|
| МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД ТЪРЖЕСТВЕНО ПРАЗНУВА СВОЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК |
| 8 СЕПТЕМВРИ - ДЕН НА НЕЗАВИСИМА И САМОСТОЯТЕЛНА МАКЕДОНИЯ |
ЯН ПИРИНСКИ
Всеки народ има своите мигове на погроми, но и незабравими свещени дати. Историята на македонския народ е пребогато наситена със събития - на величие, на слава и възход, но и на жестоки разочарования. Важното е, че през тези векове той е водил героични борби единствено за да запази изконното си право на съществуване. Нашите славни деди ни завещаха достойно и гордо да носим в сърцата си завинаги националния си дълг - да запазим нашата македонска идентичност.
Македонският народ смята, че безумната бруталност на тези две съседни страни към Република Македония в отричане на нейната идентичност, култура, език и историческо минало всъщност означава явна обявена война. Ако Европейският съюз не вземе необходимите мерки да спре тези вманиачени безумци, това значи да остави убийци да разстрелват прекрасната идея за свободна, демократична и обединена Европа. Срамна и опасна реалност. Европейци, пазете се! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Двата историски Илиндена - 111 години од Илинденското востание и 70 години од Првото заседание на АСНОМ беа одбележани на 2 август со народни собири на Мечкин Камен во Крушево и во Меморијалниот комплекс АСНОМ во кумановското село Пелинце.
Идният председател на Крушевската република, войводата Никола Карев, през май 1903 г. дава интервю за гръцки вестник. Ето извадки от него:
Демостен е убеден, че всеки монарх е неприятел на свободата и на правото; понеже той не прави разлика между монархия и тирания, схваща и Филип като представител на насилието, незаконно владичество и като непримирим враг на свободната републиканска държава. Според Демостен на такъв владетел не трябва да се вярва: в една своя реч той нарича недоверието „защитно средство на разумни хора, дадено от самата природа, ефикасно и спасително за всички, особено за свободни държави против попълзновенията на тираните”.
На 03.06.1984 година се проведе традиционният събор на българо-югославската дружба в гр. Благоевград. Югославските граждани влезнаха и напуснаха страната през ГКПП - Станке Лисичково, което се намира в района на 14 Г.З. Граничари от тилната застава се позлваха за охрана и контролиране на движението на югославските граждани в граничната зона и ивица встрани от магистралата.
Поголемиот интерес на меѓународната заедница, на посредникот Нимиц и на канцеларката Меркел за спорот за името треба да се искористат за поголем притисок врз Грција, вели претседателот Ѓорге Иванов во интервјуто за „Дневник“.
Македонскиот идентитет и континуитет постојат во текот на целокупната долга македонска историја. Сведоштво за тој континуитет се Преамбулата и Правилата на Македонскиот востанички комитет во време на Кресненското востание од 1878-1879 г., во кои се вели: „Со нашата крв што ја пролеваме низ полињата и горите македонски, ние служиме како Македонска војска на Александар Македонски за слободата, со нашата девиза – Слобода или смрт!“ Крајната цел е „ослободувањето на Македонија, таа земја на славните сесловенски просветители и учители св. Кирил и Методиј, која со векови страда под турското ропство“. Илинден се претвора во круна на сите претходни македонски борби за ослободување.
Наградата на слободата за 2014 година од Фондот за американски студии покажува дека Македонија е пример во регионот како треба да се спроведуваат реформи, изјави Претседателот на Македонија, Ѓорге Иванов, откако вчера на Карловиот Универзитет во Прага му беше врачена престижната награда од Фондот за американски студии, со седиште во Вашингтон.
Самопровъзгласилият се за експерт по македонския въпрос Божидар Димитров в отворено писмо до българските медии, озаглавено „По повод спекулациите на Скопие с имената „Македония“ и „македонци“, изнася някои свои схващания, примесени с голямо количество заблуди и незнание, удивителни за добър студент и позорни и непростими за човек с претенциите да бъде учен. Разбира се, в това няма нищо изненадващо за специалистите и не за него пиша тези редове, а заради неговите жертви - българските читатели.
