Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Из дейността на ОМО “Илинден” - ПИРИН
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2020 г.
Този документ е посветен изцяло на оспорване на македонската идентичност в контекста на доказване, че в България няма, не е имало и не може да има македонско малцинство.
Според него македонска етническа идентичност и език до 1944 г. не са съществували, а са създадени с цел да се раздели народът в Македония от този в България. Директно се твърди, че македонската нация се изгражда изкуствено и с масови убийства и насилие над българи и чрез фалшификация на историческата истина, и представлява „Етническият инженерингов проект за създаване на „македонска идентичност“, позиция, която освен исторически невярна насажда изключително отрицателни стереотипи срещу македонската нация и идентичност.
Българските власти са особено заинтересовани да гарантират тезата си, че процесът на създаване македонската нация не е обхванал население в границите на България: „Процесът на изграждане на идентичност обаче беше ограничен само на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 г. и на Република Македония. Въпреки че българските граждани не са участвали в него, властите в Република Северна Македония все още твърдят, че има „македонско малцинство“ в България“. Това е изтълкувано като „създаване на антагонизъм с България чрез разпространяване на стереотипи“. „България обаче не може да приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се осъществи чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС“.
Македония директно е обвинена, че „в нарушение на чл. 11 от договора Скопие не е променил политиката на бившите правителства за насърчаване и подкрепа на лица и организации, търсещи признаването на несъществуващо „македонско малцинство“ в България“.
Външният министър Надежда Захариева подкрепя същата линия, довела по блокирането на еврочленството на Македония: „В този договор също така има текст и за едностранно задължение от страна на РСМ за това, че няма да има никакви претенции за наличие на така нареченото македонско малцинство в България” . „Българските притеснения са свързани с непрестанните претенции на Република Северна Македония за македонско малцинство у нас”, изтъкна Захариева. Българското вето може да се избегне, стига Македония „да признае, че корените и езикът им имат български основи, и така да прекрати всякакви твърдения, че в България има ясно изразено „македонско” малцинство”. Последното ясно показва, че същинският мотив за историческия и езиков спор с Македония е да се отрече всяка възможност да съществува македонско малцинство в България.
Премиерът Бойко Борисов пред Frankfurter Allgemeine Zeitung във връзка с резолюцията в Европейския парламент коментира: „За мен беше голяма изненада, че неотдавнашната резолюция на Европейския парламент относно България повдигна въпроса за предполагаемо македонско малцинство в България. В България няма македонско малцинство. Какво македонско малцинство трябва да има в България? Не познавам нито един. Едва от резолюцията разбрах, че има такова... Трябва да кажа, че наистина съм загрижен за това развитие”. (В случая премиерът е неискрен, този въпрос не се повдига пред него за пръв път, а и представители на македонците многократно са искали срещи с него и причината да не познава никого от малцинството е, защото е отказал всички искания за срещи, отправени от македонски организации към него).
В първоначалния вариант на резолюцията на ЕП е било споменато македонското малцинство, което е отпаднало под натиска на българските евродепутати .
Дори и най-либерални политици в България остро се противопоставят на повдигането на въпроса за македонското малцинство в европейските институции. Така евродепутатът Радан Кънев от „Демократична България” заявява: „Темата за т.нар. „македонско малцинство”. Категорично отхвърлям тази концепция и този въпрос, затворен между нашите държави. Призовавам и всички колеги във ЕП към обща позиция, отхвърляща и отричаща поставянето на такава тема“ . Лидерът на същата партия Христо Иванов във връзка с присъствието в резолюцията на теми като ОМО „Илинден“... вижда в това „опит да се подмени темата”. Елена Йончева от БСП (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП) също реагира, че в резолюцията „се говори за македонско малцинство, което не съществува”. В това отношение няма разлика между либерални политици и крайни националисти. Ангел Джамбазки от ВМРО-БНД по същия повод ще говори за: „несъществуващото „македонско“ малцинство в България... фалшивата теза за наличие на „македонско малцинство“ в държавата ни... държавата ни е еднонационална и унитарна, като на територията й не се допускат никакви автономни формирования и никакви колективни „малцинствени“ права. Поставянето на въпроса за т.нар. „македонско“ малцинство е тежка провокация и наглост... откровено антибългарска кампания, която се разгръщаща в ЕП срещу България” .
В това отношение българските политици са едногласни с тезата, издигната от диктатора Тодор Живков през 1963 г., че „македонско малцинство в България няма и не може да има“, до степен, че несъзнателно го цитират. От „либерала“ Радан Кънев: „Македонско малцинство не е имало. Няма и няма да има” , до националиста Ангел Джамбазки: „В България няма „македонско малцинство”. Не е имало, няма и не може да има!“
Макар че през ноември 2020 г. македонският премиер Зоран Заев заявява, че „определено нямаме никакви претенции - нито териториални, нито малцинствени” към България, все пак България блокира македонската евроинтеграция през декември .
Отричането на македонското малцинство не касае само официални политически личности и държавни институции, но обхваща голяма част от интелигенцията . Всяка интервенция отвън се приема изключително отрицателно: „Европейският съд сега ни тика директно към признаване на измислено македонско малцинство... несъществуващо етническо малцинство”.
Правна аргументация на отричането
В стремежа си да аргументират отказа си да признаят малцинството и да влязат в диалог с неговите представители властите изтъкват като аргумент, че според тях македонците не изпълняват „обективните критерии“ да бъдат признати като малцинство . „Правото на свободна индивидуална самоидентификация е неразделно свързано с обективните критерии, свързани с идентичността на лицето... това право може да се упражнява съгласно кумулативното изпълнение както на субективните (наличие на свободна воля за принадлежност към определена етническа, религиозна, езикова малцинствена група или общност), така и на обективните критерии (съществуване на действителни различия, които обективно доказват съществуването на етническа принадлежност, религия, език, значително различаващи се от тези на мнозинството). Подобно на други държави членки, в това отношение България не предоставя колективни, а само индивидуални права. Следователно провокираните от чужбина искания за малцинство са неприемливи.“ В отговор на тези аргументи в доклада си от 2020 г. „Съветодавният комитет припомня, че правото на свободна самоидентификация, съдържащо се в член 3 от Рамковата конвенция, е не само централна разпоредба на Рамковата конвенция, но, както посочи Европейският съд по правата на човека, „крайъгълен камък“ на международното право за защита на малцинствата като цяло”. Въпреки че може да е оправдано да се свърже признаването на група като национално малцинство с обективни критерии, тези критерии не трябва да бъдат дефинирани или тълкувани по такъв начин, че да ограничават произволно възможността за такова признаване и възгледите на лицата, принадлежащи към групата, трябва да бъдат взети предвид от властите при извършване на собствения анализ относно изпълнението на обективни критерии. Докато държавите членки имат свобода на преценка при определяне как да подхождат към въпроса за носителите на права в съответствие с националните и международните задължения, те трябва да търсят решения, които не са произволни и да предотвратяват неоправданото изключване на лица от закрила съгласно Рамковата конвенция. Освен това Съветодавният комитет припомня, че признаването от държавата като малцинство не е задължително условие за защита под Рамковата конвенция”.
НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
