|
| ГОСПОДА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ, СЛЕД КАТО РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАНА ЧЛЕНКА НА НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВИЕ ВИСОКО И ГОРДО РАЗВЯХТЕ ОСТАРЯЛОТО СИ ЗНАМЕ ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА. НАЛИ ЗАТОВА НАСТОЯВАТЕ ДА ИМАТЕ И ОБЩА ИСТОРИЯ С РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ? |
| ИМА СИ ХАС ДА НЕ ВЯРВАТЕ, ЧЕ СТЕ ВЕЛИКИ! КАЗВАТЕ, ЧЕ ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ Е БЪЛГАРСКО, ЗЕМЯТА, ХОРАТА СЪЩО, ТОГАВА С КОЙ ПОДПИСАХТЕ ДОГОВОР?! |
ЯН ПИРИНСКИ
Днес, първи октомври 2018 година, вестник „Народна воля” навършва 38 години от своето създаване. През всичките тези години във вестника са поместени много статии по въпроса за приятелство и добросъседство. В тях се вижда, че ние призоваваме съседите на Македония за истински добросъседски отношения на базата на реципрочност и взаимно зачитане на националната идентичност на всяка една от страните.
Крайно време е българските държавници и политици веднъж и завинаги да разберат, че може да се разчита на истинско добросъседство, приятелство и съжителство само тогава, когато в договорите си за добросъседство на първо място трябва да е основното условие. А това е: Има македонска държава и народ, и има българска държава и народ. Има българско малцинство в Република Македония, има македонско малцинство в Република България. Това е изходът, друга алтернатива няма! |
|
|
|
|
|
| Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа |
| ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Както се вижда, Филип не се отличавал с пестеливост; ръката му била доста щедра. Макар че имал значителни доходи от рудниците, от трибутите на покорните народи, от плячка и пр., той все пак изцяло ги изразходвал - било за постигане на целите си, било за подаръци на приятелите си. Теопомп изрично казва, че не само Филип, но и неговите другари, които му подарявали, били лоши стопани и не могли да живеят разумно и пестеливо. Не ще съмнение, че Теопомп и в тоя случай преувеличава, за да хвърли сянка върху характера на Филип, като често е постъпвал в своето съчинение. |
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Атанас Радоев Мутлешов |
| “АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ” |
Самуил Ратевски
„Аз слушах разказите на бабите и дедовците си и те ме запалиха за Македония. От тех научих, че съм македонец.“
„Тогава това беше популярно да се създават младежки македонски групи, знаехме, че преди нас са разкривани такива групи. И малко романтично бехме настроени - една клетва бехме написали под влияние на четническите и се заклехме всичките.“
„В групата възникваха и спорове за бъдещето на обединена Македония. Стоян развиваше тезата за Македония в рамките на Югославската федерация, а останалите (в това число и аз) бяха за отделна и независима Македония, без Югославия, без България...“
„Помня, през 1965 г. на преброяването исках да ме пишат македонец, но кмета, който ни беше роднина, каза: „Нема да те пишем, защото ке си имаш неприятности!“ И въпреки моите настоявания ме беха писали българин.“ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| СПОМЕНИТЕ НА МИЛЕН РАДЕВ, ИЛИ IN VINO VERITAS |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Простата истина, премълчана, но редовно щръкваща над повърхността в този спомен е, че самият Дерменджиев се е писал македонец през 1946. Такъв е бил писан и в документите си в казармата („Аз завърших 60-а година курс за запасни офицери в Шумен и моите документи, които ми са издадени от там по силата на тия документи, които са изпратени, ми пише, че съм македонец. Във войнишката книжка“. Груев, 291). Той всъщност оневинява себе си. Защо се е писал македонец? Защо не е оказал съпротива, ако е бил българин? А ако е бил македонец, защо по-късно пък се е писал българин? Доста трудно е да обясниш всичко това и накрая все още да изглеждаш като човек с достойнство. |
|
|
|
| Факти и документи от миналото |
| БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ |
Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)
Тези обстоятелства са достатачни да ни обяснат политическата раздробеност на Балканите во различните епохи на историята, както и възможността на добре организираните во военно отношение народи да ги покоряват под своята империалистическа власт и пак да не успеят да наложат една обща държавна консепция. Така, пред очите ни се редят много завоеватели, като перси, римляни, готи, келти, авари, славяни, кръстоносци, нормани, турци, а напоследак и немци, които са покорявали раздробените балканци за много късо или много дълго време. |
|
|
|
| Из дейността на ОМО „Илинден” - ПИРИН |
| НА 12 СЕПТЕМВРИ 1924 ГОДИНА НОЩТА СЕ НАЛЯ С КРЪВ... |
Боян Бибишков
В центъра на Горна Джумая, в хотел „Париж” влиза наказателна група, водена от Кирил Дрангов, убива Александър Василев /Алеко Паша/, Ангел Коларов, Димитър Петрински. Това е само началото на геноцида, продължил години. Военните и граждански власти спокойно гледат на „саморазправата” и в повечето случаи оказва помощ на сатрапите на Ванче Михайлов, уведомени за техните намерения. Един след друг биват убити Ар. Йовков, Владислав Ковачев, секретар на ВМРО, Димо Хаджидимов, Тодор Паница, Александър Прогтогеров... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица.
Българският княз (по-късно цар) Фердинанд (когото не е необходимо специално да го представяме на читателите) на 6 април 1896 г. (почти по същото време, когато в Солун заседава Солунският конгрес на ТМОРО) по време на своя престой в Цариград се среща със сръбския дипломатически представител Владан Гьоргевич. По време на разговора българският владетел от германски произход заявил следното:
Текстот е пишуван врз изворни документи од комунистичка провиниенција и сопствени записи настанати во времето на случувањата. Таа е обид да се сочува , да се одбрани македонската национална самосвест и покрај жестоката репресија на кои беа подложени Пиринските Македонци под бугарската комунистичка власт. Тоа беше борба за одбрана на своето право на самоизразување и самоопределување. Книгата не е оптоварена со говор на омраза и најмалку е насочена против бугарскиот народ и држава. Нејзината цел е да се сочува историјата во интерес на одбраната на мирот и подобрата иднина.
Исто така на стр. 58, во под наслов „Влијанието на Коминтерновскиот македонизам во Шарловата Македонија во 1941 г.“ авторот пишува: „Коминтерновската верзија за постоењето на „етнички Македонци“ и „македонски јазик“, ова било прифатено од КПЈ и од Тито. На чело на Покраинската организација беше исто така еден воспитаник на Коминтерната... кој не ги прима измислените кажувања на Д. Влахов за коминтерновски етнички македонизам. Започнува најтешкото време од животот на Методија Шаторов. Конфликтот со Силниот човек на ЈКП Тито може да се согледа во неколку документи:
Претседателот на Република Македонија, Ѓорге Иванов, по повод 8 Септември – Денот на независноста на Република Македонија, упати честитка до граѓаните на Република Македонија.
