|
|
|
|
|
|
| Интервю с проф. Кръстьо Манчев |
РЯДКА ОБЕКТИВНОСТ ОТ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИК
Това интервю с професор Кръстьо Манчев със заглавие „Рядка обективност от български историк” е публикувано във вестник „Народна воля” 2010 година, месец януари. Повторната му публикация е актуална и днес, след подписания договор за добросъседство между Република Македония и Република България. |
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината, която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена. |
|
|
|
|
|
|
|
| Акад. Иван Катарџиев |
| ЕДНО ПАТУВАЊЕ ОД ПИРИН ВО СКОПЈЕ, ГЛАВЕН ГРАД НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА 1944-1989. ЧЕКОРЕЊЕ ВО ВРЕМЕТО И ПРОСТОРОТ |
2. Детство
Роден сум, како што реков, на 6 јануари 1926 година во Плоски, долното маало. Плоски во тоа време административно било дел од св. Врачка околија, Петрички округ. Подоцна седиштето на округот било пренесено во градот Горна Џумаја, денес Благоевград. Благоевград и денес објективно претставува центар на Пиринскиот дел на Македонија, која во еден период, на комунистичката власт била поделена на два дела, едниот бил приклучен кон Софиската, а вториот кон Пловдивската област. |
|
|
|
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| СПОМЕНИТЕ НА МИЛЕН РАДЕВ, ИЛИ IN VINO VERITAS |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Много е вероятно, че там Дерменджиев се е писал македонец.
Всички тези мисловни лупинги имат за цел да прокарат очевидно несъстоятелната теза, че Дерменджиев е бил винаги българин, който някакви институции го писали, без да го питат, македонец, но когато е имал възможност, той се е писал българин. Така че за него промяната в курса на БКП по македонския въпрос след 1963 г. би дошла като нещо естествено и без сътресения. Реалността обаче е друга. Той е бил македонец през целия период, докато това не е било забранено. След 1958 г. обаче започва партийна кариера, става партиец, а през 1960 завършва и школа за политофицер. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| Абонирайте се за вестник "Народна воля" |
| УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, |
Започна абонирането за вестници и списания за 2019 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!
Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,50 лв.
за шест месеца - 3,00 лв.
за една година - 6,00 лв.
Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.
Краен срок за абониране - 16 декември 2018 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!
"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2019 година!
|
|
|
|
| В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
|
На вчерашниот референдум народот го отфрли Преспанскиот договор. Со негласање, народот јасно се изјасни против избрзани, наметнати и штетни решенија донесени без претходно постигнат национален консензус. Тивкото мнозинство одлучи. Бојкотот е гласот на оние кои се потценети и не се слушнати.
В по-малките държавици, в които на пръв план стояли въпросите на вътрешната политика, недостатъците на това управление не се чувствали много. Но когато с течение на времето някои от елинските държави нараснали и дори подчинили под своя власт по-голяма или по-малка част от Елада, естествено, задачите на държавната политика станали много по-сложни и масата не била вече компетентна да вникне в тях, да разбере значението им и да вземе правилно решение по въпроси от тая област.
СПОМЕНИ
Претседателот Ѓорге Иванов по повод 11 Октомври – Денот на народното востание, упати честитка до граѓаните на Република Македонија.
Во издание на „Матица македонска" од Скопје, излезе од печат антологија на „Современата македонска поезија" од Раде Силјан. На страниците од ова книга застапени се песни од дваесет и осум автори, кои создавале во изминатите осумдесет години.
Во прогласогт на ПК на КПМ до македонскиот народ, размножен во јули 1941 година, под насловот „Пријатели на Советскиот сојуз“ се истакнува: „Бугарската и германската полиција прибегнуваат кај методите на српските потисници, а од друга страна како за мајтап говорат „ослободивме ве поробени браќа од Србите“. Во продолжение на овој проглас под наслов „Драги браќа“ се констатира: „Вие сами осетивте на вашиот грб „слободата“, која ја донесоа Германците и Бугарите. Вашата положба е лоша...
Плутарх пише, че на някои пиршества, македонците се карали на своят неразбран варварски език. Важният факт, който трябва да подчертаем, е, че при дадени политически обстоятелства, географското положение на Македония е позволило да се зароди на македонска почва чувството за общност и со други балкански народи и са могли да станат културтрегери на една висока цивилизация и още широка държавна консепция. Това е достатачно за да се разбере, че географското положение е допуснало политическото развитие на Македония, не само без вреда, но и со огромна полза за съседите.
