|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Професорката на Правниот факултет „Јустинијан Први“, Каролина Ристова-Астеруд |
| ЖЕСТОКО ГО НАПАДНА ОБЈАВУВАЊЕТО НА ЗАКОНОТ ЗА ЈАЗИЦИТЕ ВО СВ: ОВА ОВДЕ НЕ ЗАВРШУВА! |
(Преземено од „Нова Македонија“)
Професорката на Правниот факултет “Јустинијан Први”, Каролина Ристова-Астеруд, во коментар на Фејсбук, жестоко го нападна објавувањето во Службен весник на Законот за употреба на јазиците, без потпис од претседателот на државата.
Професорката, која беше претседателка на Форумот на жени на СДСМ, пратеничка од редовите на СДСМ, како и жестока критичарка на поранешната власт, пишува дека претседателот на Собранието Талат Џафери го повредува Уставот со објавување на закон, без претходен потпис од шефот на државата. |
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| ЕДИН ЧЕСТЕН СПОМЕН |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Не казва ясно дядо му писал ли се е македонец, или българин? Изглежда е второто. И тук се появява въпросът къде е репресията, нали уж е било задължително (което не е точно), но няма наказания за онези, които не са съгласни. Какви са били последиците за онези, които не искали да се пишат македонци? Гледали ги с лошо око: „Добре, ама който не иска като дядо ми и като другите, ги смятат като врагове“. (Груев, 302). И не е чудно - след като опозицията политизира самоопределението българин като вот срещу комунистите, а комунистите интерпретират самоопределението като плебисцит „за“ или „против“ обединението на Македония, не е чудно, че някои комунисти са гледали с лошо око на самоопределилите се българи, като на хора, обявили се против тяхната партия и политика. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
| В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
| НА ВНИМАНИЕТО НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ! |
На 11 декември 2018 г. членът на нашата редакция Стойко Стойков, заместник-редактор на „Народна воля“ и съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН, получи нова научна степен вонреден професор. Стойко Стойков работи в университет „Гоце Делчев” в Щип, Република Македония, като доцент в областта на средновековната история. На 11 декември Наставно-научният съвет на Факултета за образователни науки към същия университет го избра единодушно в по-високо звание вонреден професор - титла, стояща между доцент и професор.
|
|
| Поезия |
ХЕЙ, НАРОДЕ МАКЕДОНСКИ!
Хей, народе, вдигай знаме!
Гръмва песен - с бойни звуци
вика Гоце, Яне, Даме,
вика верните им внуци.
Там, отдолу, от Егея,
от Вардар и Пирина,
гордо знаме да се вее
вред по цялата Родина!
Че съседите, проклети,
по земята наша, мила,
грачат, плачат и заклети,
пак ни плашат с дива сила...
Чакат пак да дойде време,
та в земята наша, родна,
да захвърлят свойто племе
в кръв ужасна и позорна...
Ех, комшии, луди глави –
в друго време днес живеем –
на мераците ви благи
химн за сбогом ще изпеем.
Ембрион на добротата
в алчни нрави ще посеем
и щастливо като братя
в Евродом ще заживеем!
За земята македонска
кой ще мисли да се бие?!
Тя ще бъде македонска
и тогава! А пък ние...
С тежко хоро горда песен
Македония ще пее!
И под флага ни чудесен
слънце вечно ще ни грее!
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
|
|
|
|
И след подписването на договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония великобългарските стремежи продължават да се популяризират в българските медии, за да се внуши фикс идеята за Велика България, България на три морета.
Уставот на Република Македонија ме обврзува како Претседател на Република Македонија барем еднаш во годината да се обратам во Собранието за прашања од мојата надлежност. Во оваа прилика, преку ова Собрание се обраќам и до македонските граѓани за најважните прашања со кои се соочува нашата Република.
В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоб и.
Аз след разпита от ДС некакви последици немах, но ме предупредиха да не се занимавам с македонския въпрос. Непосредствено след разпита директорът на училището Чобанов ме привика и ми каза, че щом ДС се интересува от мене, то аз немам место в това училище. Това ми го каза веднага след разпита. А когато отидох есента на работа, беха назначили друг човек на мойто место, без да ме предупредат. Аз ходих до Благоевград, реагирах, имах срещи с Борис Аврамов от ОК на БКП, началника на Просветата и др.
3.Социјален живот, обичаи,македонски народни приказни и песни
Доцна синоќа имавме можност да го видиме вистинското лице на владината коалиција на СДСМ и ДУИ која себеси се смета за проевропска.
През 19-и век, гръцката патриаршия имаше еднакво отношение към всички славяногласни елементи во Турската империя — отношение на експлоатация и потисническа асимилация. Поради това, цялото славянско население реагира, като единен народ, повежда черковна борба, во резултат на която се създава българската екзархия. Во последствие, Сан-Стефанския договор, който очерта границите на България, върху основата на черковното самоопределяне на българския народ, внесе и политическо съдържание во понататъшното национално развитие на македонските славяни.
