТЪР ИВАНОВ
106 години, откакто отекнаха смъртоносните изстрели горе високо в Пирин, близо до Папаз чаиз, които повалиха несломимия, голeмия наш революционер-демократ от Илинденската генерация борци на нашия народ - Яне Сандански.
Колкото повече времето ни отдалечава от дните на подлото убийство, от мръсните ръце на чужди, платени агенти и масовото погребение от признателния наш народ, поставен тогава вместо под турско владичество, под тройния божем „освободителен“ гнет, все по-близка ни става голямата фигура, изпълнена с духовна мощ. Голямата фигура на т.нар. левица на македонското освободително движение и любимецът на всички македонци от покрай Рила, започвайки от Самоков и Дупница, Пирин, Огражден, Малешевията, Осогово, Али ботуш, пък „дур до Белото море“, както ни пееше покойната Васка Илиева.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров |
КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? |
Проф. Георги Радулов
На нас не ни е приятно, че части от македонското население е считано за варвари, нито одобряваме зверствата извършени от двете воюващи страни, но това са исторически факти. Името македонец има висока стойност във Византия и ако Василий II беше наречен “македоноубиец”, това би било равнозначно на убиец на византийци, убиец на собствения си род, на самия себе си. Та сам Василий II, както и цялата династия, водеща началото си от император (867-886) Василий I до Никифор III Вотаниат (1078-1081), се нарича “македонска”. По това обаче малко се говори и от македонските и от българските историци. Защо? Ами не влиза в калъпите. Българският калъп не допуска македонци в IX, X, XI век, а македонският - македонци родени извън днешна Македония и които не се борят за независима Македония.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|

|
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т! |
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
|
|
СКРЪБНА ВЕСТ
|
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ |
 |
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
|
|
Поезия |
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
|
|
|
|