|
| НИКОЙ НЯМА ПРАВОТО ДА НАЛАГА ПРОМЯНА НА ИМЕТО НА ДРУГА ДЪРЖАВА |
| ЯСНА, КАТЕГОРИЧНА НАЦИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ - РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ Е РЕАЛНОСТ |
ЯН ПИРИНСКИ
Няма на света държава, която да се съгласи доброволно, по искане на свой съсед, да си смени името, своята национална индивидуалност, своя език, култура и история. Няма. Единствено това абсурдно искане се поставя само от Гърция. И то на държава, която е членка на Европейския съюз и НАТО.
И така, както се вижда, македонските държавници винаги са отстоявали националната позиция на своята държава. Тази позиция ще остане и в бъдеше. Ясна, категорична национална позиция – Република Македония е реалност. |
|
|
|
|
| Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
| С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Трябва или да лъжат, или да признаят македонската нация и да останат без работа. За българските националисти наличието на македонско самосъзнание винаги е било „срамна тайна“, за която не бива да се говори. Така е още от времето на Славейков, който през 1871 г. се обажда по въпроса за „македонистите“ само защото поради „неразумението“ на един негов колега този въпрос видял бял свят и се налагало, искал той или не искал, да се обади. (Ех, да си беше останал скрит този случай, та и Славейков да не се беше обаждал, какво облекчение би било за отрицателите на македонската нация). Но и тогава набързо въпросът е заметен под сурдинка. |
|
|
|
| Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа |
| ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Както с тая реч, така и с третата филипика, която държал малко по-късно, Демостен целял да убеди атинците, че Филип много пъти вече нарушавал мира и че същото направил и напоследък, като пратил помощ на Кардия. Демостен не казва, разбира се, че тоя град бил съюзник на Филип. Щом е така, за Атина не оставало друг избор освен да поеме борбата с тогова, който вече започнал войната. Своята реч Демостен обнародвал веднага като политическа брошура, за да убеди и атинските съюзници, че поради посегателствата на Филип те са длъжни да помагат на Атина във войната против Македония. Македонофобската партия постигнала целта си: исканията на Филип били отблъснати, Демостен останал на поста си и дори били взети мерки да му се изпратят подкрепления и пари. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| О Б Я В А |
Нашият приятел и дългогодишен сътрудник на в. “Народна воля” Йордан Парапунски, познат на нашите читатели под псевдонима Сариса Параос, е подготвил новата си книга “Македонските колонии от Атлантическия океан до Индийския океан” (7000 пр.н.е. - първи в. на н.е.)
Тези, които имат възможност да помогнат за отпечатването й, да се обадят на редакцията на тел. 073/88 63 36. За отпечатването й са нужни 1000 (хиляда) лева.
|
|
| Поезия |
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси -
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява сводът син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
|
 |
| Авторът на “Песен за Гоце Делчев” Петър Христов на среща в ресторант “Воденицата” край гр. Благоевград с македонската народна певица Васка Илиева. |
|
|
 |
|
Гледай македонска МРТ! |
 |
on.net.mk/zulu-tv/mtv
|
|
|
Македонската нација и држава постоеле и ќе продолжат да постојат. Во смисла во која ние во нашата држава ја разбираме, тоа е едноставно реалност.
На 07.02.2016 г. в читалище „Т. Петков” - гр. Шумен тържествено бе отбелязана 144-годишнината от рождението на Г. Делчев. По покана на местната секция към ОМО „Илинден“-ПИРИН нейни членове и симпатизанти, над 60 души, се събраха, за да изкажат своята почит и уважение към този велик син на македонския народ, превърнал се в легенда, знаме и символ на свободолюбието.
Георги Дукимов е роден на 7.12.1926 год. в с. Горно Броди, околия Сярска, Егейска Македония. Семейството му се заселва в гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев), където завършва средно образование.
Во ТИРЗ „Скопје 1“ од денеска и официјално е отворен вториот производствен погон на италијанската индустриска групација „Витило“. Станува збор за инвестиција вредна 10 милиони евра, која ќе генерира 100 нови вработувања.
Македонија е најдобропласирана од балканските држави на годинешниот извештај за економски слободи на фондацијата Херитиџ и весникот Вол Стрит Журнал, и 47 во светот.
Во меѓувреме на Балканот се случуваат интересни промени. Во април 1941 година Кралството Југославија исчезнува во виорот на војната и набрзо на неговото место се појавува една сосема нова политичка реалност. Комунистичката партија на Југославија под водството на Тито формира ослободителна армија, ја ослободува земјата од фашистичката окупација и истовремено ѝ става крај на предвоената српска хегемонија. Во текот на војната, на 29 ноември 1943 година, се поставени основите на новата југословенска држава како федерација на шест рамноправни народи: Словенци, Хрвати, Босански Муслимани, Црногорци, Срби и Македонци. Сега потиснувачите (Србите) и потиснатите (Македонците) се ставени на исто рамниште. Така Вардарскиот дел од Македонија во 1944 година добива државност во границите на Југославија и со тоа делумно е задоволен идеалот „Македонија на Македонците“.
Во Технолошко¬ индустриската развојна зона Алинци денеска е поставен камен-темелник за изградба на фабрика на германската компанија „Акомпласт“. Станува збор за инвестиција вредна три милиони евра која ќе овозможи 150 вработувања. Во објектот, кој треба да биде завршен на лето, ќе се произведуваат делови за автомобили по најсовремена технологија кои ќе бидат наменети за европскиот пазар и големите автомобилски брендови како што се „БМВ“, „дајмлер“, „ауди“,„фолксваген“, „мерцедес“, „бентли“, „јагуар“. На отпочнувањето на градбата присуствуваше премиерот Никола Груевски кој истакна дека ова е петта инвестиција во државата која се промовира за само пет дена и изрази надеж дека свое вработување ќе најдат голем број млади од техничките струки од Прилеп и околината.
Наскоро се најавува нова рунда консултации меѓу министерствата за надворешни работи на двете земји, велат грчки извори.
Епохата на склавиниите в Македония завършва през девети век. Не може да се определи точна дата на подчиняването на различните склавинии на византийска и българска власт, защото това е процес, а не събитие, а освен това информациите, с които разполагаме, са оскъдни. Можем само да маркираме отделни събития и да хвърлим малко светлина за начините, по които това е ставало, за да изградим една приблизителна хронология.
Обаче митрополит Йосиф - казва сръбския Св. синод, - не е могъл да отпътува в Скопие, понеже на 17 март с.г. министърът на вътрешните работи съобщил на синода „че засега не може да издаде позволение за пътуване в Скопие на Негово Високопреосвещенство митрополит Йосифа” и счита, че в това време по-добре би било Св. синод да извика известен брой свещеници из Македония, които да му дадат сведения за положението, в което се намира Православната църква в Скопската епархия и в цяла Македония. Сръбският Св. синод отговорил на 19 март на министъра на вътрешните работи, като му изказал благодарност за готовността му със своето посредничество да осъществи тази среща, за която синодът обещал „да съобщи на заинтересуваните архиереи да приемат и да изслушат свещениците от поверените им епархии”.
По случай 144 години от рождението на Гоце Делчев секцията „Никола Вапцаров” поднесе цветя на паметника на революционера на площад „Македония” в Благоевград от 17 часа. След поднасянето на цветята Ангел Радонов прочете кратко слово за биографията на националния герой, след което присъстващите се отправиха в клуба на секцията. Освен членовете на Благоевград присъстваха и членове от с. Черниче и Полето. Доклад за дейността на секцията прочете Ангел Радонов, като спомена, че през изминалата година членовете на ЦС са посещавали редовно заседанията на съвета.
