|
| НА 70-ТА СЕСИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ООН МАКЕДОНСКИЯТ ПРЕМИЕР ЗАЯВИ: „НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ, ГОВОРИМ МАКЕДОНСКИ ЕЗИК И ЖИВЕЕМ В ДЪРЖАВА С КОНСТИТУЦИОННОТО ИМЕ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ” |
| ООН НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ, УСТОЯВАЙКИ ДОСТОЙНО НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО И ЗАПАЗВАЙКИ МИРА В СВЕТА |
ЯН ПИРИНСКИ
Както е известно, Организацията на обединените нации е създадена след Втората световна война. Нейните основатели, виждайки жестокостите на войната, преценяват, че е необходимо учредяването на всеобща световна организация, която да пази световния мир и да предотврати нов подобен апокалипсис в бъдеще.
И така въпреки всичко едно е - ясно, че ООН е единствената универсална човешка институция, която може да направи нещо добро за съвместното мирно съществуване на народите по света. Каква друга, по-добра възможност за създаване на мир и порядък на земята ни съществува? И да вярваме, че и Република Македония ще дочака своето заслужено тържество на правдата! |
|
|
|
|
| Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
| С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Не само от неутрални чужденци идват подобни сведения. Чуваме ги и от честни представители на иначе заинтересованите да излъжат за националността на македонците съседи на Македония.
Намираме такова сведение в дневника на гръцкия офицер Андонис Костулас, участник в Първата световна война, чиято единица е била разположена в Мариово. За съжаление оригиналът не е издаден, но през 1924 г. Стратис Миривилис издава романа „Животът в гроб“, който е базиран именно на този дневник. В него намираме следното интересно наблюдение: „Тези селяни говорят един език, еднакво разбиран от сърбите и българите. Те мразят първите, защото ги третират като неприятели. Мразят българите също така, защото те отведоха децата им на война. Нас, гърците, те ни гледат с известна симпатична любопитност само защото сме автентични духовни поданици на патрика, т.е. на Вселенската патриаршия... |
|
|
|
|
| Слово, произнесено от Димитър Иванов по случай 100 години от рождението на Антон Попов в Петрич |
| “ИСКАМ ДА ВИДЯ ОСЪЩЕСТВЕНИ ИДЕАЛИТЕ НА ГОЦЕ И ЯНЕ, И НАШИЯ МАКЕДОНСКИ НАРОД СВОБОДЕН” |
Димитър Иванов
Дами и господа от всички народности и вероизповедания,
Драги гости, скъпи братя и сестри македонци,
На 20 октомври се навършват 100 години от рождението на една ярка звезда в македонското поднебие, на една светла, една обаятелна личност в най-новата македонска история. Роден в с. Гега /Игуменец/, тогава Петричка околия, той е издънка на борческо македонско семейство, живял винаги с болките и страданията на своя народ, носил неговите идеи, надежди и мечти за по-щастлив живот, дало скъпи жертви в светлата и героична борба за свободна и независима Македония. |
|
|
|
|
| Спомени на Иван Николов Капитанов |
| ЗА БОРБАТА ЗА СВОБОДНА И САМОСТОЯТЕЛНА ДЪРЖАВА МАКЕДОНИЯ |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
Провеждахме учения по лъките, провеждахме стрелби. Хванаха, ни когато вече се готвехме да излизаме… Мислехме да правиме суматоха. Една вечер събрахме част от оръжието и отидохме под училището, под Канала, скрихме в тревата една пушка, сабя, пистолет и бомби. Имахме парола за нощно време - като светнеш четно число, значи си наш човек. Там бехме Иван Капитанов, Лазар Гроздарев, Кирил Панчев, Гошо Попов и Страхил Таратинов. А в училищния двор имаше тържество, хора. А ние чакаме от град Гоце Делчев хора от дружината да видят какво оръжие имаме (некои учеха в Гоце Делчев и там имаше организация). |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| Абонирайте се за вестник "Народна воля" |
| УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, |
Започна абонирането за вестници и списания за 2016 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!
Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.
Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.
Краен срок за абониране - 15 декември 2015 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!
"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2016 година!
|
|
|
НА ВНИМАНИЕТО
НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ!
|
 |
Излезе от печат книгата на Йордан Парапунски “Емануил Васкидович - първият светски учител в България”. Тя обхваща 300 страници. Може да я закупите в редакцията на “Народна воля”. Цената е 8,00 лева плюс 2,00 лв. пощинска услуга с обратна разписка.
За контакти за закупване на книгата ползвайте телефоните на редакцията на “Народна воля” : тел. (073)88 63 36, GSM: 0888 264 675, GSM: 0885 343 725.
|
|
СКРЪБНА ВЕСТ
|
| ГЕОРГИ АЛЕКСОВ |
 |
На 26.08.2015 г. след кратко боледуване почина Георги Божинов Алексов. Роден е на 18.03.1946 г. в с. Коларово. Целият си живот прекарва в с. Коларово, където работи като тракторист в местното МТС. Активен член на ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден” - ПИРИН. Дългогодишен секретар на секцията в с. Коларово. Активен разпространител на в. „Народна воля”. Ние, неговите приятели и съратници, дълбоко скърбим за неговата преждевременна смърт.
Почивай в мир, скъпи приятелю! Ние никога няма да те забравим!
От общинската организация на ОМО „Илинден” - ПИРИН - гр. Петрич, от редколегията на в. “Народна воля” и Председателството на ОМО „Илинден” - ПИРИН.
|
|
Гледай македонска МРТ! |
 |
on.net.mk/zulu-tv/mtv
|
|
|
На сите граѓани на Република Македонија, претседателот Ѓорге Иванов им го честита празникот 11 Oктомври – Денот на народното востание, ден на македонската борба за слобода, значаен ден за македонската државност.
В същото време Филип затвърдил и влиянието си в Епир, както вече говорихме по-горе. Коринт, който не бил в състояние да защищава сам зависимите си общини Амбракия и Левкада, които били заплашвани от Филип, се обърнали към Атина за помощ. За Демостен сега се представила сгода да действа, за да ограничи Филиповото влияние в Пелопонес. Съюзът с Коринт бил сключен; тоя пример последвали скоро Акарнания и Коркира. Атинците дори пратили войска в Акарнания, която попречила на Филип да изпълни своя замисъл против Амбракия. Ние споменахме по-горе, че в Пелопонес се появил страх да не би Филип да мине и там. Атинците използвали това настроение да си спечелят съюзници, та да излязат от своето изолирано положение.
Разполагаме с проверени данни, че в момента обектът е с влошено здравословно състояние и е заминал за гр. Сандански и настанен в старчески дом.
Македонија е школски пример за тоа како не треба да се однесува ЕУ кон земја – кандидат. Ние имавме полн капацитет, со исполнети услови, се што беше побарано од нас е исполнето и тоа го потврдија Европскиот парламент и Европската комисија. Но Европскиот Совет е тој што е виновен и сноси дел од одговорноста за состојбата во Македонија.
Во Музејот на македонската борба во Скопје, на 29-ти септември ова година беше промовирана автобиографијата „Патот до врвот“ од д-р Лефтер Манче од Отава, Канада, во издание на „Матица македонска“. Делото го промовираа Паскал Гилевски и Мишо Китановски, со посебен осврт на авторот Манче, кој на денот на промоцијата ги славеше своите 80 години. Меѓу почетните гости на првиот ред се наоѓаа претставници од Македонците од Пиринска и Егејска Македонија и од Албанија. Од Бугарија овде беа уредникот на „Народна волја“ и копредседател на ОМО „Илинден“ - ПИРИН Ѓорѓи Христов, како и друг од копретседателите на партијата Стојко Стојков. Од Албанија - градоначалникот од Македонската партија за европска интеграција Едмонд Темелко и неговиот помошник Васил Стерјов. Членот на раковотството на Виножито Димитри Јоану зборуваше за значењето на Лефтер Манче за Македонците во Егејска Македонија.
