|
|
|
|
|
|
| Пише ни Антон Д. Шатев |
| РЕДОВНИЯТ ЧИТАТЕЛ НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ” |
Антон Д. Шатев
Здравейте, уважавана редакция на в-к „Народна воля”, Благоевград! Тази снимка ви изпраща вашият редовен читател Антон Д. Шатев от областния ни град, роден през 1966 година, завършил техникум в София навремето. На 18 май 2017 г. беше излъчен документален филм по Македонската национална телевизия, посветен на Яне Сандански - изтъкнатият революционер, родом от с. Влахи, Кресненско, и убит от агенти на българския дворец... Моята фамилия Шатеви е коренна за същото село и е останал споменът на предците ни, че „докато Шатевите и другите във Влахи работиха на турците, то Санданската фамилия и махала... правеха революция! |
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Илия Воденов |
| НИЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
В очевидно несъответствие с историческата истина, поради смесване на географски с народностни понятия, изостаналост в културно отношение, незадоволени амбиции, става проводник на чужда пропаганда и предприема създаване на организация, която си поставя за цел по насилствен път да откъсне част от НР България и българското население и образуване на нова държава. По казания начин и в изпълнение на приетото решение, подсъдимият скланя няколко други младежи и създават организацията, която избира него за ръководител. Извършват някои действия по съставяне на шифър, изработват устав, провеждат събрания, търсят да разширяват организацията, намислят да изработят и членски карти. |
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Костадин Андреев Златков |
| „НИЕ НОЩЕС СЪЗДАДОХМЕ МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ” |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Костадин Андреев Златков, роден в с. Поленица, Санданско, на 10 януари 1936 г., участник в македонска организация. След 1990 г. член на ОМО „Илинден и ОМО „Илинден” - ПИРИН. През 1991 г. е библиотекар към ОМО „Илинден” - гр. Сандански. Неговите спомени са публикувани в „Народна воля”, броя от 1-15 април 2004 г. на с. 3, 4. На 2 юли 2012 г. той даде допълнителни информации, които давам в скоби или под линия. За съжаление, както сам той каза в разговора ни, тъй като е вече на 75 г., има проблеми с паметта и някои от дадените информации могат да страдат от известна неточност. |
|
|
|
|
| Слобода немавме, правдини никакви. Кога ги баравме, затвор се најдовме |
| НАЛЕЈ, НАЛЕЈ МЕАНЏИКО - ПЕСНА ЗА ЉУБОВТА НА ГЕМИЏИИТЕ И ФРАНЦУСКАТА МЕАНЏИКА |
Саше Димовски
Младите Македонци, солунските атентатори, гемиџиите, само неколку месеци пред настаните во Солун, во Париз, во една мала коноба, со симпатично име „Утро“ на убавата сопственичка и ја пееле „Налеј, налеј меанџико“. Меанџиката, подоцна стаписана од нивните подвизи и нивната смрт, тажна за нејзините македонски пријатели не се омажила никогаш и починала во 1939 година, носејќи го споменот за нив. Приказната за мадам Мадлен и Солунските атентатори, случајно раскажана од една млада Мароканка, се најде во книгата на пензионираниот новинар Никифор Смилевски. |
|
|
|
|
|
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| МАСОВА МАРГИНАЛНОСТ |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
След като се уволних и ожених, започнах работа на каскадите на „Хидростой”, където е Пиринска Бистрица. Аз тогава отидох вече като заварчик, т.е. като имах вече документ като заварчик, и там почнах работа. Отначало живеех в селото Горно Станчево, там изкарах три години и ме мотаха тука със жилището в града. Подлъгаха ме на два пъти шефовете от „Хидрострой”. И аз тогава напуснах, щото имаше и един технически ръководител, който беше там и после дойде тука, в Стройрайон, и ми каза - ела при нас, защото знаеше какво работя. И вика: „Ела при нас и за пет-шест месеца ще те оправим с жилище“. И аз напуснах „Хидростой” и дойдох тука на квартира в началото. Седем-осем месеца бях на квартира и после ми дадоха две стаички в едно общежитие. Там изкарахме седем-осем години и [през] 1982 г. вече вземах постоянен апартамент. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| Нова книга |
| НА ВНИМАНИЕТО НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ! |
 |
Излезе от печат книгата “Гневът на правдата” от Ян Пирински (Георги Христов). Тя обхваща 700 страници, формат В 5, подшита и с дебела корица. Рецензиите за книгата са от академик Блаже Ристовски, публициста и дипломат Ристо Никовски, проф. д-р Димитър Мирчев, проф. д-р Стефан Влахов-Мицов и доцент д-р Стойко Стойков.
Книгата струва 20,00 лева плюс цената за пощенската услуга.
За контакти за закупуването на книгата ползвайте телефоните на редакцията на в. “Народна воля”: тел. (073) 886-336, GSM: 0888 264 675, GSM: 0885 343 725
|
|
| На вниманието на нашите читатели! |
 |
Излезе от печат вече известната книга “МАКЕДОНСКИТЕ КОЛОНИИ ОТ АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН ДО ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН (7500 Г. ПРЕДИ Н.Е.- В. НА Н.Е.)” от авторите на книгата Йордан Парапунски и Гергана Велкова. Книгата обхваща 285 страници, формат А5.
Можете да я закупите в редакцията на “Народна воля”. Цена 7.00 лева, плюс 2.30 лв. за пощенската услуга с обратна разписка.
За контакти за закупуването на книгата ползвайте телефоните на редакцията на в. “Народна воля”: тел. (073) 886-336, GSM: 0888 264 675, GSM: 0885 343 725
|
|
Гледай македонска МРТ! |
 |
on.net.mk/zulu-tv/mtv
|
|
|
Република Македония доста дълъг период се намира в голяма политическа криза. Събитията са известни, както и причините за тяхното създаване. Настояването на лидерите на Европейския съюз за приемането на техните искания от страна на президента на Република Македония бе всъщност директно вмешателство във вътрешните работи на страната. Същата позиция бе последвана от САЩ.
Претседателот на Република Македонија, д-р Ѓорге Иванов го врачи мандатот за состав на Влада на Република Македонија на г. Зоран Заев.
гъл да пристъпи към окончателна преуредба на елинските работи. Есента на 338 г. той събрал в Коринт конгрес, в който участвали представители на всички държави (с изключение на Спарта), дори и зависимите от него племена, напр. тесалийците, били приети в съюза направо със свободните елини. Вече по това основаният от Филип съюз се отличавал от по-раншните елински съюзи (напр. пелопонеският под хегемонията на Спарта и атинския морски съюз), които обхващали само малка част от нацията. Коринтският съюз почивал върху панелинска основа и трябвало да преследва тенденция да прибере и тия части от народа, които се намирали под чужда власт; с това съюзът естествено се насочвал против Персия, която държала под властта си малоазиатските гърци. 
Претседателот на Република Македонија, Ѓорге Иванов, во рамки на работната посета на Јордан и учеството на Светскиот економски форум за Блискиот Исток и Северна Африка, во Аман оствари средба со Вилијам Лејси Свинг, генерален директор на Меѓународната организација за миграција (ИОМ).
По распадот на Југославија, САД веднаш ги признаа Словенија, Хрватска и Босна и Херцеговина (7 април 1992) додека Македонија целосно ја игнорираа иако во регионот се водеа жестоки војни и во прашање беше нејзиниот опстанок. Паралелно, Грција нелегално ни ја блокира јужната граница кога северната беше затворена од СБ на ООН со санкции врз Србија. Вашингтон воопшто не реагира иако земјата немаше железнички врски со светот и сите главни економски активности беа запрени. Сe' беше подготвено земјата да колабира што, за чудо – не се случи. Од тогаш, па до денес, сите исчекори на САД недвосмислено потврдуваат дека ваква каква што (сe' уште) е, Македонија не се вклопува во нивните планови за регионот.
Книгата „ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТА”, която предлагам на читателите, съдържа статии, писани по време, когато в България македонското малцинство грубо и тотално се отрича, когато репресивните атаки против македонците явно и открито се демонстрират и прилагат със сила. Особено фрапантни са случаите за всяване на страх и насилие по случай годишнината от убийството на Яне Сандански, когато години наред (1991-1996) целият район около Роженския манастир и по-нашироко бе окупиран от българската армия и полиция. Когато пак по повод годишнината от подлото убийство на Яне червените барети се нахвърлиха върху македонците близо до Мелник и с палки и приклади нанасяха побой над македонците (1992, 1993, 1994 г.).
Федералната унија на европските националности (ФУЕН) на 62-от Конгрес што се одржува во Клуж-Напока во Романија едногласно усвои Резолуција за правата на Македонците во Република Албанија, предложена од македонското друштво „Илинден“ од Тирана.
Македонската емиграция в София има голямото щастие да види играта на артистите от Македонския нарочен театър, да се вълнува от близката до душата й пиеса „Чорбаджи Теодос", написана от македонски автор, да си припомни своята хубава родина и преживя насладата да чува музиката на своя роден език, станал вече литературен език. Потоци от възторг се разливаха в залата на Народния театър. Лицата светеха от радост. Ръцете ръкопляскаха до зачервяване. Не стихваха овациите спрямо младите талантливи артисти, които с простота, естественост и майсторство ваяха сценичните образи.
На 04.05.2017 година делегация на ОМО „Илинден” - ПИРИН от община Петрич с две коли посетихме гроба на македонския национален герой в двора на черквата „Св. Спас” в гр. Скопие по повод 114 години от жестокото му убийство. Бяхме записани за полагане на цветя заедно с други делегации от столицата и страната. Панихидата беше отслужена от архиепископ Стефан - глава на македонската православна църква. Женски хор изпълни химна на РМакедония и започна полагането на венци и цветя. Първи положиха главните управи на републиката, след това последваха политическите партии и организации от страната.
На 30.04.2017 г. по случай 114-годишнината от гибелта на любимеца на всички македонци Гоце Делчев и 102 г. от подлото убийство на легендарния пирински орел Яне Сандански македонците от Шумен и околността по стара традиция се събраха на Шуменското плато, за да засвидетелстват своята голяма почит и преклонение пред героичното дело на двамата великани.
