Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Свидетелства за един достоен македонец - Георги Дукимов

ВСЕОТДАЕН БОРЕЦ ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Имаше хора, засегнати от партията, които не желаеха да се определят като македонци. Но насилие не се оказваше. Никой не беше репресиран, ако и някои да искат да представят така нещата. Ако някой казва, че е бил малтретиран, то това е лъжа. Насилие имаше по друга линия и смисъл. Ние сме македонци и нищо друго. Родени сме на македонска земя, живеем и ще умрем като македонци. Родолюбието е такова чувство у човека, което го кара да се гордее. Това беше смисълът на нашия живот, това ни даваше сили да оцелеем по мрачните лагери и затвори дълги години. С това ние живеехме, създавахме семейства и поколения, достойни да пазят името Македония.

Поради политически съображения официалната линия на партията започваше да се променя в посока, която по-голямата част от народа не одобряваше. Ние не желаехме Пиринска Македония да бъде присъединена към Югославия. В това ние виждахме някаква опасност за каузата на Македония. Започнахме да реагираме открито. Желаехме да дадем някакъв отпор на тази неправилна постановка на въпроса. Мислихме, че с нашия младежки ентусиазъм решението на въпроса може лесно да се постигне. Започнахме консултации. Организирахме тайни събрания с цел даване отпор на тази политика. Така се стигна до първата сбирка извън града - край Кутевото лозе.

Бяхме аз, Лазар Тотин, Спас Писов, Тодор Солаков и др. Втора, по-сериозна среща се състоя в местността Лакото, на която присъсваха Спас Писов, Лазар Тотин, Атанас Лясков, Асен Левков, Марин Барадев, Димитър Киримов, Клия Гърков и аз. Там обмислихме каква да бъде формата на борбата - просветна или въоръжена.

Като начало се реши в гимназията да започнем издаването на стенвестник "Македонска мисъл" и "Илинденски лист". Аз намерих художник в лицето на Щерю Щерев (Тегото). Той прояви майсторство и стенвестникът беше впечатляващ. Картата на Македония беше цялата в черно, а градовете - с червени точици. Статиите се списваха от Иван Парасков, Марин Барадев, Георги Дарев и др. Духът и съдържанието бяха в посока на нашата цел - независима Македония. Интересът от страна на учениците от гимназията беше много голям. С тази си дейност започнахме да ставаме все по-дръзки и по-активни. Появиха се гласове в полза на по-смели действия, като въоръжена борба. Ние не си давахме сметка за риска на такава открита борба. Това се дължеше на нашата неопитност. Разумът бе заместен от идеализъм. Смятахме, че трябва да изпълним своя дълг, та ако ще да ни коства и живота. Знаехме, че не сме първите, няма да бъдем и последни. Нашият фанатизъм ни държеше винаги в бойна готовност за саможертва. Така се редяха нелегалните ни събрания, на които обмисляхме средствата за борба. Беше решено да започнем сериозна подготовка - вербуване на нови членове и набавяне на материална част. За кратко време успяхме да проведем многобройни срещи с наши съмишленици от горните класове на гимназията. Хора, които бяха минали през македонските младежки кръжоци, се отзоваха с готовност да участват в тази опасна и непредсказуема борба. Посветени в това дело бяха следните другари: Атанас Ангелов Лясков, Георги Сотиров Дукимов, Спас Кръстев Писов, Асен Василев Левков, Лазар Благоев Тотин, Тома Пасков, Рафаел Хаим Барух, Тимню Димитров Запрев, Александър Георгиев Койков, Георги Иванов поп Ангелов, Илия Щерев Гърков, Костадин Божков Керезиев, Юсин Мехмедов Кантарджиев, Спас Шалев, Марин Ангелов Варадев, Илия Тодоров Домузов, Любен Сотиров Тигалонов, Ангел Каратанев и др. С някои другари срещите бяха почти всекидневни. Разговорите се въртяха все около предстоящата акция. Появиха се и първите оръжия. Трябваше да ги приберем и съхраним на подходящо място, за да ги вземем в последния момент. Една част от оръжието беше пренесено от Спас Писов в кола, натоварена с оборски тор.

