|
|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
| „...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Преди да се съберем на 2 май 1970 година, СЛАВЧО ми каза, че е намерил наш съмишленик. Това е ГЕОРГИ *** от с. Ключ, който сега живее в с. Градешница, а учи в гр. Петрич. След събранието ми каза, че *** от с. Ключ му е говорил по „македонския въпрос“, но СЛАВЧО не се издал пред него, че се интересува от това. Също така ми е казвал за няколко момчета от гр. Петрич, негови съученици, че имали желание да работят по „македонския въпрос“, но не им е доверил за организацията ни.
СЛАВЧО ми каза, че *** от с. Ключ бил викан в МВР - гр. Петрич, където го разпитвали дали членува в нелегална организация. |
|
|
|
|
|
|
|
|
| Писмо до редакцията |
| УВАЖАЕМА РЕДАКЦИО НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“ |
Ние, непокорните македонци от с. Гореме, поздрави пращаме на нашите братя покрай Вардар (реката барем е непокръстена) по случай големио ден македонски - величавио и трагичен Илинден. Поклон пред славните крушовци - Никола Карев, Питу Гули, Георги Стоянов и всички ония, що създадоа славната Крушовска република.
Мили комшии (не знаем дали сте вардарци, дали сте северняци, или други), много кротко приехте новото име, без проблеми се разделихте с най-ценни и свидни неща, за да станете дел от световните джандари. Дали знаете цената, що платихте за това (повекето не сте се замислили, а тия, що ве предадоа, добро знаат). |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Втори август 1903 година. На тази дата преди 117 години избухна Илинденското въстание. Тази епопея против турската тирания бе подготвена и ръководена от Вътрешната македонска революционна организация. Вековният народен гняв преля в героичния подвиг на славните борци, които дадоха живота си за свободата на Македония.
Македонија ќе мора да го преведе заедничкото европско право (acquis communautaire) на македонски пред официјалното зачленување во Европската Унија, пишува, како што дознава „360 степени“, во Предлог-преговарачката рамка за земјава што денеска на 02.07. 2020 година ја усвои Европската комисија.
Според приведения текст Филиповите ἑταῖροι са били или ἐξ αὐτῆς τῆς χώρας, т.e. Македония, или от Тесалия и от другитe земи на Елада. Очевидно варваритe - ἑταῖροι не ще да са били от Елада (защото от там са били οἱ Ἕλληνες), a ще са произлизали от Македония. Следователно с варвари Теопомп е означавал самите македонци.
Не мислам дека имаат најдено заеднички јазик ни за Самуил. Се судираат две наполно различни разбирања во комисијата. Македонската страна се обидува да се држи во научни рамки и да ги третира државите и појавите на средновековниот Балкан како не-етнички, додека бугарската страна се држи во рамката на националната митологија и идеологија и се стреми да ја наметне невистината дека средновековната историја на Македонија е нивна бугарска национална историја. Првите се држат како научници поставени под политички притисок, а вторите како национални идеолози кои исполнуваат политичка нарачка.
Денес достапните документи говорат дека ограничувањето на просторот на раководните кадри на БРП(к) во Пиринска Македонија за релативно слободно практикување на политиката за културна автономија и за тесната соработка на Македонците од Пиринска Македонија со НР Македонија започнале во месец јануари 1948 година. Шест месеци пред објавувањето на Резолуцијата на ИБ. За тоа имам и лично искуство, но и релевантна документација од органите на БРП(к). Како сопствено искуство ќе го наведам следниот пример: „во почетокот на месец декември 1947 година поради здравствени причини од Скопје си отидов дома, во Св. Врач, за консолидација на моето здравје.
Религиозно-митологичните им представи допринасят много за обособяването на македонския народ. Техен основен бог е Диос (Дионис) или Драйпатир - бог на небето. На него е бил посветен голям храм в град Дион. Този град се е намирал край западния бряг на Солунския (Термийския) залив. В него всяка година се организирали игри и състезания подобни на олимпийските. Градът е бил благоустроен още от древни времена. Богиня на лова, гората, езерата и реките е Газотерис (Газоритис, Блуритис, Газория), а на любовта и красотата - Зейрон (Сеирена). Подобно на гръцката Атина Палада, македонците имат Алкис, Алкидемон или Гита. Тя е богиня на мъдростта и мисълта.
