Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Та затова, ако продължим още с това чуждо за нас, македонците, име „българи“, 60 години сме се борили с всички средства за нашата свобода и нищо не постигнахме, а също така и още 160 години да се борим, вярвам, че пак същото ще си остане.
Затова обърнете внимание на горното, за да получим онова, което всички искаме, а именно: свободна, независима Македония.
С почит: Същият“
(Документи, 2, 266, 267)

Писмото, разбира се, не било публикувано, но поне се запазило в архива.

Вече цитирах словото на Димитър Благоев в българския парламент. Наистина изключителна храброст. И не единствена. Ето едно подобно слово на изтъкнатия македонски деец Христо Трайков, произнесено през 1932 г.

Хр. Трайков (раб): „...когато те не дават на македонското население от Петричкия край да каже дори и най-големите си болки, не му се дава да говори по това, което е най-необходимо да се направи, по това, което го свързва с непосредственото му съществувание? Изнася се постоянно в пресата, че тоя край в икономическо отношение напоследък е поставен извънредно зле. Изнесе се даже чрез изявленията на един депутат от македонската парламентарна група, че населението в тоя край поради липса на средства да си набави храни е било принудено да мели царевицата заедно с кочаните, та с нея да се храни. А да не се забравя, че населението там така или иначе представлява национално малцинство, потиснато, защото за нас, македонците, Македония е поробена в трите й части, разделена на три части.

…Може би ще се помъчите да отхвърлите това, че Македония под българска власт е поробена, но факт е, че в. „Македония” ежедневно изнася, че причината за лошото икономическо положение, в което е изпаднал македонският народ в Сърбия, е била сръбската диктатура. Щом като за лошото икономическо положение на нашия македонски народ в Сърбия причината е била сръбската диктатура... тогава ще трябва логически да се заключи, че и за лошото икономическо положение на населението в този край причината също така е не само българското правителство... но и ония, които от 9 юний насам са се настанили там и го грабят така, както и турчинът не го е грабил... Благодарение на това, че българските правителства до днес са гледали на този народ малко по-иначе, или, с други думи, така както гледат на него гръцките и сръбските тирани, благодарение на покровителството, което се прави на онези развилнели се и изгубили всякаква съвест македонци... македонското население е стигнало до положение да яде кочаните на царевицата”. (Стенограма, 19 април 1932 г. (Народна воля, февруари 2009), http://www.narodnavolja.com/articles2009/02/txt06.as)

МАКЕДОНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ЕЗИК МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Един от най-силните удари срещу отрицaтелите на македонската нация и срещу лъжата за това, че Коминтернът или Сталин са я измислили, се явява развитието на македонската литература на македонски език. И тук нямам намерение да говоря за 19 и началото на 20 век, за Пулевски и Мисирков. Става дума за началото на модерната македонска литература от 20-те години на 20 век - т.е. веднага след като „военното десетилетие” с двете Балкански и световната война най-после свършва и оставя някаква възможност за културен живот. Началото е поставено във Вардарска Македония. Причината е ясна. От една страна, в Егейска беснее жестоко преследване на македонците и като се наказва строго дори използването на македонския език в семейството, какво остава за литература. Пиринска Македония е малка като територия, освен това скоро също се оказва в лапите на не по-малко откачени садисти - михайловистите. Същото касае и голямата македонска емиграция в България - един Мисирков например през 20-те години на този век ще трябва да доказва пред хора на организацията на Тодор Александров, че вече не е опасен за българщината, за да бъде оставен на мира. В такива условия, разбира се, не може да се очаква развитие на някаква македонска литература. Едва след разгрома на тази мафия през 1934 г. постепенно се отваря врата за това в България. Но още преди това течението вече е налице. Малкият Вапцаров още в края на 20-те години на века започва да създава македонска патриотична поезия на български език. А преди разтурянето на ВМРО някои нейни емисари започват да говорят, че предстои образованието да мине на „наш“ език в Пиринска Македония. Вардарска Македония се оказва с най-компактното македонско население, при това противопоставено на един режим, който се опитва да го асимилира. Затова тук започва и създаването на новата македонска литература на македонски език, и то в много трудни условия и с противодействието на властите. Първите признаци са налице още през 20-те години.

Роденият в Крушево през 1902 г. Васил Ильоски още в първата си драма „След матурата” включва реплики на македонски език. Първата му зряла творба (и трета по реда на създаването си) той ще започне да създава през 1926 г., а ще бъде поставена на сцената на кумановския театър под името „Ленче Кумановче” (оригиналното име е било „Бежанка”) през 1928 г. Пиесата има голям успех, но сръбските власти бързат да я свалят от сцената, защото... е на македонски диалект. За награда гимназиалният учител по литература Ильоски загубва работата си, а неговата драма ще бъде в немилост осем години. През 1929 г. в Югославия е въведена диктатура, която на практика спира възможността за развитие на македонска литература, като издига за свой принцип промотирането на интегрално югославянство и представя Югославия като единна нация. Макар през 1931 г. тя формално да е прекратена, реално се трансформира в режим на крал Александър и продължава до неговото убийство през 1934 г. в Марсилия, ефектът се почувствал веднага. Самият Ильоски ще се види принуден да пише на сръбски език следващите си драми. Все пак се правят опити да се създава на македонски език.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


СКРЪБНА ВЕСТ

ИВАН ЛЮТОВ

На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.

Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.

Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.

Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.

Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово




Гледай македонска МРТ!
on.net.mk/zulu-tv/mtv




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting