Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Насилие, политика и памет

МАСОВА МАРГИНАЛНОСТ

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ


Вече имах възможност да пиша за сборника „Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония - рефлексии на съвременника и изследователя“, София, 2011 г.

Предишният ми текст обаче бе посветен само на един публикуван спомен в този сборник. Това бе по причина, че така и не успях да намеря книгата, преди да напиша статията (а доста се потрудих), и само този едничък спомен можеше да се открие навсякъде из интернет. Този „спомен“ ме провокира и с очевадната си манипулативност, и с обстоятелството, че бе лансиран почти единствен и едва ли не като лице на самата книга. Освен него и почти всички други публикувани в интернет цитати от сборника бяха на антимакедонска основа. По една случайност знаех и че при записването на спомени са били взети и такива и от македонци. Тях обаче в интернет ги нямаше и се създаваше впечатление, че сборникът е поредният антимакедонски пасквил в България.

След като успях с доста усилия да намеря сборника (за това дължа благодарност на Юлиана Методиева и Михаил Груев) в електронен формат (като книжно тяло е отдавна изчерпан), можах да направя по-обстойни наблюдения. Няма пак да повтарям положителните оценки, които изказах в предишния си материал, за да не се повтарям - те са си същите. Достойнствата на сборника не са малко, нито малки.

Още при първия преглед на книгата ми стана ясно, че подозрението ми, че публикуваните в интернет цитати от спомени са подбрани така, че да представят сборника като „правоверен“ и антимакедонски, е било напълно основателно. Книгата съдържа и няколко македонски спомени, а и множество други, но те по някаква причина са се видели неособено важни за „рекламиращите“ или представящите сборника. Дали това е направено от страх и с цел да се защитят създалите сборника? Или е просто поредното завъртане на механизма за отричане на македонците в България - каквото и да има в сборника за обществото, да остане известно само онова, което може да се използва срещу македонците? Няма как да се разбере със сигурност - и двете са възможни, а дори са възможни и едновременно, но в случая това не е така важно.

Разглеждайки съдържанието на сборника, ми направи впечатление непропорционалността на публикуваните спомени. Македонският въпрос, който е основата причина за преследванията в окръга по времето на комунизма, е представен съвсем скромно, и то в две насоки.

Първо. Имаме само три спомена на македонци (Георги Дукимов, Стоян Георгиев и Илия Воденов), а повечето спомени по македонския въпрос са всъщност „против“, не на жертви като споменатите трима, а на хора, отричащи самото съществуване на македонците. При това присъствието на някои от тях в сборника направо буди недоумение. Намираме политически офицер, направил кариера по времето на комунизма (т.е. такъв, принадлежал към преследващите македонците структури), намираме партиен агитатор против македонците, който много малко може да каже за случвалото се в окръга просто защото е живял много кратко в него, разни партийци, един доносник. Към това трябва да прибавим онзи невъобразим спомен на анонимен човек, претендиращ, че е от Гоце Делчев, с родители от Серско и Драмско, а говорещ на бобовдолски диалект. Имаме и куриозен спомен на македонец, дето до такава степен се е шашнал, че направо изразява одобрение, че държавата го е дискриминирала, и смята, че така трябва, било правилно. И на няколко места се повтарят внушенията, че е имало насилствена македонизация, но не е имало насилие при българизацията - две напълно неверни твърдения (повече за тези спомени виж следващите броеве на вестника). Думата на жертвите е дадена само в минимална степен, колкото да не се каже, че не им е дадена. Защото трите македонски спомена не са били всичките събрани такива, имало е още - спомените на македонци, които знам, че са били интервюирани, не са публикувани. Просто са решили, че думата трябва да се даде основно на българи и на такива, които отричат македонците. А защо? Тези хора дали са страдали? Не, не са. А заглавието не започва ли именно с това, с насилието, и не трябва ли да се даде думата основно на насилваните, та след това да се обясни политиката на насилие? А не да се дава думата на хора, не пострадали и незнаещи, или направо на съучастници в насилието... На чужд гръб и сто тояги са малко.

Второ. Не само пострадалите македонци са дискриминирани количествено спрямо хора на български или на антимакедонски позиции. Самият македонски въпрос като тема също така е дискриминиран, сякаш е нещо второстепенно и като насилие, и като политика, и като памет. Примат е даден на възродителния процес и по-специално страданията на помаците. Не искам ни най-малко да омаловажавам техните страдания, които са били големи: тези наши земляци са преживели в широк мащаб и дискриминация, и насилие. Просто те процентно в окръга са по-малко като население. Като брой на хора, които обхваща, и като време тяхното преследване отстъпва на това, извършвано срещу македонците. Докато македонците под една или друга форма са репресирани още от 1945 г., проблемите с помаците истински започват от 70-те години. Според изчисления, които направих на база на голям брой спомени и отчети, между 160 и 400 македонци са изпратени в затвора между 1950 и 1989 г. заради македонските им убеждения и дейност (някои от тях по два пъти), а тук не са включени онези преди 1950 г., които хич не са били малко (особено след резолюцията на Информбюрото от 1948 г.). Да не говорим, че изселваните и малтретираните по друг начин са били в пъти повече от пращаните в затворите. Защо тогава основният дял е посветен на страданията на помаците, а на македонците е отдадено толкова малко място? Дали защото въпросът за македонското малцинство все още е тема табу и поставянето на фокуса върху помаците е „елегантен“ начин хем да постъпиш като храбър изследовател, хем да не настъпиш някоя ДС мина? А може пък авторите наистина да са си вярвали, че преследванията на македонците са били нещо малко, дребна работа. Нали такава е общата заблуда, създадена от множество ДС историци. И някои моменти в написаното от Михаил Груев създават впечатление, че тази заблуда е възприета и от него. Така той заявява: „Тази форма на македонска идентичност в Пиринска Македония остава маргинална до края на съществуването на режима, а и до днес. Затова допринася и обстоятелството, че възприемането й като своеобразна алтернатива на официалната парадигма става причина към нея да се приобщят и много анархистично настроени хора, местни особняци и аутсайдери.“ (с. 55). „Както вече стана дума, той остава маргинална опция.“ (с. 58). И това е странно, при условие че същият констатира: „Всъщност две десетилетия след промяната на политиката на БКП по т.нар. македонски въпрос партийният лидер признава, че тя се извършва трудно и че срещу нея съществува пасивна съпротива. За това свидетелстват и много от документите на ДС през 60-80-те години...“ (с. 97).

Ако вярвате, че хората с македонско самосъзнание са малобройни и са маргинално явление, то ясно е, че и преследването срещу тях трябва да е маргинално, и съответно да му отделите и маргинално място във вашия сборник. Ако е така, то значи и Груев е станал поредната жертва на тази българска националистическа парадигма. Защото македонската идентичност въобще не е била маргинална, нито съпротивата, нито репресиите. Тъкмо напротив. Тя е основното явление в окръга по времето на комунизма и главна причина за извършените тук репресии и насилия. Македонската идентичност задава множество ядове на комунистическия режим, който ангажира много сили, за да маргинализира хората, които я изразяват. Това е единственият начин, по който понятието маргиналност може коректно да се използва по темата - хората с македонско самосъзнание са били систематично маргинализирани в социално и икономическо отношение. За тях възможност за кариера в администрация и партия не е съществувала, а нито работа на престижни места. Учителите например са били отстранявани или премествани в затънтени села. Да не говорим за затворите или изселванията, разбитите бракове и тормоза. Както много добре се изразява Чавдар Маринов, след 1965 г. „изборът на македонска национална идентификация е означавал сигурна социална маргинализация.“ (Маринов, 165). А в по-ранния период е било дори още по-зле: онези, които след 1949 г. демонстрирали своята македонска идентичност и заявявали, че техният език е македонски, „с изявления от този род те сериозно рискували да последват съдбата на отписаните.“ (Маринов 49).

Но за да не изглеждам голословен, ето някои данни, които биха помогнали на Михаил Груев и други изследователи, търсещи истината, да си направят съответни изводи.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


СКРЪБНА ВЕСТ

ИВАН ЛЮТОВ

На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.

Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.

Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.

Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.

Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово




Гледай македонска МРТ!
on.net.mk/zulu-tv/mtv




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting