Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Та затова, ако продължим още с това чуждо за нас, македонците, име „българи“, 60 години сме се борили с всички средства за нашата свобода и нищо не постигнахме, а също така и още 160 години да се борим, вярвам, че пак същото ще си остане.
Затова обърнете внимание на горното, за да получим онова, което всички искаме, а именно: свободна, независима Македония.
С почит: Същият“
(Документи, 2, 266, 267)

Писмото, разбира се, не било публикувано, но поне се запазило в архива.

Вече цитирах словото на Димитър Благоев в българския парламент. Наистина изключителна храброст. И не единствена. Ето едно подобно слово на изтъкнатия македонски деец Христо Трайков, произнесено през 1932 г.

Хр. Трайков (раб): „...когато те не дават на македонското население от Петричкия край да каже дори и най-големите си болки, не му се дава да говори по това, което е най-необходимо да се направи, по това, което го свързва с непосредственото му съществувание? Изнася се постоянно в пресата, че тоя край в икономическо отношение напоследък е поставен извънредно зле. Изнесе се даже чрез изявленията на един депутат от македонската парламентарна група, че населението в тоя край поради липса на средства да си набави храни е било принудено да мели царевицата заедно с кочаните, та с нея да се храни. А да не се забравя, че населението там така или иначе представлява национално малцинство, потиснато, защото за нас, македонците, Македония е поробена в трите й части, разделена на три части.

…Може би ще се помъчите да отхвърлите това, че Македония под българска власт е поробена, но факт е, че в. „Македония” ежедневно изнася, че причината за лошото икономическо положение, в което е изпаднал македонският народ в Сърбия, е била сръбската диктатура. Щом като за лошото икономическо положение на нашия македонски народ в Сърбия причината е била сръбската диктатура... тогава ще трябва логически да се заключи, че и за лошото икономическо положение на населението в този край причината също така е не само българското правителство... но и ония, които от 9 юний насам са се настанили там и го грабят така, както и турчинът не го е грабил... Благодарение на това, че българските правителства до днес са гледали на този народ малко по-иначе, или, с други думи, така както гледат на него гръцките и сръбските тирани, благодарение на покровителството, което се прави на онези развилнели се и изгубили всякаква съвест македонци... македонското население е стигнало до положение да яде кочаните на царевицата”. (Стенограма, 19 април 1932 г. (Народна воля, февруари 2009), http://www.narodnavolja.com/articles2009/02/txt06.as)

МАКЕДОНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ЕЗИК МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Един от най-силните удари срещу отрицaтелите на македонската нация и срещу лъжата за това, че Коминтернът или Сталин са я измислили, се явява развитието на македонската литература на македонски език. И тук нямам намерение да говоря за 19 и началото на 20 век, за Пулевски и Мисирков. Става дума за началото на модерната македонска литература от 20-те години на 20 век - т.е. веднага след като „военното десетилетие” с двете Балкански и световната война най-после свършва и оставя някаква възможност за културен живот. Началото е поставено във Вардарска Македония. Причината е ясна. От една страна, в Егейска беснее жестоко преследване на македонците и като се наказва строго дори използването на македонския език в семейството, какво остава за литература. Пиринска Македония е малка като територия, освен това скоро също се оказва в лапите на не по-малко откачени садисти - михайловистите. Същото касае и голямата македонска емиграция в България - един Мисирков например през 20-те години на този век ще трябва да доказва пред хора на организацията на Тодор Александров, че вече не е опасен за българщината, за да бъде оставен на мира. В такива условия, разбира се, не може да се очаква развитие на някаква македонска литература. Едва след разгрома на тази мафия през 1934 г. постепенно се отваря врата за това в България. Но още преди това течението вече е налице. Малкият Вапцаров още в края на 20-те години на века започва да създава македонска патриотична поезия на български език. А преди разтурянето на ВМРО някои нейни емисари започват да говорят, че предстои образованието да мине на „наш“ език в Пиринска Македония. Вардарска Македония се оказва с най-компактното македонско население, при това противопоставено на един режим, който се опитва да го асимилира. Затова тук започва и създаването на новата македонска литература на македонски език, и то в много трудни условия и с противодействието на властите. Първите признаци са налице още през 20-те години.

Роденият в Крушево през 1902 г. Васил Ильоски още в първата си драма „След матурата” включва реплики на македонски език. Първата му зряла творба (и трета по реда на създаването си) той ще започне да създава през 1926 г., а ще бъде поставена на сцената на кумановския театър под името „Ленче Кумановче” (оригиналното име е било „Бежанка”) през 1928 г. Пиесата има голям успех, но сръбските власти бързат да я свалят от сцената, защото... е на македонски диалект. За награда гимназиалният учител по литература Ильоски загубва работата си, а неговата драма ще бъде в немилост осем години. През 1929 г. в Югославия е въведена диктатура, която на практика спира възможността за развитие на македонска литература, като издига за свой принцип промотирането на интегрално югославянство и представя Югославия като единна нация. Макар през 1931 г. тя формално да е прекратена, реално се трансформира в режим на крал Александър и продължава до неговото убийство през 1934 г. в Марсилия, ефектът се почувствал веднага. Самият Ильоски ще се види принуден да пише на сръбски език следващите си драми. Все пак се правят опити да се създава на македонски език.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ВОСПАЛЕНИ БУГАРСКИ ХЕМОРОИДИ!
Читај
ЧЕСТВАНЕ НА 110-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Читај


СКРЪБНА ВЕСТ

ИВАН ЛЮТОВ

На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.

Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.

Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.

Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.

Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово




Гледай македонска МРТ!
on.net.mk/zulu-tv/mtv




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting