Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Проф. ВЕСЕЛИН БЕШЕВЛИЕВ
В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.
Херодот в Историите си не казва никъде изрично, че Македония представлява отделна географска единица от Елада.
Обаче от излагането на известни събития той дава да се разбере, че за него Македония не е част от Елада. Така напр. в кн. VI глава 45 той пише:
а в глава 48 на същата книга разказва, че
Реторът пък Исократ отделя ясно Македония от Елада:
V 107 ὁ δὲ τὸν μὲν τόπον τὸν Ἑλληνικὸν ὅλως εἴασε, τὴν δ᾿ ἐν Μακεδονίᾳ βασιλείαν κατασχεῖν ἐπεθύμησεν.
За Демостен, разбира се, Македония e страна, отделна от Елада.
Също и за Есхин, срв. κατὰ Κτησιφῶντος: 128 οὐκ ἐπιδημοῦντος ἐν Μακεδονίᾳ Φιλίππου, οὐδ᾿ ἐπὶ τὴν Ἑλλάδα παριόντος.
Историкът Ариян отделя Македония от Елада на няколко места в Александровия Анабазис:
II 1 ὡς ἐς Μακεδονίαν τε καὶ τὴν Ἑλλάδα ἀποστρέψων τὸν πόλεμον.
Също VII 9, 4. За персийския цар Дарий обаче Македония е част от Елада:
II 14, 4. Οἱ ὑμέτεροι πρόγονοι ἐλθόντες εἰς Μακεδονίαν καὶ εἰς τὴν ἄλλην Ἑλλάδα, κακῶς ἐποίησαν ἡμᾶς.
Според Хаджидакис op. cit. 7 Полибий бил смятал Македония за част от Гърция. Като доказателство за това той привежда следния израз от началото на съюзния договор, сключен между Филип V и Ханибал:
Обаче гръцкият учен изпуска изпредвид, че в случая не говори Полибий, a Ханибал, resp. Филип V. Забележително е, че сам македонският цар Филип V, когато му било заповядано да напусне цяла Елада (XVIII 5, 5 κελεύοντες ἐκχωρεῖν Μακεδόνας ἁπάσης τῆς Ἑλλάδος), не посмял да причисли Македония към Елада, a само оспорил точните граници на понятието Елада:
Наистина Полибий никъде не отделя изрично Македония от Елада, но въпреки това по всичко изглежда, че той не е смятал Македония за част от Елада. Така напр. Тит Ливий, който, както е известно, е използвал Полибий за написването на своето съчинение, пише следното в книга XXXIX 33, 3: aliam deinde novam legationem patres, cuius princeps Ap. Claudius fuit, in Graeciam et Macedoniam decreverunt ad visendum, redditaene civitates Thessalis et Perrhaebis essent. Срв. Polyb. XXII 12, 4.
Македония представлява отделно географско понятие и за следните историци: Диодор Сицилийски споменава на много места Македония като нещо отделно от Елада, напр...
Срв. също XII 50, 7: 51, 1. В Плутарховата биография на Пир Македония се отделя също от Елада:
Македония не е част от Елада и за Дионисий Халикарнаски:
Изброените дотук примери биха могли лесно да се увеличат. Особено ако се вземат под внимание и такива места, където отделянето на Македония от Елада не се изтъква така рязко, но се подразбира от разказаните събития. Обаче това не е нужно, понеже приведените примери показват достатъчно ясно как са схващали историците въпроса за принадлежността на Македония към Елада.
НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