Време е Европа да погледне со поголемо внимание кон нас, и да ги оправда цитатите кои ги кажуваат нивните лидери низ историјата. Проблемот на Македонија не е само наш проблем. Тоа е европски проблем и ако некој мисли дека со негово игнорирање ќе создаде решение се лаже, истакна премиерот Никола Груевски, во своето обраќање во Пелинце.
Неспорно е за било кого дека „Македонското прашање“ е веќе скоро 200 години актуелно на меѓународната сцена. Тоа одлично го знаат и тие што макар маргинално ја следат политиката. И сега, со крунскиот аргумент дека без Македонци не е воопшто замисливо ни возможно околу 200 години да има „Македонско прашање“, можеме одговорно да констатираме дека Бугарите и Грците се дефинитивно матирани! Тоа мора да ги разоружа и да ги стави и Атина, и Софија пред свршен чин, во која било ситуација кога се обидуваат да го негираат постоењето на Македонците.
Да се върнем на събитията от 70-те години на 7 в. Всичко започва, когато управниците на Солун съобщават на императора, че рексът на ринхините Первунд замисля нещо лошо срещу града. Империята по това време се готви за тежка война с арабите, които са започнали сериозни подготовки за превземането на Константинопол, след като през 671 г. превземат Кизик на южния бряг на Мраморно море и настаняват там силна своя флота. Василевсът не може да допусне по същото време да бъде застрашен вторият град на империята и заповядва Первунд да бъде арестуван и изпратен в Константинопол. Солунските власти хващат намиращия се по това време в Солун славянски княз и го изпращат при василевса.
На 27 юли по инициатива на ОМО „Илинден” в местността Самуилова крепост край петричкото село Струмешница се събраха около триста човека от двете страни на българо-македонската граница. Събитието протече под мотото „Хиляда години от битката на Самуилова крепост и борбата на македонския народ за самостоятелна македонска държава. След кратката историческа справка, направена от оратора, бяха поднесени венци и цветя на обелиск-паметника на цар Самуил и неговите войници. Малко по-късно под дебелата сянка на вековните явори и прохладата, идваща от водите на река Струмешница, под звуците и песните на оркестър от гр. Сандански се виха дълги македонски хора до късно след обяд.
Днес са на власт тия, които винаги са били приятели на македонския народ и неговото дело за свобода, които имат немалък дял във формирането на македонската прогресивна идеология, които заедно с нас са проливали кръвта си, тия, които през целия период на тая историческа борба са дали многобройни доказателства за искрено приятелство към Македония. А тия, които са искали да удушат македонското движение в полза на великобългаризма, са в затворите и отговарят пред Народния съд.
На 10.08.2014 г. македонците от град Шумен и околността се събраха на Шуменското плато, за да отпразнуват 111 години от славната Илинденска епопея. Под сенките на буковите дървета, огласяни от клавира на Иван Ганчев, в топлия августовски ден над 100 души и около 70-80 туристи, случайно дошли на същото място, отдадоха почит към всички илинденци, които проляха кръвта си за по-доброто бъдеще на следващите македонски поколения. След пламенното слово на оратора микрофонът бе предоставен на желаещите за изява, а те не бяха малко. Сред тях особено впечатление със своите патриотични песни направиха Стоян и Арангел Аргирови.
На 27 юли 2014 г. в село Мусомища, Гоцеделчевско, се проведе традиционният илинденски събор, организиран от ОМО „Илинден“-ПИРИН. Присъстваха хора от цяла Пиринска Македония, от София, Шумен, а също така и от Битола, Република Македония. Делегация от Съюза на македонците от Егейския дял на Македония с център Битола присъстваше официално на събора, като почетният й председател Александър Поповски поздрави съборяните. Панихида за душите на загиналите илинденци прочете местният свещеник отец Ангел, а беше приготвен и раздаден и курбан.
На 2 август 2014 година стотина членове на ОМО „Илинден” - ПИРИН от Петричко, Санданско и Гоцеделчевско начело със съпредседателите на партията Крум Филатов и Иван Сингартийски посетиха организирано свидното за всички македонци историческо място Мечкин камен край гр. Крушево, Република Македония, където традиционно се провежда всемакедонският събор, посветен на Илинденското въстание.
