НАРОДНА ВОЛЈА

ЗАЩО НА 23 ЮЛИ 1942 ГОДИНА ФАШИСТКИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРЕЛЯХА НИКОЛА ВАПЦАРОВ, АНТОН ПОПОВ И ТЕХНИТЕ ДРУГАРИ. ЗАЩО?

ПОЕТЪТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ НЕОПРОВЕРЖИМО ДОКАЗА НАЦИОНАЛНОТО СИ МАКЕДОНСКО ЧУВСТВО

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Защото личности като Никола Вапцаров и неговите другари за българските фашисти бяха смъртни врагове, поради което на 23 юли 1942 година тази фашистка сган разстреля тези герои, тези смели и безстрашни мъже в София, на гарнизонното стрелбище. Но!...
Те бяха разстреляни, физически ликвидирани, но идеалът и вярата им останаха в сърцата и душите на всички честни и прогресивни хора. Защото тя, вярата, ще остане и в идните генерации, защото, както писа поетът: „Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!”.
Защото със своето безстрашие и смелост Вапцаров ни даде пример как трябва да се борим и умираме за своето дело. И то особено сега, когато неофашистите в България с необузданата си еуфория издигнаха в Европейския съюз фашизоидните си ламтежи към Македония, за да я ликвидират национално. А поставяйки вето на Македония, те всъщност разкриха срамната същност и примитивност на идеологията, която ги вдъхновява.
Никола Вапцаров ни остави богато поетично творчество. Той е голям творец с изключителен талант, поет със свой поетичен почерк, поет - новатор!
За поезията на Вапцаров може да се пише много, но аз ще се спра накратко на поетичните му творби, които е посветил на своята родина Македония, поместени в цикъла му „Песни за Родината”. Спирам се на тях просто за да посоча неговите национални чувства и мисли, отразени в тези творби. Защото в тях ясно и недвусмислено Вапцаров доказва неговата душевна и съкровена национална принадлежност.
И така, нека да проследим лирическия герой, а той е самият поет Вапцаров. Защото в стихотворението си „Доклад” той пише за един работник в хлебарница „Охрид”, над когото е увиснала една „зацапана с синьо” фирма, но за него „тя е простора /над Охрид/ тя е Родина”. Нататък четем как човекът си пеел някаква песен, „как мътен /и кървав бил Вардар”. Или (само да фиксирам) - А старите още /сънуват житата/ край Струма, край Вардар/ и Места”. И после - как този работник дори в „съня си кошмарен /мисли за Охрид”, мисли за свойта родина. „А в Прилеп са скрити /в мъха на стените/легенди, които ни чакат”. И „вятъра пее в Пирина /в скалите/ пее в усои, в увини - /колко са паднали/ в боя за своя/покрив/ и своята Родина!”. А в „Родина”:

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове