|
|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Ѓорги Поп-Атанасов |
| “ЕДИНСТВЕНАТА МОЈА ВИНА БЕШЕ ШТО СУМ МАКЕДОНЕЦ И ШТО САКАВ ДА ОСТАНАМ МАКЕДОНЕЦ” |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Кога дојде новата смена, што за моја среќа се случи многу брзо, новиот дежурен милиционер, кога виде дека лежам на мокриот бетон, ме премести во друга ќелија, ми дозволи да лежам, а ми донесе и апче против главоболка. За само неколку часа главоболката ми помина. Тогаш сфатив дека и меѓу нелуѓето имало по некој човек.
Со Борис, и покрај редовното патролирање на дежурниот милиционер, успеавме да воспоставиме контакт. Во тоа време, најверојатно поради долгиот престој во ќелиите-самици, толку ни беше изострен слухот што во секој момент точно знаевме каде се наоѓа дежурниот милиционер. |
|
|
|
|
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| СПОМЕНИТЕ НА МИЛЕН РАДЕВ, ИЛИ IN VINO VERITAS |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Вторият интересен момент за нас е изтласкването на спомена и неговото забравяне поради неговата срамност. „И пак казвам, че паметта ми не е много подробна за тези неща. Очевидно имаше налице едно изтласкване назад поради осъзнаване именно на осъдимостта на това, което вършиш. Други всички се събират в помещенията или ходят някъде на занятие или свободно време, а ти отиваш и се срещаш някъде в затъмнена стая с някакъв човек, който имаше един, спомням си и досега, стъклен змийски поглед”. (Груев, 261).
Спомня си случвалото се съвсем случайно. Разказал го е някога на майка си, а жената си водила дневник и го записала. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
| В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
|
| НОВА КНИГА НОВА КНИГА НОВА КНИГА |
| ОСЪДЕНА НАДЕЖДА |
Излезе от печат книгата “Осъдена надежда” от доцент д-р Стойко Стойков. Тя е посветена на историята на ОМО „Илинден“ от нейното създаване през април 1990 г. до нейното разпадане в края на 1992 и началото на 1993 г. Базирана е върху голям брой оригинални документи, материали и спомени на участници в събитията. Включени са и много цитати от ключовите документи от това време. Обхваща 173 страници, формат А5, и е снабдена със 186 бележки под линия. Можете да я закупите в редакцията на вестника за символичната сума от 5 лева.
|
|
| СКРЪБНА ВЕСТ |
| Илия Даскалов |
На 12.06.2018 година в гр. Варна почина Илия Даскалов, роден на 02.07.1927 година в село Враня, Санданско.
Илия Даскалов бе член на македонското дружество “Македонска мисъл” в гр. Варна и като такъв участва най-активно във всички мероприятия на дружеството. Голям почитател на вестник “Народна воля” и редовен абонат на вестника от 1992 година.
Редакцията на в. “Народна воля” изказва най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Илия!
|
|
| Поезия |
ВЛЕЗ ВО ЕВРОПА
За влезот во Европа,
за влезот во НАТО
на нашата врата тропа
нешто старо нам познато.
Потпрена врата от Грци,
и от „брака“ Бугари
исти хиени и волци -
ех, пусти мераци стари.
Нека да бидем поганци,
азиатци, африканци,
па дури и марсианци
само не и Македонци!!!
Како Бугари ли да влеземе
и ко грчки славофони?
Туѓо име ли да земеме,
да сгазим божјите закони?
Со нас да биде БОГ и нека
да влезем како МАКЕДОНЦИ!
Да не брзаме, полека, лека
Александрови потомци!
Без нашто име не ни требе
ни Европа, ниту НАТО.
Македонската земја и небе -
чисто сребро, чисто злато.
Коjшто сака да кумува,
нека смени своjто име,
а за нас да не умува:
МАКЕДОНЦИ ке не има!
ДИМИТЪР ИВАНОВ |
|
|
|
Претседателот Ѓорге Иванов оцени дека договорот со Грција е штетен за Република Македонија, дека е лична одлука и одговорност на премиерот Зоран Заев и министерот Никола Димитров и дека нема да го потпише.
В Атина след смъртта на Филип се разиграл един фарс, твърде характерен за морала на атинския народ в това време и за чувствата му към Македония. Атинският стратег Харидем, който се намирал някъде близо до македонския бряг (може би в Лемнос), след събитията в Македония, веднага съобщил на Демостен новината за убийството на Филип. Понеже Демостен още не бил убеден напълно във верността на това известие, явил се веднага в съвета и разказал, че през нощта сънувал сън, който предвестявал за атинците голямо божествено благоволение.
Заедничката комисија за усогласување, односно пишување на македонско-бугарско историја е формирана и наскоро се очекуваат првите состаноци и експертски разговори. За овој процес почнат по Договорот за пријателство, симболично потпишан лани на 1 август, разговараме со доц. д-р Стојко Стојков, доктор по историски науки кој предава на Универзитетот „Гоце Делчев во Штип“. Стојков е познат и по својот политички активизам во Бугарија во рамки на судски укинатата партија на Македонците – ОМО „Илинден“ - ПИРИН.
Во април 1940 година се формира Покраински комитет во нов состав: политички секретар – Методија Шаторов-Шарло, организационен секретар – Петар Ивановски-Тиквар, членови: Коце Стојановски, Добривое Видиќ и Орце Николов.
Вън от тая народна борба останаха шовинистите великобългари и великосърби, фашистите, които станаха агенти на хитлеризма, и заедно с неговите пълчища се биха против собствения си народ и предателствуваха. Така, тия които се биеха в гърдите като фарисеи и се представяха за единствени представители и защитници на нацията, а вечно са търгашествували с нея, в разгара на тия съдбоносни и исторически събития за защита на нацията, изпъкнаха в истинския си лик, изпъкнаха като предатели.
На 12 май (стар стил) 2018 година се навършиха 113 години от убийството на легендарния войвода Атанас Тешовски. Атанас Шабанов, наречен Тешовски или Тешовалията, е роден през 1865 година в село Тешово, Неврокопско, а сега Гоцеделчевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. В 1897 година излиза хайдутин в Пирин и участва в четите на войводите Дончо Златков и Кочо Муструка. През лятото на 1899 година в село Горно Броди се среща с Гоце Делчев, който го включва в организацията на ВМРО и Атанас Шабанов се присъединява към четата на Илия Кърчовалията.
