|
| БОРЕЦ ЗА ПРАВДА И СВОБОДА, И ВЕРЕН И ДОСТОЕН ЗАЩИТНИК НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА |
| ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА В. “НАРОДНА ВОЛЯ” Е ДА СЕ БОРИ ЗА ПРИЗНАВАНЕТО И ЗАЧИТАНЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВАТА И СВОБОДИ, А ТАКА СЪЩО И ЗА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ НА НАЦИОНАЛНОТО МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И НА ВСИЧКИ НАЦИОНАЛНИ МАЛЦИНСТВА ПО СВЕТА. |
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Първи октомври 1980 година е рождената дата на вестник „Народна воля“. На този ден в далечна Австралия, в град Сидни, свободолюбивите македонски патриоти Александър Христов, Кръсто Енчев, Ангело Вретовски, Георги Чочков, Митре Мойсовски и други положиха основите на едно велико историческо и свято дело за македонската национална кауза - създаването на македонското издание.
Вестник „Народна воля“ навърши 40 години. Години, с които на дело доказа отговорната си мисия: да се бори за правата на македонците в България, да изобличава безсрамната българска антимакедонска пропаганда, да проповядва идеи за добросъседство, приятелство и мир, да води справедлива борба в интерес за доброто на всички страни на Балканите, борба в името на разума, правдата и свободата на народите. Това ще бъде наша цел и в бъдещето! |
|
|
|
|
| Исторически истини от български учени |
| КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ |
Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
След боя при Херонея (338 г.), a особено във времето на Александър Велики, Македония и Гърция образували в политическо отношение едно цяло. Сега вратите на Македония се разтворили широко за гръцкия език и култура. Както в Александровата световна монархия и във възникналите от нея по-сетне хеленистически царства, a така също и в самата Македония гърците са представлявали една привилегирована класа покрай самите македонци, и поради това са имали всичката възможност да погърчват бавно, но сигурно окръжаващата ги среда. Още повече, когато самите македонски владетели, като Филип II, Александър Велики и др., не само не са се противопоставяли на това, но са подпомагали по всякакъв начин проникването и разпространяването на гръцкия език и култура сред македонския народ. |
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
| „...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Подготовката ни бе кратка. Аз взех със себе си едни кожени ръкавици, за да не оставим следи, а в себе си носех, както винаги, и кама. СЛАВЧО отиде до дома си, откъдето взе едно парче червен плат, за да увием машината в него. За гр. Петрич заминахме в 20.00 часа с автобуса... (след като откраднали машината СС)... тръгнахме пеша за село. По пътя взехме от улицата един кол, за да носим по-удобно вързопа... В село Първомай пристигнахме около 04.00 на 17 май т.г., където аз предложих да укрием машината в храстите около пътя, на около 200 метра от селото, и продължихме пътя си за с. Ключ пеша. По пътя казах на СЛАВЧО, че още същата вечер ще отида и ще взема машината, като ще я укрия и съхранявам в дома си. |
|
|
|
|
|
| По случай 30-годишния юбилей на вестник „Народна воля“ през 2010 година под псевдонима си Биляна Вардарска, т.е. Крум Вагалински, написа следната статия: |
| ТРЪН В ОЧИТЕ НА БЕЗОЧИЕТО |
Крум Вагалински
Всички обществени негативи - политическа демагогия, икономическа разруха, морална деградация, духовно безвремие, и тяхното потомство – неизкоренима корупция, увеличаващи се безработица и скъпотия, оскотяваща мизерия и социално озверяване, нелечимо кривораздаване и недостъпно здравеопазване - възторжено се юрнаха в геноцидна коситба на една нация и с целенасочената си дейност я превърнаха в най-бързо стопяващата се общност на земното кълбо.
Ето защо считам, че общественото мнение на могъщите световни приятели на всички македонци трябва да каже на българския президент:
- Господин Президент, ако от главата на Георги Христов падне дори един косъм, ще Ви държа лично отговорен! |
|
|
|
|
|
|
|
| Честит рожден ден, „Народна воля“! |
| И СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ТРУДНИ ГОДИНИ ОСТАВАМ ТВОЙ ПРЕДАН ПРИЯТЕЛ! |
Златка Дамянова
Преди десет години изпитвах страх, и по-точно ужас, при мисълта, че може да спрат в. „Народна воля“ - единствената ми връзка с Македония, с родния ми Костур, с близките ми - живи и мъртви, с всичко, което за мен беше родно! Родина, изтръгната насила от сърцето ми!
