|
| Р Е А К Ц И Я |
| ПО ПОВОД ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ВИЦЕПРЕМИЕРА КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ ПО ОТНОШЕНИЕ МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ |
Председателство на ОМО „Илинден“ - ПИРИН
1. Клеветенето и лъгането не правят чест на вицепремиера. Партията ОМО „Илинден“-ПИРИН е основана през 1997 г., 6 години след разпадането на Югославия, така че не би могла да бъде създадена от нея, нито пък Югославия да служи като някакво обяснение за съществуването, идеите и борбата на нашата партия, или извинение за държавата за отричане на малцинството. ПИРИН е създадена от български граждани с македонско самосъзнание, така че самото съществуване на партията демонстрира и съществуването на малцинството.
За признаване на официално отричаното в България македонско малцинство говори не само ОМО „Илинден“-ПИРИН, но и много други македонски организации тук, като Дружеството на репресираните македонци в България (чиито членове са прекарали години из българските затвори, били са изселвани и подлагани на всякакви други форми на психическо и физическо насилие заради македонското си самоопределение), ПК „Толерантност”, ОМО „Илинден“, Македонски дискусионен клуб и много други. |
|
|
|
|
| Недостигащата гледна точка |
| “МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?! ИЛИ ЗА ЛИБЕРАЛИЗМА НА ЛИБЕРАЛИТЕ |
|
Извънреден професор
д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Парадигмите, приемани от либералните учени, са по същество същите с онези на комунистическата диктатура, а именно от тях извира дехуманизацията на македонците: та те се оказват рожби на насилствен експеримент, наистина родоотстъпници, малък брой неграмотни противници на държавата, хора, които се нуждаят да бъдат спасени от самите себе си и от своето самоопределение. Да ги толерираш, игнорирайки съществуването им – какво повече би могло да се иска дори от героя?! Но да ги подкрепиш, значи да подкрепиш тоталитарен социален експеримент и неговите резултати. Не дискриминирането им е проблем, а съществуването им! |
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
| „...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
Още с пристигането си бех представен на началника на МВР в Габрово полковник Начев, който ме изгледа намръщено от главата до петите и ми каза строго какъв е режимът, правилата и ограниченията, като ме задължи всеки ден да се явявам пред техния сътрудник в Гара Кръстец Стоян Димитров, за да го уведомявам, че съм там. Стоян бе възрастен и ми се видя добър човек. Предупреди ме много-много да не говоря. А аз го попитах: „Нима ще требва да лъжа, че съм дошъл тук от хиляда километра само за да работя, а не че съм изселен само защото съм македонец?“. „Е, ти си знаеш - вика, - но за последствията не отговарям.“ |
|
|
|
| Дали може да има друго место за еден Македонец освен Македонија? |
| ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ |
Д-Р Бранислав Светозаревиќ Покорни
Киро Кипроски: За историската наука нема дилеми
Она што со сигурност е јасно како ден е дека целокупното револуционерно дело на Гоце Делчев е поврзано со борбата за ослободување на Македонија, а за Бугарија не го помрднал ниту малото прсте. Напротив, бил еден од најжестоките противници на бугарското мешање во Македонија. И на крајот на краиштата, каков е тој Бугарин кога не сакал, ниту пак неговите соборци од илинденската организација, неговите коски да се закопаат во Бугарија, туку, како што пишува на неговата урна, „во столицата на независна Македонија“, тврди Бранислав Светозаревиќ Покорни, доктор по историски науки. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Из дейността на ОМО „Илинден“ - ПИРИН |
| МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ |
Боян Бибишков
Не на мъртвите - на живите е нужен Илинден.
Не на силните - на слабите е нужен Илинден. На онеправданите, унижените, поруганите, на обезверените...
Не на управниците - на народа е нужен Илинден.
Не на миналото, на бъдещето е нужен Илинден.
Не на България, на Македония е Илинден.
На мен, на теб, на децата ни...
Няма по-почитан празник от Илинден под небето на Пирин.
...Дъх на тамян. Литургия за Илинден, отслужена от отец Ангел. Мирис на курбан...
Денят е 28 юли, неделя, църква “Св. Георги” край Мосомище.
ОМО “Илинден”-ПИРИН провежда традиционния си събор. За почит, преклонение и вяра.
От Подгорието и Петрич, от Сандански и Благоевград, от Разлог и Банско - към Мосомище.
Откриване. Слово за Илинден. Поздравления.... и оркестър “Македония”...
Македонски песни и хора до късните следобедни часове...
Притихнал Пирин помни и слуша.
... Илинден е... |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
По најавите од претседателот на Комисијата за историски прашања од бугарска страна, Aнгел Димитров дека ќе побара вонреден состанок до крајот на август, историчарот Драган Ѓоргиев, шеф на македонскиот тим во заедничката комисија за историски и образовни прашања меѓу Северна Македонија и Бугарија, вели дека такво нешто не прифаќа.
Срв. още Herod. VIII 43 Δωρικόν τε καὶ Μακεδνὸν ἔθνος ἐξ Ἐρινεοῦ τε καὶ Πίνδου. Начинът, по който се определя времето, когато са станали тези събития, показва, че ние се намираме тук не на историческа, а на митическа почва. Думите пък (οἴκεε) ἐν Πίνδῳ Μακεδνὸν καλεόμενον стоят явно в свръзка с името на Ликаоновия син Μάκεδνος и с това на Македновия син Πίνδος. Според Павзаний [VIII 4, 1 Νύκτιμος μὲν γὰρ πρεσβοτάτός τε ἦν καὶ εἶχε τὸ πᾶν κράτος, οἱ δὲ ἄλλοι παῖδες τοῦ Λυκάονος πόλεις ἐνταῦθα ἔκτιζον ἔνθα ἑκάστῳ μάλιστα ἧν κατὰ γνώμην] всички Ликаонови синове са основали градове и са станали техни герой епоними.
Грижата на бугарското антифашистичко движење како да го обезбеди приклучувањето на Вардарска Македонија кон Бугарија, без оглед на успесите на НОВ и ПОМ во Македонија, особено доаѓа до израз во текот на 1944 година. Македонското прашање е речиси редовно во дневните редови на ЗБ на ЦК на БКП. Тоа е дело на настојувањата на ЗБ на ЦК на БКП да се најде решение „за националното обединување на бугарскиот народ во Македонија, Тракија и Добруџа“ (цит. книга стр. 1088). (подвлечено во оригиналот)
Няколко въводни думи