Премиерот Никола Груевски денеска во Њујорк имаше средба со генералниот секретар на Обединетите нации Бан Ки Мун, на која било разговарано за активностите на Република Македонија во ОН, соработката во остварувањето на поставените цели, процесот на разговори помеѓу Република Македонија и Република Грција за изнаоѓање заемно прифатливо решение на наметнатиот спор помеѓу двете земји и за предизвиците во врска со мигрантите.
Партијата на Македонците во Грција Виножито по вторпат годинава му ја честитаат победата на изборите на старо/новиот премиер Алексис Ципрас и уште еднаш изразуваат надеж дека наскоро ќе се отвори процесот за суштински дијалог за македонското етничко малцинство во Грција, како и за проблемот со Македонците - политички бегалци од Граѓанската војна.
Новиот експресен пат ќе биде долг 26 километри со променлива ширина од 11,4 до 12,5 метри. Делницата е поделена на два дела од Крива Паланака-Глобочица и Глобочица - Страцин. Ќе содржи и 22 моста, 9 натпатници и 13 пропусти и 2 клучки.
Претседателот на Владата на Република Македонија, Никола Груевски, и владина делегација, вчера присуствуваше и се обрати на бизнис форум во Њу Џерси, Соединетите Американски Држави, на кој присуствуваа поголем број на бизнисмени од компании од поголем број на сектори.
Главна стратегиска и надворешно политичка цел на Република Македонија останува членство во ЕУ и НАТО, сите реформи преземени во земјата се со таа цел, сите внатрешни политички проблеми се решаваат во тој дух, рече премиерот Никола Груевски во обраќањето ВО ООН.
Германската компанија „Маркарт“ официјално ја отвори својата фабрика во Македонија во индустриската зона Караслари во Велес. Во фабриката која се протега на 15.000 метри квадрати веќе работат 170 од планираните 600 вработени. Досегашната инвестиција е 25 милиони евра, а се планира да достигне над 35 милиони евра.
Налагането на византийската власт в Македония, започнато с похода на Ставракий през 783 г., представлявало продължителен и неравномерен процес. За да може да наложи властта си, империята се е нуждаела от достатъчна маса лоялно население, на което да се опре. В началото обаче тя не разполагала с такова. Като изключим Солун, почти цялата друга територия била свободна от империята и нейните данъци в продължение на повече от 160 години. Единствен известен политически и военен фактор на тези територии били така наречените склавинии, водени от славянски архонти (князе). За да си създаде лоялно население, на което да се подпре, Византия прибягвала до различни мерки.
С нарастващата си политическа сила Филип си създава навсякъде неприятели. Изглежда, че той имал намерение да уреди най-напред някои работи на север, също в Тракия, дето след разпадане на келтийското царство със столица Тиле тракийските племена отново се раздвижили. От запазените ни исторически сведения може да се съди, че Филип тогава е проникнал до южните склонове на Балкана.
На 18 октомври в организацията на ОМО „Илинден“ - ПИРИН бе организирано честване на 100-годишнината от рождението на големия македонски поет, патриот и революционер Антон Попов. То започна с полагане на цветя и венец от името на Председателството на партията на гроба на поета в град Петрич. Честването бе отворено от съпредседателя на ПИРИН Крум Филатов. Слово за Антон Попов произнесе членът на Централния съвет от Шумен Димитър Иванов. След това бяха поднесени цветя на паметника на Антон Попов в село Самуилово. Тук бяха рецитирани стихове от поета и за него от члена на Централния съвет Боян Бибишков и от Димитър Иванов. Присъстваха стотина души от всички краища на Пиринска Македония, а така също от Шумен и Варна. Освен членове на партията присъстваха и членове на ОМО „Илинден“.
