|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
| „...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Не взех обаче машината, понеже видях, че няма къде да я укрия. Със СЛАВЧО се срещнах едва на 23 май т.г. в хоремага на с. Ключ късно вечерта. Обясних му, че не съм взел машината, понеже няма къде да я скрия. Тогава той изяви желание да отиде и да я вземе още тази вечер. Тогава му казах, че през деня съм пътувал с колата, с която работя, покрай мястото, където скрихме машината, при което съм видял два джипа с много хора и че се страхувам, че са я открили. Казах му да не ходи на това място, защото смятах, че е поставена засада, и който отиде, ще бъде заловен. Пред мен той се съгласи да не ходи, но не беше много убедителен. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Шепотът на вековете |
| МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.) |
Иво Костадинов
(Продолжува од минатиот број)
1. Всемилостивейше соизволяем и поручаем мы вам, генералу-майору Хорвату, с другими при вас выехавшими офицерами старание иметь, из православных сербскаго, македонскаго, болгарскаго и волосскаго народов призывая в службу и подданство наше добровольно...
16. В протчем мы всевысочайше и всемилостивейше соизволяем и чрез сие наикрепчайше повелеваем всем нашим воинским и гражданским камандирам, управителям и нижним чинам, особливо же нашим подданным Малороссийскому и Низовому Запорожскому войскам, чтоб все оныя и каждой из них, колико до кого сие касаться может, не инако, но точно и непременно по силе всей нашей всемилостивейшей грамоте поступали и выше сего означенным из православных сербскаго, македонскаго, болгарскаго и волоскаго народов в службу и подданство наше“. |
|
|
|
|
|
| Из дейността на ОМО „Илинден“ - ПИРИН |
| В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ |
Любомир Марков
На 11 октомври 2020 г. се проведе общо отбелязване на 142-годишнината от Македонското (Кресненско) въстание. За пръв път то се проведе общо от всички действащи македонски организации в България: ОМО „Илинден“-ПИРИН, ОМО „Илинден”, Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, Сдружение „Антични македонци”, Македонски дискусионен клуб за етническа толерантност, Правозащитен комитет „Толерантност”, вестник „Народна воля“. Това е последица от споразумението, постигнато между ОМО „Илинден“-ПИРИН, ОМО „Илинден“ през януари 2020 г. и подкрепено от останалите организации - за сътрудничество и общо отбелязване на важни дати и празници. |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Копретседателот на партијата на Македониците во Бугарија, ОМО “Илинден” – Пирин, Стојко Стојков, бара македонските власти да не попуштат пред уцените од Бугарија која се заканува со блокада на преговорите со ЕУ.
Вместо да решат проблемите с малцинствата, властите в България ги използват като плашило, се казва в коментара за “Дойче веле”. И то 21 години след като уж казахме: “Сбогом на патриотарството и на всякакви екстремизми.”
Особено любопитен в това отношение е надписът, който ни предава договора за съюза между Спарта и Атина през т.нар. Хремонидейска война (265 г.):
На 18 октомври 2020 година членове на ОМО „Илинден-ПИРИН от Пиринска Македониjа се поклонихме на гроба на македонския революционер и поет Антон Николов Попов, осъден на смърт чрез разстрел заради македонските си становища в Македонския литературен кръжок в София по фашисткия Закон за защита на държавата, за агитация против народното единство заедно с Никола Вапцаров и трима други.
Въпросът към българското правителство за македонското малцинство в България и резолюцията на Европейския парламент, която постави въпроса за правата на малцинствата, словото на омраза срещу тях и правото им на сдружаване, за съжаление съвсем очаквано предизвика буря в България. Макар в резолюцията македонското малцинство да не бе изрично споменато, присъдите срещу македонските организации бяха директно цитирани в бележка под линия. Защото присъдите на Европейския съд* срещу България заради потъпкването правото на сдружаване на македонците достигнаха 14 и още са на път. България е поставена под засилен мониторинг в Комитета на министрите при Съвета на Европа заради тези присъди.
Исто така во партиските документи, почнувајќи од оние на 16 Пленум, како и од одржаниот 5 Конгрес на БКП 1948 година од документите на Јануарскиот Пленум на 1950 година ништо за тоа не се говори. Акцентот е секогаш на македонското прашање пред и по Резолуцијата на ИБ. Ништо не е речено за политичката ситуација во областа иако, во пролетта на 1948 година, во месеците март и април во св. Врачка околија доаѓа до бунт којшто се проширил на голем дел на округот. Нема да биде пренагласено, и уште помалку антибугарско ако се каже дека историскиот развој на Пиринска Македонија по нејзиното приклучување кон Бугарија по Мировната конференција во Париз 1919 година до 1989 година (период потоа не е предмет на оваа студија), е крајно турбулентно.
Бугарскиот политички аналитичар Иван Крастев не очекува Бугарија да го блокира почетокот на преговорите на Северна Македонија со ЕУ
„Ова мое ново обраќање до вас ќе го започнам со фрагмент од една македонска народна песна: „…Море ред се редат мале, море ред се редат, битолски ергени“…, а сега ова „битолски ергени“ ни станува во нашево сегашно живеење, „бугарски бисери“. Треба да бидеме спремни и на нови накити од „ризницата“ на нашите „добри“ соседи и на нови подароци. Станува збор за нивните мегаломански походи низ историјата на нашата земја, нашиот народ и нашите неприкосновености, дури и низ историјата на сите словенски народи што живеат денес на оваа планета. Значи КИРИЛИЦАТА не е кирилица, таа е „бугарица“. Така излегува дека светите браќа Кирил и Методиј од Солун се бугарски поданици, а без да го знаат тоа.
Към казаното ще допълним, че Кубер се заселил най- напред в днешните унгарски земи сред живеещия там народ. По-късно вдигнал въстание срещу своя владетел - аварския хаган. Бил разбит и с остатъците (състоящи се от тюрки и ромеи-пленници на хагана) избягал във Византия. Заселил се в Керамисийското или Битолското поле в областта на славянското племе Драгувити, с разрешението на византийските власти [Державин, Н.С. История на България. Том I. София, Славиздат,1948, с.217). Някои историци считат, че той идва с около 10,000 души (включително византийските пленници). След време Кубер тръгва срещу Солун.