Тогава прочетох, че обискират печатницата, където се печати в. „Народна воля”, и се втурнах, въоръжена с куршумено слово, да спасявам вестника... |
|
|
|
| Шепотът на вековете |
| МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.) |
Иво Костадинов
На 9 юли 1715 г. е издадена друга грамота до южнославянските народи, касаеща отпускането на парична помощ и 160 златни медала в помощ на пострадалото от османците християнско население и неговите църкви, в която отново сред изброените страни е Македония: „Преосвященным митрополитом, превосходнейшим и почтеннейшим господам губернаторам, капитаном, князем и воеводам и всем христианом православно-греческого, также и римского исповедания, духовного и мирского чина в Сервии, Македонии, черногорцам и приморцам, герцоговцем, никшичам, баняном, пивляном, дробняком, гачаном, требиняном, кучам, белопавличам, пипером, васоевичам, братоножичам, климентам, граховляном, рудинаном, поповляном, зубцем наше ц. в. благоволение“. |
|
|
|
| Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров |
| КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? |
Проф. Георги Радулов
(Продолжува од минатиот број)
Читателю, считаме, че е по- разумно да вярваме на Флавий и Созомен, отколкото на Б. Димитров, макар че му нямат, ни дипломите, ни самочувствието. Читателят може да намери още аргументи в полза на самостоятелността на македонския народ в миналото в книгата на Радуле, Г. История на Македония, София, 1997. Лъжа втора (на македонската историография) е твърдението че: македонците са чисти славяни, а “бугарите – татари”. Правейки на пух и прах тази несъществуваща в сериозната македонска историография лъжа, Б. Димитров изписва маса алогични неща, лъжи и голословни твърдения. Най-напред трябва да се отбележи, че неговата втора македонска лъжа влиза в противоречие с първата му македонска лъжа. |
|
|
|
| Из дейността на ОМО „Илинден“ - ПИРИН |
| ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА В БЛАГОЕВГРАД |
Любомир Марков
На 13 септември в Благоевград делегация, съставена от членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България, Македонски клуб за етническа толерантност, Гражданско сдружение за защита на основните индивидуални човешки права, „Антични македонци”, Правозащитен комитет „Толерантност” и в. „Народна воля“, поднесоха цветя пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград и с едноминутно мълчание почетоха жертвите на убийствата, извършени в организация на българските власти срещу независимото македонско движение през септември 1924 г. Кратка реч за събитието и връзката му с днешните трудни времена произнесе съпредседателят на ОМО „Илинден“ - ПИРИН Стойко Стойков.
„Както и в миналото, така и сега надеждата на българските власти е да изнесе организираното независимо македонско движение в България - от нас зависи въпреки трудните години да оцелеем и пребъдем“, заяви той. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Не еднаш сум кажал дека македонските национални малцинства во Бугарија, Грција и Албанија, како и во македонската дијаспора во светот се поголеми Македонци во споредба со Македонците во преименованата Република Македонија. Затоа што во матична Македонија македонството го добиваш на дланка со раѓањето, додека во соседските земји мора да се бориш за својата македонска припадност, достоинство и чест. Сведоци сме дека даденото и подареното лесно се продава, затоа пак добиеното преку малтретирања и тортури се брани до последен здив.
Георги Димитров исто така на Пленумот поднесол воведен говор, а тоа ќе го стори и на 5 Конгрес на БРП(к) што се одржал есента 1948 година. Ако се суди врз основа на објавеното на неговиот реферат може да се заклучи дека неговата позиција во тоа време на Пленумот претставувала вистинска историска иронија. Човекот кој се прославил на процесот во Лајпциг 1936 година против нацифашизмот на Хитлер сега е сведен на обична карикатура. Георги Димитров кој на 10 Пленум на БРП(к) во август 1946 година беше во позиција да бара да се спроведе во дело сугестијата на Сталин на Македонците во Пиринска Македонија да им се даде културна автономија во рамките на Бугарија, сега во месец јули 1948 година бил принуден да ја промовира новата сталинова наредба да им се укине културната автономија на Македонците во Пиринска Македонија.
Весник кој 40-ет години стои на браникот на македонизмот против постојаното негирање на државните институции на Бугарија дека македонско малцинство не постои.
Основното обвинување од Софија е што Северна Македонија воопшто постои, и доколку таа нова нација упорно одбива да се самоукине, тоа Бугарија го смета за акт на агресија, наведува професорот по културна антропологија на Универзитетот во Софија и предавач на универзитети во САД и во Франција, Ивајло Дичев, за бугарскиот меморандум, во неговиот авторски текст објавен од „Дојче веле“.
40 години творчески живот е еднакъв на един съзнателен човешки живот. Рядко вестник успява да достигне тази достойна възраст. А „Народна воля“ е част в част от живота и съдбата на хиляди македонци вече 40 години. Мнозина израснаха с него. Мнозина живяха с него. Мнозина изпратихме.