Един ден бях отишъл край турския къшлак в местността Керацата. Там случайно забелязах от сламения покрив да се показва цев от пушка. Аз взех пушката и я занесох вкъщи, за да я почистя и проверя годността й. Това направихме с Костадин Керезов. Промихме я добре и след това отидохме в техния зимник. Заредихме я с патрон, поставихме едно дебело дърво и се прицелихме. Резултата преценихме като много добър. Пушката беше френска, но поемаше гръцки патрони. Друга пушка ни предложи Тимню Запрев. Тъй като пушката беше дълга, а трябваше да се пренесе през града, помолихме Лазар Тотин, понеже е висок и под шинела е най-подходящо. Така и направихме. Една вечер Лазар с още двама, единият отпред, а другият отзад за охрана, донесоха пушката. За да се пренесе до избраното място за скривалище извън града, направих следното: посред бял ден натоварих магарето с един сноп слама, сложих пушката в средата и я откарах на предназначеното място. Освен оръжие ние складирахме и други материали: литература, цигари и храна. Почти всичко бяхме приготвили и очаквахме уречения ден за излизане. Но работата се отложи за след една седмица. Това стена по предложение на Атанас Лясков. Поради какви причини, не разбрах.

През тази трагична седмица самоволно Илия Домузов посвещава в нашата работа бъдещия предател Георги Жерев. Същият бил арестуван през 1945 год. и вербуван за агент на ДС (Държавна сигурност) - гр. Гоце Делчев. Неопитността ни му позволи да се включи и запознае с целия план на нашето мероприятие. Никой не допускаше, че сме в капана на този предател, дирижиран от ДС в лицето на Костадин Кехайов (Бакото). Георги Жерев започна да донася някакви пистолети без патрони, давани му от милицията. Всичко беше в розово сияние, бяхме неудържими. Предателят се открива в повечето случаи, след като извърши подлостта. Насрочихме последно събрание на 20 април в дома на Тома Пасков. Беше Томина неделя, имен ден на домакина. Там дойде и предателят Георги Стоянов Жерев. Уточнихме деня на излизането - същия ден, в 20 часа. Сборен пункт - турският кашлак, на 2 км от града. Но какво се случи? Към 19 ч. дойде Митрето Воденичаря, изпратен от милиционера Ангел Каратанев , за да ни каже, че в полицията има раздвижване и то е във връзка с нашата акция. Ние веднага се активизирахме и аз започнах да препращам хората към сборния пункт. Не знаехме от кого сме предадени и че милицията е блокирала всичко. Най-напред замина Спас Писов, след това Тома Пасков и Радко Еврейчето. Аз се върнах да си взема багажа и пред дома на Спас ме арестуваха. Бяха Славчо Карамфилов и един милиционер. Той ме хвана и насочи пистолета срещу мен. Бях много спокоен, а агентът изживяваше някакво напрежение. Както си стоях, аз тропнах с крак, за да проверя бдителността му. Той: "Браво бе, комити! Вместо в балкана тук ще лежим като марцина." И аз заех мястото си до тях. Събрахме се около 25 човека. Всички лежахме на едната страна, за да не се гледаме. Позата беше или наляво, или надясно. Понякога на гръб, по команда на милиционера, който ни охраняваше.

Следствието продължи 30 дни. След като приключи, една вечер ни натовариха на камиона - тези, които бяхме определени да бъдем съдени (12 човека), и ни откараха в гр Неврокоп. Там ни настаниха в отделна килия. Бяхме изолирани от останалите обитатели на затвора. Междувременно поставиха при нас двама подследствени по стопанска линия. Те бяха от с. Бачево - Александър Драговчев и Пешо. Минаваха за хора на властта и задачата им беше да ни подслушват. След преживения кошмар в милицията, в затвора почувствахме облекчение. Следствието беше приключило и никой не ни закачаше. Представлявахме интерес за останалите затворници, защото бяхме от първия македонски процес в Пиринския дял на Македония. Нашата конспирация даде кураж и на други и ние бяхме последвани от групи, някои от които попаднаха в затвора. Между тях бяха Атанас Джамбазов, Иван Хуклев, братя Спахиеви и много други.

Постепенно започнахме да привикваме с обстановката в затвора. Животът ни беше сив и еднообразен. Очаквахме обвинителните актове, за да бъдем съдени. При нас често идваше прокурорът Кирил Николов. Той гледаше с големи симпатии на нас, защото бяхме все млади и препълнени с идеализъм. Разбирахме, че и неговото верую беше Македония. Донасяше ни литература с македонска тематика. Обещаваше ни, че ще минем с леки присъди и като бъдем освободени, ще ни издейства една обиколка из Република Македония, за да добием по-правилни впечатления за живота там. В затвора тази, които не се бяхме дипломирали, се готвехме за изпит, за да завършим средното си образование, но впоследствие не ни допуснаха. Така че между четирите стени се явяват проблеми, които заангажират мислите на човека и постепенно го откъсват от външния свят.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


СКРЪБНА ВЕСТ

ИВАН ЛЮТОВ

На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.

Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.

Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.

Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.

Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово




Гледай македонска МРТ!
on.net.mk/zulu-tv/mtv




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting