|
Д Е К Л А Р А Ц И Я |
ОМО „Илинден“ - ПИРИН, ОМО “Илинден”, Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, Сдружение “Антични македонци”, Македонски дискусионен клуб за етническа толерантност, Правозащитен комитет „Толерантност”, вестник „Народна воля“ и бюлетин „Македонски глас“. |
Във връзка с условията, издигани от РБългария срещу евроинтеграцията на РМакедония и отричането на македонското малцинство.

Ние, долуподписаните организации, представляващи македонското малцинство в РБългария, остро осъждаме новата провокация, извършена от българското правителство с условията, отново издигнати пред и на практика срещу евроинтеграцията на РМакедония. Вместо да изнудват други правителства да лъжат против истината, че уж нямало македонско малцинство в България, време е българските власти да спрат да се ръководят от девиза на Тодор Живков, че „македонско малцинство в България няма и не може да има“, и да прекратят последната тоталитарна политика в Европейския съюз. |
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
Когато през м. февруари 1970 год. се запознах с НИКОЛА, той ми каза, че идва по поръчение на един човек, който искал да говори с мен. Аз се съгласих и впоследствие бях запознат с бай КРУМ. В общуването си с тези хора разбрах, че групата им съществуваше още преди да се присъединя към тях. Това се потвърждава от факта, че на срещите, които имах с тях, до м. май т.г. се поставяха задачи за изпълнение като търсене на доверени хора, обсъждане въпроса за писане на лозунги, търсене на пропагандна литература, за да повишим общата си култура и да я ползваме при дейността си, и т.н. Понеже дейността ни беше стихийна, неорганизирана, всеки вършеше каквото искаше по свое усмотрение, на една от срещите ни аз предложих да отстраним тази слабост, като се съберем на събрание, на което да присъстват всички членове на организацията, и да изработим план за работата ни. |
|
|
|
|
|
|
117 години от гибелта на Гоце Делчев |
БОЖЕСТВЕН ОРЕОЛ НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ДУХ |
Димитър Иванов
117 години, откакто отекнаха смъртоносните залпове в Баница, 117 години, откакто Гоце бе предаден на смърт, за да възкръсне в душите, в умовете и сърцата на истинските македонци. Гоце бе една от най-скъпите жертви, които македонският народ даде и все още продължава да дава по истинския път към истинската свобода. Смъртта на Гоце е календарен празник. Възкресението на Гоце е празник вечен, празник на безсмъртието. Празникът на смъртта е пълен с мъка и печал и ни връща в миналото. Празникът на възкресението е пълен с радост и ни вдъхновява за бъдещето. Смъртта покоси човека, за да възкръсне богочовека и да бъде с нас и вътре в нас, докато съществува народ македонски, за да бъде вечно името Македония. |
|
|
|
|
|
|
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров |
КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? |
Проф. Георги Радулов
А балканските народи, в това число и българският, имат нужда от него. Ние, македонците, много искаме да подчертаваме достойнствата на българския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Македония македонци се излива само помия.

Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|

|
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
Поезия |
ЗАКРИЛНИКЪТ
На Яне Сандански
Звездите винаги изгряват в мрака,
за да й бъдат верен пътевод,
когато Македония ги чака
и ги зове с душата на народ.
И ти целуна кръста на съдбата,
защото искаше да бъдеш ти,
оковите - крила на свободата,
с които главоломно се лети.
Когато безвъзвратното събори
от кървав трон прокълнатия век -
човекът непременно да се бори
да бъде много повече човек.
А нещо - и велико, и безбрежно,
което още няма своя храм,
да бъде като участ неизбежно
и да го вика винаги оттам.
А от върха на ужаса и риска
невидим, но злокобно устремен,
след тебе се търкаля обелиска,
за да настигне сетния ти ден.
Смъртта е петвековен притежател
на много природени имена:
на изстрел, атентат или предател,
или на път под чужди знамена.
Но ти недосегаемо над нея
легенда ще направиш от скала,
че свобода не ражда епопея
без празнични камбани и дула.
Защото в адски бездни я очаква
зловещата прегръдка с гибелта
и камъкът от жал ще се разплаква
под кървавите стъпки на смъртта.
Не вярвай, че смъртта ще те забрави,
но още недочула гръм и стон,
край Босфора поклон ще ти направи,
когато минеш с белия си кон.
Съдбовно и обичан, и обречен
да бъдеш приземен и възвисен,
ти ще оставиш близък и далечен
като дошъл от утрешния ден.
И все така - надежда и закрила,
и винаги закрилян - все така,
че твоята съдба е отредила
да те убие българска ръка.
Затвориш ли очи, под небосвода
ще стихне радостта на пролетта
да чуеш как сълзата на народа
за тебе разговаря с вечността.
Крум Вагалински
|
|
|
|